Сезон 2009 - Шосейно колоездене

[BULLDOG]

Аз пия кафе ще ходя да правя малко гръб за около час и се чудя после за маршрутче.

[marsa]

Еех, животеее! То толкова много има за разказване, че ме мързи преди да апна кебапчета. Това бяха два чудесни дни, а не ми се мисли колко им е гот на тея, дето още въртят! Утре чакаме всички отзиви, аз мога да покажа 2-3 снимки от обиколката и малко повече от мтб чанч-а. Поздрави на баце Бокич, между другото!

[marsa]

Сори за двойния пост, но... НОВИНА:

Баце Бокич бил заловен с допинг, носят се слухове че е продължил и след края на състезанието:
http://media.snimka.bg/4280/014814394-big.jpg

[bokicha]

......не бе аз съм от Антидопинговата комисия, внезапна проверка по стаите/палатките на състезателите...
Абе, баце Стефчо де го?

Бацета, имам нужда от помощ.

Ше донесем един почти работещ пулсомер, който май в момента показва само часа (21:51 е според него сега), само требва да си го свериш и требва да те пуснат да караш.

Имам часовник с пулсомер, нагръдник който се слага за да ти отчита часовника. В момента е работещ. Звънни ми на 087860057 за да се разберем и да ти го изпратя.

Благодаря, бацета!

[madsnake]

Абе, баце Стефчо де го?

Мисля, че кара с ТК тези дни.

[brumbar]

Браво Бокич

Стефчо остана с Т.К Б.Л и компания на хижа Смирненски. Истински дзвер е той

Вчера стана страхотно каране. Такива готини изкачвания и природни красоти може да се видят само в Родопите . Предвид сравнително късното тръгване от Пещера, където се събрахме групата /около 12 часа/ - имахме опасения с Баце Виолет, че ще ни хване тъмното, но решихме, че щом сме дошли до Рим ще е грехота да не видим Папата и решихме да завъртим целият маршрут с качването до Белмекен. Освен софийските бацета беше дошъл и местния представител за района - г-н Синята Магия /BlueMagic/. Предвид факта, че не беше карал 3 седмици и напълнял с 5 килогама, това 18 годишно момче извъртя 210 км. с тези чудовищни разлики във височините. Браво на него
По време на карането се изчаквахме за да се съберем, а времето си летеше. След Юндола започнахме да катерим митичния Белмекен и фактически изратихме ТК до хижата, щракнахме снимки за спомнен, той ни даде ценни указания и ние тримцата /Виолет и Магьосника/ продължихме напред. Не можахме да изчакаме другите, че започваше да мръква. От тук нататък започна купона за нашата минигрупа. Магьосника спука гума точно в подножието на язовирната стена на Белмекен. Започнах доста да се притеснявам, защото слънцето вече се скриваше, стана много студено. Реших да тръгвам напред и оставих Виолет и Магьосника да помпят гумата, а аз фръкнах напред към цивилизацията, където ме чакаше верното ми "Паджеро". Идеята беше да стигна максимално бързо до колата, за да мога да прибера 2-мата ми спътника като замръкнат. Последвалото спускане ще запомня за цял живот. Имах чувството, че се спускам към центъра на земята. Знаех, че няма как да объркам пътя, но непрекъснато ме преследваше мисълта, че се спускам към дъното на някакъв кратер, където пътя ще свърши и ще трябва да се качвам отново до горе. По-голямата част от спускането беше на мокър път с доста пясък и камъни, а скорост от 28 км./час ми се струваше неразумно висока. За мое огромно облекчение излязох на Сестримо и почти по тъмно фръкнах в посока Белово. Вече не се виждаше шосето и спрях една кола, шофьора се съгласи да ме екскортира включил аварийните светлини и следващите километри направих показен часовник, щото скоростта ми не падна под 40 От тук натам вече изпуснах напрежението, натоварих колелото на верния ми кон "Паджеро" прибрах моите спътници и благополучно в 23.30 кацнах у дома, където цялото домочадие се беше наредило като на делегация и всички ми показваха този жест
Това е... чувствам се щастлив

[bokicha]

Стефчо...Стефчо...Стефчо...
Стефчо, не е изпуснал основната група и е на Белмекен за старта на третия етап от
БайкУйкенда който си спретнахме...................................
...колкото повече- толкова повече......с бате Ото отиваме да посрещнем групата на Самоков.....
Само със баце Бръм и бате Виолет не можахме да се видим...
Нищо бревета иде.....

