Упс, нещо се развълнувах и ковнах некво копче, дето пусна темата. Та, така, опиках около сифона, но па после понапръсках с подвижния душ, но ако некой види, че са му пораснали косми по стъпалата, да не се притеснява и да ходи на очен лекар, просто требва да ги бръсне два пъти дневно и проблема изчезва. Страничен ефект от витамините. Общо зето, беше готин ден, само че бате Бокич движеше едно место под очакваното и ние си лигнахме с надеждата, че като се събудим на другия ден, пием млеко с нес, позакусим, поназобим и отидем до трасето, ситуацията ше е коренно променена. Е, така беше, но не в очакванета от нас посока. Се пак, големо браво за бате Бокич, който завърте поне 15 обиколки с общо денивелация от около 5000 метра. За сравнение ше отбележим, че мойта максималка денивелация в един ден е 4300. Като се изясни ситуацията и се поуспокоихме, наседахме около Спас на брифинг и в очакване на нашия пловдивски гид, баце Баир Меджик. Той дойде поне 10мин. по-рано и пак си качи баира на големата плоча, очевидно пауъра от предния ден си го държеше. Щракнахме неколко снимки и потеглихме, щото бехме направили среща с бате Бръм и баце Виолет у Пещера в 12, па искахме да се покажем като добри домакини и да не ги караме да чакат. Първоначалната идея на бате Меджик беше да ни ескортира до Пещера, ма като виде баира, реши да ни поизпрати още малко, същото се случи и у Велинград, та бъдещата ни шосейна здевда навърте над 200км и около 3000 денивелация тоа ден. Аз още от предния ден немах некакъв есктра-пауър, а деня започна кошмарно за мене, не можех да се изтропам, а и се съмнявам, че сифона щеше да го поеме, та се бех издул като ... (абе, ше приложа снимка). За десерт, левото коляно зе да ме преболява за пръв път от неколко години, та нещата се нареждаха логично към компания на бате Стефчо. Се пак, понеже съм борбено копеле, дадох газ в началото на Свети Констонтин, поне да разкъсам групата и да вкарам интрига за форумно обсъждане. На мойте провокации логично се фанаха бате Блу и бате Стефчо. Пардон, баце Бръм. Карахме с мойто темпо неколко километра, а после баце Блу замина напреде, баце Бръм замина с него, а аз останах да анализирам в движение болното си коляно, както и литературните оправдания, които прихванах от баце Митко тоа сезон. Оказа се, че се пак съм тактик и ги настигнах (беха спрели да си сипат водица, а аз си имах две шишетаааа). Подминах ги, се едно са спрели (те си беха спрели) и продължих сам към върха. След цели 30 секунди баце Блу профуча покрай мене с поне 30 (а там баирчето е 5-6%), след още 1 секунда баце Бръм го последва с още толкова и в крайна сметка пак останах в зоната на медалите. Тук требва да дам важно инфо за състоянието на пътя, щото доскоро тоа маршрут беше предмет на възхвали и реклама като супер-настилка. Е, и сега е така, но без последните 1-2км, там редат тръби за канал и е просто ужас, бутане, носене, изобщо байкъризъм форева! Мойте очаквания са, че тоа сезон Светин Константин приключи за нас, да се надяваме, че май-юни догодина ше го хасфалтират, щото язовир Батак е космическо место и никак не е за изпускане! Обиколката на язовира е просто извънземна, яко гледки, дори и на облачното време оня ден, спускането към Ракитово е с 1000, до Велинград пътя не е от най-лошите, а към Юндола са закърпили дупките така че и там е бомба за каране. След като цел ден се канеше да ни завали, чак от Велинград нагоре ни попрепика за неколко километра, но па почна за захладнява с качването на височина и влизането в Рила. В таа част интересните неща са се случвали на бате Бръм и компания, така че ше пропусна нащо настаняване у хижа Смирненски (нощувката е 15 кинта, сека стая си има баня, вода може да се пие дори от кранчето, а имаше и истинска тоалетна чиния. Която използвах доста активно и с големо облекчение. Определено требва да се извиним на бацетата от Стара Загора, щото бех дал малко грешно инфо относно спускането, бех заложил час и половина до Сестримо, а се оказа (на другия ден), че си е баш 2 часа (студ, камънак и разни други непредвидени неща). Радвам се, че сичко е минало успешно и освен спуканата гума, нема други инциденти! Тук спирам за малко, щото от писане огладнех, а се сетих за готината супа-пиле в хижата, та се налага да подложим. Тва си беше и ден 2, за ден 3 - прибирането до София ше пишем след малко.
