СТРАНДЖА 1
Дългото чакане свърши – датата е 24, денят е четвъртък. Настроението е приповдигнато – като преди приключение, раницата е подредена ( по-скоро прередена няколко пъти ). На кафе сутринта си поговорихме за предстоящия поход с милата ми половинка, след което се качих на кончето и се отправих към офиса на работа, защото за мен това си беше един напълно нормален работен ден, само че с много по-различен от друг път край

; . От Младост до Халите е почти само надолу и наравно, но там за първи път си дадох ( макар и не много точна ) преценка за това, което ни чака. В офиса след това не ми остана много време за мислене за предстоящия поход – задачите и отговорностите ме „погълнаха” , както обикновено става. Предната вечер с жена ми се замотахме и не успяхме да направим курабийките по рецептата на Ту40-4у40, въпреки, че се бяхме подготвили за тях. След разговор с kagami се разбрахме да се видим в 18:30 , за да и дам протеина, за да направи тя курабийките – което и стана . И така, дойде дългоочаквания час и аз, раницата и колелото бяхме на Централна гара в 20:28. Под часовника вече бяха Виктор и Цвети. След малко се появи и Любо и се разприказвахме. Kagami закъсня и оставихме Виктор да я чака под часовника, а ние с Любо и Цвети се запътихме да проучим какви са възможностите да превозим колелата до Бургас. За наше огромно съжаление последните 3 вагона бяха спални и по тази причина идеята с колелетата в края на влака отиде в забвение ... последва разговор с началник влака и се стигна до решението да ги оставим в товарния вагон, който както ни увериха се отваря само в Пловдив преди Бургас. Точно приключихме с договорките и ето че и kagami и Виктор се присъединиха към нас. Последваха няколко снимки на перона, малко изчакване и натоварихме колелата с Любо и ги подредихме много добре според мен ( всъщност, затрупахме скота

; ). Настанихме се и малко след това влакът потегли. Оставихме за малко Виктор да пази багажа и пихме по бира във вагон-ресторанта ( ама какви цени праскат , не е истина просто ). След това който може да спи във влак се опита да го направи, аз почти не успях да мигна. В Пловдив с Любо ходихме да купим кола и да наглеждаме колелата , след което отново се опитахме да поспим – кой с повече успех, кой с по-малко

:D;
В 06:20 влака благополучно спря на гара Бургас, след кратко приготвяне се отправихме към края на перона. Там ни чакаха Пламен и Савко от Бургас – така групата набъбна на 7 човека ( великолепната седморка – прощавайте, ама не успях да се сдържа ). След кратко съвещание се отправихме на закуска с шкембе и кебапчета