[Neo_92]

Има ли някой шосейкаджия участвал в 24 часовия маратон ? Доколкото разбрах баце Бокич е участвал ?

[marsa]

Има ли някой шосейкаджия участвал в 24 часовия маратон ? Доколкото разбрах баце Бокич е участвал ?

Баце Бокич, а иначе почти всички подкрепихме като публика. Беше гот, и дори ако догодина съм сглобил някакъв по свестен байк бих се пробвал и аз.

Иначе сега в момента купона е че трябва или да са се върнали, или всеки момент да се върнат от Пловдив, като за три дни маратона им беше... те ще си кажат

[Grash]

Стефчо остана с Т.К Б.Л и компания на хижа Смирненски. Истински дзвер е той

Па дзвер съм си... 100 кила прасе След малко ще пусна профил на пътешествието, иначе всичко мина добре, поваля ни дъждец на Боровец, после малко и на Самоков, покарахме по мокро Дефиле и така... Горе на Белмекен беше супер, аз се чувствах като дедо ви Ланс, когато ходеше ноември месец по Алпите да тренира в облаците... Цялостния пътепис оставям на най-добрия в тази сфера

[Grash]

Къде се изпокриха всички, бре? Нещо май умората ви е налегнала
Ето и обещаните от мен данни:

Общ трак
Първи ден
Втори ден
Трети ден
Карта

[bokicha]

Карта трети ден#2 вариант Ото&Бокича!

[DstupidBastarD]

Здравейте, приятеели на шосейното колоездене,, здравейте приятели на евроспорт. Упс, тва беше за другата тема! Ше почна отначало: здравейте, приятели нашосейното колоездене ... ъъъ, тва май вече го писах. Е, след като снощи неколко пъти почвах да пишем и едновремено с тва опитвах да пращам снимки, се оказа, че триденвното бездействие е оказало доста по-негативно влияние на моя компютор, отколкото триседмичното - на баце Блу и след неколко рестарта, се афектирах и реших да успокоим обтегнатите си нерви с малко кеч по евроспорта, и да оставим работата за утрето. Т.е. за днес. Тъй като вече пратих снимките до сички адреси на заинтересовените участници, които имам, призовавам тези, чиито адреси немам (бате Иво и баце Маг) да ме информират некакси къде да им пратим снимките от изминалите два-три дена! Тва беше служебното съобщение, сега ше допълним картинката на баце Бръм с неколко мои наблюдения.
Ден1 - тръгване в 8 от мосчето. Оказа се, че народа е имал голем мерак, щото като дойдох на явката в 7:55, бех предпоследен. Събрахме се към десетина фена, от които половината планираха да ходат по Пловдив, а останалите, да ни изпратат до (поне) Ихтиман. Впоследствие се оказа, че бройката на първите е уеко подценена и у Пловдив бехме повечко от очакваното. За пътяя мога да кажа сачо, че Стефчо направи атака на височината, последва го баце Марфи (ей, луд е тоя!) и целия останал пелотон не можа да ги настигна сума време. В спускането нещата се успокоихо, щото баце Любо има венче 11 и застига сичко по-бавно от Конкорд по магистралата. Около Ихтиман се разделихме с изпращачите, коиито решиха да завъртат тържествено обиколка около язовиро. Мастър Ото, баце Марси и баце Марси (тва е нещо като Макс и Мориц) и разбира се, неизбежния баце Стило Хунего. По магистралата нема много за отбелязване, освен че минахме безпроблемно (само една спукана гума на цеца) тунела и продължихме с 1000 към Трилистник. Там некакси успех да прилъжа баце Моделиани, че ше купувума много стока и той се върва заради нас чак от Марково, та понапазарувахме на примоцьонални цени ръкавки, крачолки, а аз си зех едно умопомрачително екипче, с което догодина ше наказвам яко на "часовника" у Сливен. После ми светна, че излъгах баце Блу Меджик, че в 15:30 ше сме на пловдивския колодрум и си бихме камшика нататъка. След известно мотане из източните предградия и интервюта с повечето пътни милиционери, некакси намерихме местото, а баце Стефчо се изреза на извънредно мощен финалин спринт, на който никой от останалите немаше отговор. Само дето не уцели правилната страна и не му зачетоха етапната победа. Бате Блу вече ни чакаше, за да чакаме заедно колоната, а се оказа, че те хич не са се бавили по пътя, щото имали яко попътен ветрец и профучаха след нема и 15мин. през финала. Следваха още неколко локални финални спринта, после пелотона и накрая (но не и по значение) големата изненада - баце Марфи профуча толкова бързо през финала, че го познахме само щото немаше каска. Бате Марси мина по-културно и само с 45. Туук е местото за рекмала на прочутата пловдивска тревица, тва чудо е по-опасно за гумите и от микс стъкла от бирени бутилки и джамджийски пирончета, като затрътвахме влезнахме в такава серия, че през 100 метра спирахме неколко пъти заради различни гуми. Оправихме се как да е и потеглихме към целта на деня - представянето на бате Бокич у Марково поле. Е, не е баш поле, но па баце Блу си го качи на големия венец, обяснявайки ми, че така се прави сила, докато аз у същото време карах на 34/19. На мене сила ми не требе, я съм от там. Видехме байкърите и само за половин минута щех да им разрушим лагера и целата организация, първо подпрех цеца на неква паянтова палатка, дето изобщо не требвашше да стоим и щех да я бутнем, после си я дръпнах, щото усетих че играта излиза извън контрола на съдиите, така че я повлекох с колмилото, а накрая бих един шут на удължитела им и компютрите, осветлението и батериите на неколко участниха угаснаха. Евала на баце Дид, че се справи бързо с таа криза, сметам че като изволнат министъра на бедствията, може да го назначат в кооперация с баце .... (тоа, чеито име не требва да се споменава у планината) на негово место. Зопознахме се с основните играчи на байкъризъма в България - баце Нака, баца Админ и баце Дид. Оказа се, че и те ни познават, така че бехме квит. После (не държим на хронологичната коректност) заседнахме да възстановяваме с бира (мисла, че таа гледка доста намали състезатилния моръл на баце Бокич и го лиши от съвсем заслужена победа) и разни други неща, а баце Любо направи удара на вечерта, уреди ни с квартирка, но па ни лиши от лагерния огън и романтиката на хипаризма. Е, не съвсем ни лиши, щото у квартирката немаше кенеф, а външния беше отчайващо далече, което е проблем за мене, щоото пикам поне 2-3 пъти нощеска. Приятели, ако некой се е чудил що е мокър пода на банята около сифона, да знаете,

