Ето и моята история:В така наречените мои ранни велосипедни години,къде по прочел нещо,къде не, се запътих да си закупя първото си колело.Отидох в един магазин в центъра на София с надеждата да получа съвет,а после и колело от компетентните продавачи там.Е бях решил да си купя бюджетен байк в рамките на 400 лева.Без много да се замислят,продавачите,които не знам защо бяха като две капки вода,преценявайки на око ръста ми който е 184 см,ми продадоха едно 22 инчово колело.Започнах аз да го търкалям,по шосета,сокаци и черни пътища,като на равно нямах никакъв проблем.”Да ама не”,както казва Петко Бочаров,юнашко сърце не трай и по лека лека започнах да се спускам и по сложни и стръмни участъци.Тогава усетих,че рамката ми е супер спъната и не ми е удобна в спусканията.
Успоредно с опит,грешка,колянна екзема се увеличиха теоретичните ми познания в дисциплината главно благодарение на Админ,Модераторите и всички пишещи братя ,които и не бяха чак толкоз много тогава.Та разбрах,че тази рамка не е за мен
.Реших да продам колелото 
.За мое щастие, на помощ ми се притече съдбата под формата на мой близък приятел.Куц и неук милия, като мен ,но твърдо решен да кара колело в планината.Та,като „истински” приятел му продадох колел,вярно с известна загуба.А забравих по къс на ръст и от мен милия. Започнаха да ме разяждат терзания и угризения ама.Със времето моя приятел също повиши нивото си на вело компетентност и разбра,че байка не е за него.Е продаде го....на един по нисък и от него и то на сметка а разликата е изпихме 
.Та ето до какво води липсата на знания и компетентност....загуба на пари и време.....но животът е опит грешка.Та какво мислите за веломагазините?
, колелото си 
.