:beer:;. Хапнахме, поговорихме малко и вече се отправихме да караме. Втория ни стоп беше на ЛукОйл бензиностанция, откъдето купихме вода, извършихме ритуала и вече потеглихме окончателно.
ДЕН 1 :
От бензиностанцията карахме до разклона за с. Маринка , откъдето се отклонихме по пътя за селото. До Маринка е нормално каране, равно и съвсем леко нагоре и надолу . След като направихме снимки на табелата на селото продължихме на юг към с. Ново Паничарево. На разклона за Паничарево Цвети пукна гума. Без да я лепим я сменихме с нова и продължихме. Поледва добро спускане ( 52-56 км/ч ) до селото ( отново снимка пред табелата ) и след това добро изкачване по пътя за с. Ясна поляна. След това последва изкачване-спускане до Ясна Поляна и там спряхме да хапнем на обяд и там решихме да изчакаме няколко часа слънцето ( защото задухата и маранята беше страхотна – още повече и с тези раници на гърбовете ). Запознахме се с кметицата на селото и след като се подкрепихме ( основно пазарувахме от местния магазин ) опънахме шалтетата на една трева на сянка пред кметството и се поопънахме малко. Около 15:00 се надигнахме, събрахме бивака и точно да тръгнем гумата на Любо гръмна ( не се спука, просто гръмна, защото част от колелата бяха на слънце и ... ). Отново само сменихм е гумата и потеглихме с идеята да не гоним заслона, а направо да отидем в с. Визица. Пътя вече стана черен, наклонът също го имаше . Като цяло въртенето се затрудняваше и от наличието на множество камъни и чакъл. И така и с бутане и с каране започнахме да си пробиваме път нагоре. От един момент насетне наклонът стана напълно поносим, даже изчезна и започна да се кара нормално по равно . По пътя спряхме на една чешма с параклис – и за снимки и за подновяване на водните запаси. Малко ни обърка наличието на множество черни пътиша, които на картата не са отбелязани и липсата ( почти липса – като изключим един камион вероятно дървосекачи ) на жива душа. Около седен , седем и половина отново гръмна предната гума на Любо, но този път със сериозни последствия за външната му гума , която се разпори около 6-7 см по протежението на борда. Положението беше сериозно – много е неприятно да имаш скъсана външна гума на около половин ден път от населено място в непознат край . Но мога с гордост да заявя, че излязохме с чест от така стеклите се обстоятелства. От вътрешната страна на външната гума залепихме две лепенки ( може да се използва и парче от вътрешна гума със същия успех според мен ) , след което по дължина ги облепихме здраво с анкерплас, след което и от външната страна по дължината на гумата отново сложихме няколко пласта с анкерпласта. Малко по-късно цялото това нещо го хванахме здраво с анкерпласт между спиците и грайфера на гумата – като цяло стана много солидно решение тип „неволята учи” – но държа да отбележа, че трябва да се пази от намокряне. След като се портудихме отново продължихме и малко по-късно – може би някъде около 20:30 завихме наляво и поехме по един черен път ( точно това впоследствие се оказа почти 100% мястото, където объркахме пътя ) , които според картата трябваше да води до Визица. Последваха две изкачвания и две спускания , през които минахме покрай една вишка и достигайки втора вече почти по тъмно . Там спряхме да бивакуваме – решение, което направи приключението незабравимо, но също така и би могло да ни навлече много неприятности. На вишката нямаше място за всички и ние с kagami опънахме палатката . През ноща дойдоха дивите прасета и в палатката се правихме на умрели – усещането да знаеш, че почти нищо не зависи от теб е трудно да се опише – според мен реагирахме максимално хладнокръвно и спокойно и това доведе до липсата на инциденти. Горе на вишката веселбата в никакъв случай не е била по-малка, защото е било доста тясно за 5 човека .
ДЕН 2 :
На сутринта ( около 06:30 ) ни събуди шум от двигател – дойдоха горските, който в началото не бяха никак дружелюбно настоени към нас. Но като разбраха, че прасетата са идвали през ноща омекнаха, а като им сервирахме , че на вишката има още петима идиоти , и че на всичко отгоре сме с колела вече съвсем омекнаха и започнаха да се държат по бащински закрилнически . Упътиха ни – напрактика и по пътя, по който сме се движили излизаме на разклон към Визица, но това не е бил пътя, които на практика сме търсили . Събрахме бивака за максималното бързо време , на което сме способни и без да закусваме тръгнахме ( но преди това доста се посмяхме на опитите на Пламен да си намери каската ) , за да излезем максимално бързо с което да удолетворим молбата на горските да се изнесем веднага . Започнахме да се спускаме надолу и няма и няколко километра задния дерейльор на Любо влезе между спиците – жестоко изкривен, направо убит

;. Последва опит да направим байка едноскоростен, но за съжаление опита претърпя неуспех – скъсихме веригата достатъчно да се кара на постоянна предавка, но при подрусване самата тя се изместваше и това доведе до натягане на веригата. След кратък размисъл махнахме изцяло веригата и Спринта придоби уникален вид – с самоделно залепена предна външна гума ( която при целия този тормоз по камъните и чакъла се държа невероятно ), без верига и без заден дерейльор – задвижван единствено от инерцията и от краката на Любо – който посрещна предизвикателството повече от мъжки ( с една дума “Welcome to the Sprint dimension” ). При така стеклите се обстоятелства стана ясно, че няма да можем да продължим по предварително начертания план и затова решихме да послушаме напътствията на горските и да караме към с. Фазаново . Малко преди да излезем отново на асфалт, kagami спука гума, която без много да се бавим залепихме и продължихме – само по асфалта и само спускане – но вместо във Фазаново се озовахме в с. Писменово – там нападнахме местното магазинче и пихме кафе, кола, хапнахме сладки неща и т.н. След което продължихме да се спускаме до ММЦ-то и там без да губим време се отправихме през Приморско към Перла – на плаж на скалите там .В Приморско Виктор спука гума, която също сменихме без да се бавим и скоро бяхме на скалите на Перла. Там се разделихме с Любо, които отиде да се срещне с негови приятели с кола, които да закарат байка ( или по-скоро каквото остана от него – защото на Виктор задната главина започна да издава много нездрави звуци и ги сменихме с тази на Любо – целите гуми, който за щастие паснаха точно ), последва кратък плаж – около 2 часа след което продължихме към устието на р. Ропотамо – където и спряхме да обядваме и да пием по бира

