От скоро минах на 2Х10 на твърдака HT2. Курбелите са Sram X5 24-38 и касета 11-36.
Четох много как уж основните предимства тук били рядката смяна отпред на плочите и това, че едва ли не всичките комбинации били караеми.
До сега при 3Х9 най-използваната комбинация от мен беше средната плоча и средна зъбчатка отзад или една надолу. Това ми беше най-удобно из града и по равни пътеки/черни пътища.
След монтажа на новите скорости се оказа, че голямата плоча и някъде по средата отзад ми идва по-тежко от преди. За да въртя с горе долу същото усилие и скорост, трябва да използвам по-горни зъбчатки. Опитвам и с малката плоча, но там пък отивам към долния край на касетата.
Знам, че на теория при 2Х10 нямало проблем с такова кръстосване, но все пак веригата да е така през повечето време няма ли да я износи много?
И тук идва другият ми въпрос. До сега при 3Х9 заради избягване на подобно усукване винаги съм правил така: от споменатата дифолтна комбинация средно-средно постепенно при нужда качвах зъбчатките докато стигна 3-та от голяма към малка. При нужда от още по-леки свалях на най-малката плоча и ако се налага продължавах да качвам отзад. По този начин винаги съм минавал само с единично превключване на следваща по лекота предавка.
Сега обаче, ако тръгнем от дифолтната ми нова предавка (голяма плоча и грубо някъде над средата на касетата, много бързо стигам до втората по големина зъбчатка. След това като мина на малката плоча, това прави прекалено лека предавка и се налага да ползвам едновременно и другата команда за да сваля пък няколко отзад.
Може би аз нещо още не мога да свикна с разликата, но вместо лекота и плавност на превключването, аз на практика имам много повече играчка с командите.
Ще се радвам ползващите 2Х10 с подобни плочи да споделят как карат и дали проблема е само при мен.