Една прекрасна неделя с моят най-добър приятел Георги се срещаме на известната спирка "Хладилника". Сега нека вметна, че аз съм с един мноооооого стар РАМ, който е със заден шок, но Георги е със също толкова стар Drag One. Незнаехме къде ще караме, някак вътрешно и двамата предчувствахме това, което щеше да се случи. На спирката видяхме DH байкъри той ми вика "А-а-а не, ще изчакам следващия автобус, защото се чувствам много нищожен". А аз го успокоявам "Абе Георги, спокойно, всеки е тръгнал от някъде, това е едва можеби четвъртото или петото ти каране. Няма как да си със Санта круз-а на оня пич". -"Да бе прав си, ама...". Качихме се и до Драгалевци нямахме проблем. Но на Драгалевци се изненадахме. Аз никога преди не съм използвал лифт, за да се кача с колелото до някъде, просто или карах до там, или избирахме маршрут без много изкачване. И какво да видим пред лифта.. ами логичното. В неделя цяла София е там.
Георги-"И са пич, какво правим?"
Аз-"Еми незнам, на тебе чака ли ти се?.
Георги-"Еми както кажеш, на мене ми е се тая"
Аз-"Е кажи де, и двамата караме?"
Георги-"Емиии ненам, ти как мислиш?"
Аз-"Предлагам да отидем и да питаме байкърите, защото те не са наредени на опашката а пък се екипират."
Георги-"Добре"
И така стигнахме до площадчето с пейките и пича, с който се возихме в автобуса ни обясни всичко за лифта. Еми да ама само не разбрахме как да се качим
. Единодушно решихме да пуснем всички байкъри преди нас, за да гледаме и да се учим. Гледахме, гледахме и нищо не разбрахме, само разбрахме, че на тях особено не им пука какво правят. "О нее, идва нашия ред" това бяха последните думи един на друг. Заставаме на стасртова позиция, питат ни - "Някога качвалили сте се?ние-"Не"
те-"Спокойно, само трябва да бутате колелата напред и да държите волана изправен, докато се отлепи лифта и тогава ги качете нагоре"
ние-"Ок!"
Какво стана, какво направихме, той седна като най-големия "Про" а малко след като лифта мина бетона под нас, моя идиотска милост държейки колелото за курмилото с двете ръце, а раницата на гърба.... еми досещате се. Изтърсих се. Слава богу в последния момент си казах-"Гледай да паднеш на вилката да ти омекоти, гледай да уцелиш добър ъгъл за да поеме тя удара..." Поне това успях да направя. Естествено насрах се от страх още повече, и бях готов да му се обадя след 30 минути и да му кажа да слиза. Точно тогава дойде моя ангел спасител -> Милан. Вижда ме, че треперя, и ме пита-" за първи път ли ти е?"
аз-"Да, и преди малко даже паднах."
Милан-"Спокойно, аз първите три пъти също паднах!" в този момент незнаех какво да мисля. Не ми се искаше още два пъти да падна. Та така. Обясни ми какво точно трябва да направя, и единственото което правех, е да следвам иснтрукцийте му точно и последователно, и се озовах на лифта без проблем. На втората половна от лифта, също се качих, без особени проблеми. Като стигнахме Голи връх, попринцип искахме да изминем от платото, към златни мостове и Княжево, но и представа си нямахме какво ни очаква. Питах Милан дали може да ни упъти, а той отговори"Е-е-е момчета елате с нас! Ние ще го минем това маршрутче, само че през Черни Връх." Георги отново беше песимистично настроен, но този път бях сигурен и му казах-"Виж, аз искам да караме с тях. Можем да научим много, а и да се запознаем с приятни нови хора. Ти какво ще кажеш?"
Георги-"Да ясно е, ама да не кажат - Аре по бързо нямаме цял ден - или да вземат да ни се призмиват задето сме още "зелени"".
Аз-"Не бе, няма"(не че си вярвах на думите
)И така. Възползвах ме се от "Елате с нас!" и получихме върховно изживяване, а в последствие, започнахме да караме с тях. Пътя, който го е минавал му е ясен, за другите обаче, знайте че е много труден. Има от всички стилове по малко. Но успяхме, и то успяхме без нито една спукана гума дори. Георги си смали двойно калодките на В-брейка си, но беше ухилен до уши. Минахме през, камъни, стръмнини, между дървета, по някаква скала... абе през всичко минахме и разира се иронията не ни остави нито за миг. По булевард България, на един тротоар и двамата спраскахме задни гуми.
Бяхме много щастливи. Ами това е нашето разказче, пиша го, защото Георги ме помоли, за да види реакцията на хората, защото освен че беше с драг уан, вилката му е от най-високо класните - ЗУУМ. Ако имате предложения, или съвети моля дайте ги. За първи път правя такова нещо. Надявам се поне на някой да му е било интересно.
п.с сега Георги ще си купи вилка, курмило и грипове, както скоро време и външни гуми. Ако знеше какво го чака с неговият драг, никога нямаше да се навие да дойде.
...карайте си колелата и се радвайте. Всъщност изобщо не е казано, че трябва да ставате спускачи с тежки ДХ машини. Има толкова начини, човек да се забавлява в планината с колело - примери, колкото искате.
... Валю, Валентин... 
