Dragan_Trial написа:Здравейте,
Баща ми е снимал едно
филмче как минаваме по бул. България веднага след старта:
[size=150][url=https://vimeo.com/44635628]https://vimeo.com/44635628
Клипчето е страхотно.Ние отпред сме били доста голяма група,защото и се караше с темпо.Ама към средата на баира вече темпото стана много бързо и на мен почна малко да ми дотежава,ама устисках.
Даже на Белята Вода му викам на Уолтър като на Тур-а,стига да имаш богато въображение
Бяхме останали само аз и той,а отзад Емил Стойнев и Венци Баков бяха леко останали.После Емил се вложи и ни настигна и влязохме заедно в пътеката.
Аз исках да влезна първи,защото знам,че съм по-слаб спускач,особено с това колело от Уолтър,но той не ми позволи и на спускането ни дръпна 20-30 метра.Веднага след това следва най-стръмния баир и там се вложих на мах и почти го стигнах,но влязох в червената зона (192 пулс и нагоре и просто тялото ми отказа - първата мини криза) като това малко или много си оказа влияние и тогава и към края на състезанието.
Ето как едно малко нещо си има много последствия.
Карах сравнително слабо по пътеката преди Кладница - нямах свещеста от други състезания,но след многото усилия на баира явно съм вкарал тялото в анаеробен режим и изхабих безценни сили за по нататък.
Емил караше по-добре по пътеката от мен и ту ме настигаше,ту излизаше извън пътеката и изоставаше.
На асфалта към язовира бях 20-30 секунди преди него и на язовира направих малка грешка(падна ми веригата) и той ме стигна.Карахме заедно като той слушаше музика и не ме чуваше де
На асфалта почнахме да си даваме смени и отзад не ми тежеше,а той кара с 32-33 км/h.Лошото беше,че той нямаше много сили и през повечето време аз водих.А отпред тежеше много и карах с 180-187 пулс.Много висок пулс и аз знам,че имам издръжливост много и си викам - нищо,че адски ме болят краката,ще мога да карам така докрай.Ама не стана точно така.
На Чуйпетлово вече бяхме доста уморени с Емил и гледаме Данчо Нейчев,който ни нахъсва.Само 4 минути пред вас е.Работете заедно и го стигнете и бийте най-накрая.Тук спряхме за вода и да си смажем веригите за около 1 минута.Тръгнахме и имах доста сили.Карам пак на мах и Емил зад мен стиска.Почна спускането и към края му Емил го нямаше вече зад мен.Викам си карам си моето състезание вече с мое темпо и винаги когато изръсиш някой ти идва самочуствие.А то се окоза,че Емил е спукал гума и после още 2.Иначе щеше да ме бие,а и Венци можеше да ни настигне и щеше да стане супер битка за 2-4 място.Но така е било писано.
А и почна да ми стърже диска нещо и след финала видях,че една спица липсва.Къде и как е станало не помня.Другият проблем беше ,че ме болеше корема много.На Ултра Маратона 120км в Тасос имах същите болки в корема/стомаха.Много вода ли пих,много ядох или просто както Уолтър каза - от ранния час,освен това моят стомах е по-чуствителен и имам от време на време проблеми с него + това че карах на максимум почти през цялото време и тялото ми беше зле.И кризата ме хвана малко преди края на Ярема.Едвам превъртах педалите.На асфалта толкова зле не се бях чуствал от много време.Много отпаднало ми беше.По инерция до Брезите.Там вече бях се смачкал и психически,че съм зле физически и толкова мога.Но явно просто нямах ден,иначе можех поне с 10 минути по-бързо да я мина.Нищо - на всеки се случва,ще си взема поука.
На контролата Цецо Младенов и още едно момче ми викат - браво близо си до него - само 10-15 минути.Аз им викам - близо е 2-3 минути и тръгнах.Явно се бях предал вече.
Тук хубаво е,че е равно и няма къде да загубя много време,а нямах никаква свежест в краката да натисна по-здраво.Отделно бях напомпал гумите на 2.5 атмосфери и това е много - повярвайте ми.Останах без ръце и тялото се скапа още повече.Вече едвам държах и стоях на колелото.Добре,че не паднах или да направя някаква фрапантна грешка.Явно съм карал бавно и предпазливо вече.
Това е самата истина,нито преувеличавам,нито драматизирам.Който ме познава знае,че аз каквото мисля го казвам.Пиша разказите си от състезания и други преживявания най-вече да мога да помогна с нещо на останалите момчета и момичета,които да ме разберат по-добре както и останалите момчета от състезателите,защото те не пишат много разкази за състезанията.Така един вид да има обратна връзка между нас и тези,които не ни познават.
Защото те като видят какво преживяваме и ние и да няма рязка граница между състезатели и любители.А да се разбере че всички сме хора с много общи неща.Аз просто няма как да разговарям или карам с всички по състезания,а ми се иска,защото всеки е ценен и може много да се научи от всеки един човек.
Да се върнем към края на състезанието за мен.Хубавото беше,че нямаше още много бабички и туристи по Обиколната и само някой друг скороходец настигах.Криво ляво стигнах до Бояна,а там в гората много ми тежеше.Но си викам раздай се максималноИ ако не бях го направил Венци щеше да ме стигне накрая.
Представях си как пресичам финала и лягам веднага на земята от умора.Наистина скоро не се бях уморявал толкова на състезание.Пристигнах и легнах.
Предлагаха ми да ме поливат с вода.Аз се посвестих и станах.И започнаха да финишират приятелите,с които се виждаме на всички състезания и са големи пичове,а и карат и тренират много.Сега,аз тях ги познавам лично малко или много добре.За останалите тепърва ще се виждаме,караме заедно и разговаряме след това.
Браво на момчетата,които натискат здраво - пак си подобрихте рекордите и плътността на резултатите в десятката и 20-ката е впечатляваща.
Браво на жените - елата,участвайте и на другите мероприятия в страната,където едвам се събират 3 жени понякога.Както и на повечето момчета,които карат супер,но поради една или друга причина не участват на останалите състезания.Елате и пробвайте на едно и ще видите как е и после каквото ви каже сърцето.
Браво на организаторите и на всички участници.Всеки има своя история за разказване,която ще помни дълго и ще разказва на приятели и на роднини.Е,ако участвате в месеца на няколко такива мероприятия ще преживеете същите емоции отново и отново и ще се пристрастите може би до живот.
Поздрави и наздраве!
Тодор Ангелов