[DstupidBastarD]

Упс, нещо се развълнувах и ковнах некво копче, дето пусна темата. Та, така, опиках около сифона, но па после понапръсках с подвижния душ, но ако некой види, че са му пораснали косми по стъпалата, да не се притеснява и да ходи на очен лекар, просто требва да ги бръсне два пъти дневно и проблема изчезва. Страничен ефект от витамините. Общо зето, беше готин ден, само че бате Бокич движеше едно место под очакваното и ние си лигнахме с надеждата, че като се събудим на другия ден, пием млеко с нес, позакусим, поназобим и отидем до трасето, ситуацията ше е коренно променена. Е, така беше, но не в очакванета от нас посока. Се пак, големо браво за бате Бокич, който завърте поне 15 обиколки с общо денивелация от около 5000 метра. За сравнение ше отбележим, че мойта максималка денивелация в един ден е 4300. Като се изясни ситуацията и се поуспокоихме, наседахме около Спас на брифинг и в очакване на нашия пловдивски гид, баце Баир Меджик. Той дойде поне 10мин. по-рано и пак си качи баира на големата плоча, очевидно пауъра от предния ден си го държеше. Щракнахме неколко снимки и потеглихме, щото бехме направили среща с бате Бръм и баце Виолет у Пещера в 12, па искахме да се покажем като добри домакини и да не ги караме да чакат. Първоначалната идея на бате Меджик беше да ни ескортира до Пещера, ма като виде баира, реши да ни поизпрати още малко, същото се случи и у Велинград, та бъдещата ни шосейна здевда навърте над 200км и около 3000 денивелация тоа ден. Аз още от предния ден немах некакъв есктра-пауър, а деня започна кошмарно за мене, не можех да се изтропам, а и се съмнявам, че сифона щеше да го поеме, та се бех издул като ... (абе, ше приложа снимка). За десерт, левото коляно зе да ме преболява за пръв път от неколко години, та нещата се нареждаха логично към компания на бате Стефчо. Се пак, понеже съм борбено копеле, дадох газ в началото на Свети Констонтин, поне да разкъсам групата и да вкарам интрига за форумно обсъждане. На мойте провокации логично се фанаха бате Блу и бате Стефчо. Пардон, баце Бръм. Карахме с мойто темпо неколко километра, а после баце Блу замина напреде, баце Бръм замина с него, а аз останах да анализирам в движение болното си коляно, както и литературните оправдания, които прихванах от баце Митко тоа сезон. Оказа се, че се пак съм тактик и ги настигнах (беха спрели да си сипат водица, а аз си имах две шишетаааа). Подминах ги, се едно са спрели (те си беха спрели) и продължих сам към върха. След цели 30 секунди баце Блу профуча покрай мене с поне 30 (а там баирчето е 5-6%), след още 1 секунда баце Бръм го последва с още толкова и в крайна сметка пак останах в зоната на медалите. Тук требва да дам важно инфо за състоянието на пътя, щото доскоро тоа маршрут беше предмет на възхвали и реклама като супер-настилка. Е, и сега е така, но без последните 1-2км, там редат тръби за канал и е просто ужас, бутане, носене, изобщо байкъризъм форева! Мойте очаквания са, че тоа сезон Светин Константин приключи за нас, да се надяваме, че май-юни догодина ше го хасфалтират, щото язовир Батак е космическо место и никак не е за изпускане! Обиколката на язовира е просто извънземна, яко гледки, дори и на облачното време оня ден, спускането към Ракитово е с 1000, до Велинград пътя не е от най-лошите, а към Юндола са закърпили дупките така че и там е бомба за каране. След като цел ден се канеше да ни завали, чак от Велинград нагоре ни попрепика за неколко километра, но па почна за захладнява с качването на височина и влизането в Рила. В таа част интересните неща са се случвали на бате Бръм и компания, така