от taurus13 » Сря Окт 28, 2009 8:25 pm
Теорията е от изключително значение за придобиването на умения. В Общи линии ученето протича горе долу така:
1. Знаем какво искаме да постигнем и как теоретично да го постигнем.
2. Пробваме да постигнем целта, като не е от значение с какъв успех. Тук е важен самият експеримент и даже е по-добре да направим грешки, които ще ни поучат, отколкото да ни се получи по случайност от първия път.
3. Почиваме и анализираме опита. Планираме следващ експеримент въз основа на получения опит.
4. Отново опитваме да постигнем целта
...и така стъпки 3 и 4 докато постигнем успех.
5. Повтаряме новопридобитото умение упорито докато затвърдим напълно умението, така че и насън да ни бутнат да го изпълним успешно.
Въз основа на личния си опит с колелото, мога да кажа, че от най-голямо значение е теорията и почивката и анализа на грешките, а не самото каране. Ако просто караш на инат до полуда, без да мислиш никога няма да се научиш. Кара се докато усетиш умора и никога не се бърза - състезанията са за хора, които отдавна са се научили. Разбира се иска се да си поне една идея луд, защото прекалено разумните хора никога не поемат риск, поради което напредват много бавно.
Карането с напреднали карачи, може да бъде много вредно, защото начинаещите се увличат, не мислят и поемат много рискове. По-скоро е желателно да гледаме как карат можещите, след което мислено да си представяме как ние го изпълняваме. Тялото ни изпълнява само неща, за които вече има предварителна идея в главата, затова трябва да се кара колело и мислено. Аз например често, когато ходя да си проучвам някое пускане пеш, мислено карам - чертая си линията, натискам спирачките, скачам, завивам ...
След придобиването на известен опит на терена идва статистиката. Нашият мозък е една невероятна статистическа машина. Докато караш колелото надолу, той запомня и свързва десетки събития и усещания, като с натрупването на информацията мозъкът почва все по-успешно да планира всяко действие. Когато погледнеш терена, мозъкът вече знае, къде да мине гумата, къде ще поднесе задницата, колко силна ще е центробежната сила, колко силно ще удари предницата даден камък и т.н. Невероятно е как накрая, карайки ти се превръщаш в пълен автомат - вече почти не мислиш, просто някак знаеш и всичко се получава точно така както си очаквал интуитивно. Е това вече е карането - тогава имаш време да усетиш полъха на вятъра, да чуеш ястерба в небето, да усетиш миризмата на боровите иглички и да осъзнаеш, че си истински свободен и щастлив....поне за малко.