; . След кратката почивка минахме покрай Дюни ( тук отново Виктор спука гума, и то не коя да е а задната – тази, която беше на Любо

:D:banana:; ), покрай н. Св. Агалина и на къмпинг Смокиня се установихме – като цена – 6 лв на легло на вечер ( къмпинга е на около 300 – 500м от Каваците ) и веднага на плажа. След плажа минахме до един през душовете ( голям кеф да се изкъпеш след толкова потене, ей

; ) и се заредихме на капанчето по средата на къмпинга на сладки приказки, бира, цаца и картофки

:beer::beer:;
ДЕН 3
Мързелуване – тази дума може би е най-точната за да опише какво правихме цял ден. Аз, kagami и Виктор изпратихме Пламен и Савко до к. Златната рибка, където ни показаха стария път за Бургас. След това с Виктор изчакахме kagami да си купи някой неща от Созопол, след което се прибрахме. Цвети беше цяла сутрин на плаж. Следобед аз останах на плаж, а останалите отидоха да плуват на скалите на н. Св. Агалина – но за съжаление е имало много силно вълнение и не са влезли във водата. Вечерта се смяхме много на приключенията ни от първите два дни .. абе направихме един весел разбор

:beer:;
ДЕН 4
Сутринта Пламен дойде с колата и колелото от Бургас, след което отидохме на плаж до обяд . След това се стегнахме и тръгнахме да се качим на някой връх от Медни рид, но по пътя се оказа, че това е за цял ден преход, а не за няколко часа, така че въртяхме до след Атия – парк Росенец – където ни показаха един разклон и снимахме едно лястовиче гнездо с малки – а после се върнахме обратно до Смокиня – навъртяхме около 46 км по асфалт в жегата. В това време kagami я бяхме оставили на скалите около Созопол и като се прибирахме я изчакахме , за да караме в комплект до къмпинга. Малко по късно аз се сбогувах до четвъртък с останалите, натоварих байка на колата на Пламен и отпрашихме към Бургас. Там се разделихме, аз се поразходих по центъра и малко по-късно се срешнах със Савко. Заедно и с още няколко човека се замъкнахме в морката градина на бира, цаца и пържени картофки и така до времето, в което се натоварих на влака за София
Като цяло за себе си съм сигурен , че ще се върна отново да карам по този край. Затова ще си позволя разказа ми да го кръстя Странджа 1 , защото много ми се иска да има и Странджа 2. Другото за отбелязване е карането с раници – не е никак удобно, даже напротив – много неудобно е . Затова е много важно да се направи преценка на багажа , който носихме – поне в моята раница имаше едно минимум 30-40% излишни работи , които не само че са обемни, но и тежат . Ориентирането по карта в някой случай в този край е силно затруднено, защото планината е осеяна с множество недокументирани черни пътища – повечето вероятно дело на дървосекачи. Много е важно също така колелото да е в изрядно положение при тръгване, защото просто в планината нямаш избор
Спането сред диви прасета и на вишката според мен ще останат завинаги в спомените на хората, който ги преживяха , както и гледките, които се откриха пред нас по време на това каране.
Като имам снимките планувам да го направя като статия в html и ако Админ няма нищо против ще го сложим на сайта .
Така че сега е ваш ред за корекции, допълнения и т.н.
Edit : правопис