че ше пропусна нащо настаняване у хижа Смирненски (нощувката е 15 кинта, сека стая си има баня, вода може да се пие дори от кранчето, а имаше и истинска тоалетна чиния. Която използвах доста активно и с големо облекчение. Определено требва да се извиним на бацетата от Стара Загора, щото бех дал малко грешно инфо относно спускането, бех заложил час и половина до Сестримо, а се оказа (на другия ден), че си е баш 2 часа (студ, камънак и разни други непредвидени неща). Радвам се, че сичко е минало успешно и освен спуканата гума, нема други инциденти! Тук спирам за малко, щото от писане огладнех, а се сетих за готината супа-пиле в хижата, та се налага да подложим. Тва си беше и ден 2, за ден 3 - прибирането до София ше пишем след малко.

[DstupidBastarD]

Започвам описанието на Ден 3 с оплакване - бате Любо ме събуди около 1 нощеска и поне 2-3 часа ме занимава с новото си колело, как било чудесно, ква прекрасна италянска италянска извивка имала рамката, как щел да си го земе на другия ден, как ше кара с 200 до митницата и т.н. А после се обърна да другата страна и заспа. Аз останах използван и безсънен още почти 10-15 минути, и почти разплакан заспах. Бързият поглед през прозореца неколко часа по-късно категорично ме убеди, че преди обед нема никвъф смисъл да тръгваме, а по едно време изобщо мислех и да не излизам от леглото. Само пържените филийки със сладко на почти 2000м.н.в. можеха да ме накарат да си промееним решението и разбира се, издумках неколко. За пауър по пътя, де, не че съм некакъв много лаком. Бате Любо немаше как да чака, след като получи известие за пощенска пратка и в 9,00 вече беше по трасето. Трасето беше мокро, хладно (не повече от 4-5 градуса), яко мъгливо, облачно и само ТЧИНТДССУП (новият ник на, тоа, чието име не требва да се споменава у планината, накратко Туше) липсваше. Липсваше, но не осезаемо, некакси витаеше у въздуха и се едно си седи у Юндола и се чуди дали да не припали гуметата към Белмекен. Един вид, висеше на доста тънък косъм, но не завале. Останалите трима (бате Иво, баце Стефи и мен) се поразмотахме още час и половина - два, но след като баце Бокич ни информира, че с Ото ше ни срешнат в Самооков, решихме че е крайно време да тръгваме и да не ги караме да ни чакат повече от час на Лукойла. Бааавничко стигнахме язовиро, изпреварвайки половината отбор на Русия по женски биатлон в начална фана за подготовка, щракнахме неколко снимки и се сурнахме уекинко надоле (два часа спускане, наистина уекинко беше). Има добра новина, кърпят пътя от отбивката до Сестримо, щото наистина беше доста калпав доскоро. Нататъка нема много интересно, поне докато не стигнахме Долна баня, от там практически почва качването на Боровец, отначало с 1-2-3%, а от Радуил - на 5-6%, като последните 2-3км са около 3-4-5%, перфектен път, но явно ТЧИНТДССУП беше решил да се прибирам по същия маршрут, та ни вале доста напоително от средата на баира та до средата на спускането до Самоков. Абе, практически си ни вале през целото спускане. Събрахме се на кратък брифинг в Лукойла и около час обсъждахме варианти за прибиране, като надделех аз и се прибрахме по лекинкия път покрай язовира, а не ходихме да ни вали у планината. Едно си е да те ръси на 800-1000, съвсем друго на 1300-1400 Зевс да ти прави спейс-джем у главата от нищожно разстояние. Та, спестихме последния баир и съответно денивелацията ни не стигна за три дена таа, дето баце Бокич я навърте оня ден за неколко часа, ма поне си прибрахме багажеца. Прибрах се, ударих една дъъъъъъъъъъъъъълга и гореща вана и после съм припаднал. Останалото не е за разправяне.

