Една прекрасна неделя с моят най-добър приятел Георги се срещаме на известната спирка "Хладилника". Сега нека вметна, че аз съм с един мноооооого стар РАМ, който е със заден шок, но Георги е със също толкова стар Drag One. Незнаехме къде ще караме, някак вътрешно и двамата предчувствахме това, което щеше да се случи. На спирката видяхме DH байкъри той ми вика "А-а-а не, ще изчакам следващия автобус, защото се чувствам много нищожен". А аз го успокоявам "Абе Георги, спокойно, всеки е тръгнал от някъде, това е едва можеби четвъртото или петото ти каране. Няма как да си със Санта круз-а на оня пич". -"Да бе прав си, ама...". Качихме се и до Драгалевци нямахме проблем. Но на Драгалевци се изненадахме. Аз никога преди не съм използвал лифт, за да се кача с колелото до някъде, просто или карах до там, или избирахме маршрут без много изкачване. И какво да видим пред лифта.. ами логичното. В неделя цяла София е там.
Георги-"И са пич, какво правим?"
Аз-"Еми незнам, на тебе чака ли ти се?.
Георги-"Еми както кажеш, на мене ми е се тая"
Аз-"Е кажи де, и двамата караме?"
Георги-"Емиии ненам, ти как мислиш?"
Аз-"Предлагам да отидем и да питаме байкърите, защото те не са наредени на опашката а пък се екипират."
Георги-"Добре"
И така стигнахме до площадчето с пейките и пича, с който се возихме в автобуса ни обясни всичко за лифта. Еми да ама само не разбрахме как да се качим

ние-"Не"
те-"Спокойно, само трябва да бутате колелата напред и да държите волана изправен, докато се отлепи лифта и тогава ги качете нагоре"
ние-"Ок!"
Какво стана, какво направихме, той седна като най-големия "Про" а малко след като лифта мина бетона под нас, моя идиотска милост държейки колелото за курмилото с двете ръце, а раницата на гърба.... еми досещате се. Изтърсих се. Слава богу в последния момент си казах-"Гледай да паднеш на вилката да ти омекоти, гледай да уцелиш добър ъгъл за да поеме тя удара..." Поне това успях да направя. Естествено насрах се от страх още повече, и бях готов да му се обадя след 30 минути и да му кажа да слиза. Точно тогава дойде моя ангел спасител -> Милан. Вижда ме, че треперя, и ме пита-" за първи път ли ти е?"
аз-"Да, и преди малко даже паднах."
Милан-"Спокойно, аз първите три пъти също паднах!" в този момент незнаех какво да мисля. Не ми се искаше още два пъти да падна. Та така. Обясни ми какво точно трябва да направя, и единственото което правех, е да следвам иснтрукцийте му точно и последователно, и се озовах на лифта без проблем. На втората половна от лифта, също се качих, без особени проблеми. Като стигнахме Голи връх, попринцип искахме да изминем от платото, към златни мостове и Княжево, но и представа си нямахме какво ни очаква. Питах Милан дали може да ни упъти, а той отговори"Е-е-е момчета елате с нас! Ние ще го минем това маршрутче, само че през Черни Връх." Георги отново беше песимистично настроен, но този път бях сигурен и му казах-"Виж, аз искам да караме с тях. Можем да научим много, а и да се запознаем с приятни нови хора. Ти какво ще кажеш?"
Георги-"Да ясно е, ама да не кажат - Аре по бързо нямаме цял ден - или да вземат да ни се призмиват задето сме още "зелени"".
Аз-"Не бе, няма"(не че си вярвах на думите

И така. Възползвах ме се от "Елате с нас!" и получихме върховно изживяване, а в последствие, започнахме да караме с тях. Пътя, който го е минавал му е ясен, за другите обаче, знайте че е много труден. Има от всички стилове по малко. Но успяхме, и то успяхме без нито една спукана гума дори. Георги си смали двойно калодките на В-брейка си, но беше ухилен до уши. Минахме през, камъни, стръмнини, между дървета, по някаква скала... абе през всичко минахме и разира се иронията не ни остави нито за миг. По булевард България, на един тротоар и двамата спраскахме задни гуми.

Ами това е нашето разказче, пиша го, защото Георги ме помоли, за да види реакцията на хората, защото освен че беше с драг уан, вилката му е от най-високо класните - ЗУУМ. Ако имате предложения, или съвети моля дайте ги. За първи път правя такова нещо. Надявам се поне на някой да му е било интересно.

п.с сега Георги ще си купи вилка, курмило и грипове, както скоро време и външни гуми. Ако знеше какво го чака с неговият драг, никога нямаше да се навие да дойде.