Супер каране се получи.
Докато из Пловдивско 24-часовите маратонци посрещаха Слънцето с гуреливи оченца, аз и Ver, поехме в свежото септемрийско утро по 15 километровия асфалтов участък между с.Батулия и с.Огоя. В 9 хапнахме по едно корни пред черквата на Огоя и поехме по неизвестния за мен участък. Учудващо лесна се оказа навигацията в този етап. От центъра на селото се тръгва в ляво, покрай черквата. Улицата преминава в път, който се разделя на две. Тръгваме по левия, пресичаме потока и леко изкачваме изтегления завой. След около километър пътя се разделя пак на две. Отново сме в ляво, минаваме потче и скоро стигаме до чешмичка. Пътя обикаля билото и плавно се изкачва през борова гора. На третия километър след черквата има разклон в ляво който пропускаме. Следва малко по силен наклон и излизаме на било и разклон. Там държим пътя в дясно. Изкачваме две последователни стръмни баирчета, пропускайки второстепенни отклонения. След второто било попадаме на разклон с три пътя. Левия е към Батулия. Средния и десния се сливат, като десния е много стръмен, а левия го стига с голям изтеглен завой. Малко каране по равно, леко спускане и сме пред вила "Кръста". Директнто изкачване до там с бутане от с. Огоя като, че ли е по -бързо, но по пътя поне се кара през цялото време. Тъй като пътя в ляво и надолу към Буковец ми беше познат, решихме до поемем нагоре и леко подсичайки билата в посока Горски дом "Чукава". Малко преди дома хванахме един "официялен" път надолу и след супер приятно спускане затрещяхме през с.Буковец. От там по приятния горски път кацнахме точно за обяд в кръчмето до паметника на с.Батулия.
Общо като километри - 36, денивелация -750-800 м.
Снимки в Лицевата книга