[DstupidBastarD]

Неколко снимки от теа дни:

http://image010.mylivepage.com/chunk10/971659/2129/24h-Bokich%20004.JPG - са баце Иво у Трилистник, чакаме Моделиани
http://image010.mylivepage.com/chunk10/971659/2129/24h-Bokich%20013.JPG - целата група на Свети Константин (без Баир Междик, който снима)
http://image010.mylivepage.com/chunk10/971659/2129/24h-Bokich%20025.JPG - изпращаме се с бързаците на хижа Смирненски (тук го нема баце Бръм, който снима, но па го има Мастър Вио и баце Блу)
http://image010.mylivepage.com/chunk10/971659/2129/24h-Bokich%20037.JPG - носталгична снимка, ориджинъл 3 (изпращаме бате Любо с 1000 към Софето)
http://image010.mylivepage.com/chunk10/971659/2129/24h-Bokich%20069.JPG - оказа се, че крачолите са с различни надписи, но поне зветъ им е подобен на мамутското клинче
http://image010.mylivepage.com/chunk10/971659/2129/24h-Bokich%20074.JPG - добре познатия на сички Лукойл- Самоков, посрещачите са издивели от чакане.

Оставям на баце Марфи да разкаже свойте приключения, щото подозирам, че са били доста интересни.

[marfi]

Оставям на баце Марфи да разкаже свойте приключения, щото подозирам, че са били доста интересни.

В момента Ви чета и пиша от Атина, за приключения може да се пише само по време на други приключения, иначе се губи духа

Та като за масовата публика съм го описал в блога, както и обещах

Изказвам голями благодарности на баце Стило и баце Ото, които ни изхраниха с Марса, тъй като ние завалиите нямахме пукнат грош

Приключението се заформи след като с Марса минахме през бате Наско (от който си купих и колелото) и един приятел на Габровски ни натовари на Сааб-а си барабар с колелата и ни стовари малко преди затворения булевард.

Оказахме се на точното място в точното време и след като мина колоната, полицията ни пусна да караме по трасето след тях, няма да Ви обяснявам как се дига адреналина докато хората ти пляскат, окуражават, а пък някой неспасяеми те обиждат.

Финиширахме и с баце Слави (най-големия карък сред колоездачите) тръгнахме на ход, този човек пука гума три пъти за 100 км! Веднъж по светло и два пъти по тъмно.

Аз мушнах един сладолед малко след Пловдив, и сериозно хапнахме на Пазарджик, откъдето и ни извозиха с чистак-бърсак нови рейсове до Ихтиман. А там, там беше много тъмно!

Добре, че видяхме на едно място знаците за ремонт да не ги отнесем, за първи път тая вечер проклинах липсата на трафик, опитвахме се да се прихвашаме зад разни тирове и бусове, но безуспешно...

За капак си бях забравил ръкавиците и каската в София и в главата ми се въртяха картини от сорта как се премятам през глава заради разпиляни тухли, спукани гуми и разсипани дърве, слава Богу не се стигна до там.

