Здравейте, всичко започна около 99г. когато карах БМХ с българска рамка, лапетата лягахме на земята и един друг се прескачахме през краката, като така аз достигнах до 6/7 легнали човека, които успях да прескоча без да докосна никой. Бяха много свободно години
и до ден днешен си карам мтб до работа, из града и някой между селски път.
Сега ще ви разкажа за моето и на жена ми колелото, което по стечене на обстоятелствата станаха single speed, без дори да знам, че така се нарича, този модел на каране.
1. Ще започна първо с моето - сивото. Имам го от около 4 години, много си го карах, вършеше ми работа, за 160 лв си е супер. Тук е моментът да кажа, че моите колела са много евтини, всяко е под 100 лв за някой ще смешно, но като сравня с какви колела съм тръгнал, тези за мен и моите цели са напълно подходящи
така доста си карах моето докато не взе нещо да пука, като въртя педалите, смених - централно, задни венци, предни венци, верига, задна ос, педали и пукането си го има, смазвах колчето, нищо не подейства. Карах си така и скоростите имаха нужда от реглаж, пробвах се, но така го нааках, че от 6 работещи останаха 2/3 със някакви луди прещраквания, падане на верига и т.н. ядосах се наритах обтегача и всичко се счупи, стоя така колелото в гаража и до няколко дни реших, че ще е с една запечатка отзад, като бмх. Сега отново отварям скоба да кажа, че всички части са от пазара, демек китайски, затова и колелото няма 100-тина лева. Взех преден курбел с 38 зъба и заден венец с 22 зъба, верига, наредих всичко, да ама веригата неможе да се регулира, отново бях пред криза хахаха, помислих и след час бях удължил каналите/леглото където лежи оста на каплата, беше ми нужно около 1см да прорежа рамката на вътре, за да си оправя веригата и хоп всичко заспа. Колелото вече не пукаше както преди, кара се гладко и плавно, кефа беше адски голям, като вече като слизах от бордиур, го нямаше досадното тракане от веригата, всичко е стегнато и се усеща много стабилно.
2. Сега ще разкажа и за бялото, тоест колелото на жена ми, то първо беше една железарка с дамска рамка, като частите не бяха пазарски ами направо селски, както и да го центровах все падаше верига, скоростите бяха адска драма, курбелите криви и всякви други. Обясних на съпругата, че ще му трябва тотална промяна. Взех една рамка от олх за 13лева, като гледах отзад да се регулира каплата, тоест рамката е желязна, взех и курбели, венци, вериги, лапа, дръжки и спирачки като моито, якото е че двете са с еднакво задвижване и за 6/7 часа успях да създам това бялото, колело. Интересна е нейната вилка, като не съм виждал подобна с пружини одвън, явно е някаква от преди 30 години, но се движи нормално, няма луфт, работи си.
И ако още някой ако чете моите приключения, благодаря ви и ви представям моите две single speed, като тези дни разбрах, че така се наричат колела подобни на моя стил, колелата вървят много гладко, смазани са, луфтовете са обрани, абсолютно каквото е нужно съм направил, като идеята е , колелата да са бепроблемни и максимално опростени, та даже и с по една спирачка
за повечето от вас това са бракми, но с жена ми вече имаме 3/4 прехода по 15-тина км междуселски и язовирски терени и колелата си вършат чудесна работа.
Ако темата е интересна за някой, другия път ще кача едни снимки на сивото, за да покажа как на него може да се возят двама човека и то доста приятно, като пасажера, много често заспива хаха