В нас бях в 23:15, а бях излезнал в 07 сутринта!

Бърз душ и отидох да пия по заведенията до 4, а в 7 станах да качвам Мусала, но това е друга история...

[marfi]

Оф, се обърквам "промени" и "цитирай", за да не отива зян поста пускам снимка на "истински" Wheeler с резервоар за високоградусово гориво.

Пичът спря до нас на Ихтиман, докато зареждахме с фавли

[madsnake]

...

Е те това си е описание баце

[marfi]

...

Е те това си е описание баце

Смях се с глас баце Баси якия стил дето имаш и сравненията дето вкарваш Не знам как е времето при вас, но съм оптимист за Олимп в края на седмицата

[Митко Ruse]

Бравоооооооооо!!!Браво на Мърфи, Росен, Васко и Бокичааа.Завиждам Ви!Завиждам Ви за преживяното и благодаря за пътеписите.Алеко Константинов ряпа да яде.Ама се завързва една дружба междуфорумска, която много ме кефи.При първата среща с горепосочените а и ако има изпуснати черпя бира.Бравооооооо!

[DstupidBastarD]

Бравоооооооооо!!!Браво на Мърфи, Росен, Васко и Бокичааа.Завиждам Ви!Завиждам Ви за преживяното и благодаря за пътеписите.Алеко Константинов ряпа да яде.Ама се завързва една дружба междуфорумска, която много ме кефи.При първата среща с горепосочените а и ако има изпуснати черпя бира.Бравооооооо!

Айде, ти не си бил там, баце, та е нормално дапропуснеш некого, ма аз бех през целото време и съм пропусналр да споменем баце Мадмартиган, а той направи яко каране до Пловдив. Май и аз требва да черпа бира.

[Митко Ruse]

Може би четвъртака ще доида командировка до София и почваме бирен фест.

[DstupidBastarD]

Може би четвъртака ще доида командировка до София и почваме бирен фест.

Земи си и колелото, баце, щото ако е свесно времето, се очертават 160-170км каране до Костенец и обратно, че бате Блу требва да сдава инвентара от оня ден.

[bokicha]

http://tranz.it/load.php?id=AXQeu26Mlvam3VBN374938
Малко азкъснех, ма ше ма прощавате.

[todor todorov]

...Трасето беше мокро, хладно (не повече от 4-5 градуса), яко мъгливо, облачно и само ТЧИНТДССУП (новият ник на, тоа, чието име не требва да се споменава у планината, накратко Туше) липсваше. Липсваше, но не осезаемо, некакси витаеше у въздуха и се едно си седи у Юндола и се чуди дали да не припали гуметата към Белмекен....

Баце, поднасям извиненията си. По план трябваше да се подвизам около Групо ди Села, Мортироло, Гавиа и Стелвио. Само че тази година плановете се преебаха зловещо един по един (шъ ми извините френския, както казват ангичанчетата). Вместо това се паркирах във Велинград по това време, макар и без колело, та сте видели резултата. Но ако бяхте по-предвидливи - да бяхте питали Баце Бръм какво занесох в Стара Загора...
Но това е друга история!
И така, освен ако не се случи некакво чудо вече може да карате спокойно. Аз по разни причини свързани с пазара на парчета на педали зазимявам колелата си. Оказа се, че парчетата на Лук Кео не издържат някакви си 5-6 километра ходене по камъни.
Най-много да приготвя един чифт нови карбонови капли за догодина, та да държа Баце Бокич мотивиран да кара

[brumbar]

Еми то като се видяхме с ТК в София, когато му занесох гащите, го предупредих че ще си в района и ние общо взето не сме си правили илюзии, че може да ни се размине

[bokicha]

...
Най-много да приготвя един чифт нови карбонови капли за догодина, та да държа Баце Бокич мотивиран да кара

...ти каплите остави на нас...
Ми виж ила да идем на брИветя..

[brumbar]

Ако ши идва на бриветя да казва по отрано, за да мога да осъвършенствам карането с чадър под едната мишница и гръмоотвод под другата

[bokicha]

... и гръмоотвод под другата

...с тоз карбониЙ под гъзЪ, бая гръмоотвод ше ти требе, баце...
...споко, ние за това изкупихме сите пидали лУк на кИло..за да можем да покараме на спокойствие...