Среща за разбор на Странджа и уговаряне на Сютка

[MOD]

В четвъртък , в 19:30 среща на Одеон ... с последващо преместване към Баба Яга ако времето го позволи

Дневен ред :D:D :

1. Разбор - мисли и впечатления от Странджа 1
2. Организационни въпроси, свързани с ходенето до вр. Голяма Сютка


Всички са поканени :banana:

[MOD]

След като се наспя, ще опиша похода

[Lubo]

Там съм в четвъртък.
@ kagami донеси багажника, ако идваш. иначе ми пиши.

[MOD]

СТРАНДЖА 1


Дългото чакане свърши – датата е 24, денят е четвъртък. Настроението е приповдигнато – като преди приключение, раницата е подредена ( по-скоро прередена няколко пъти ). На кафе сутринта си поговорихме за предстоящия поход с милата ми половинка, след което се качих на кончето и се отправих към офиса на работа, защото за мен това си беше един напълно нормален работен ден, само че с много по-различен от друг път край ; . От Младост до Халите е почти само надолу и наравно, но там за първи път си дадох ( макар и не много точна ) преценка за това, което ни чака. В офиса след това не ми остана много време за мислене за предстоящия поход – задачите и отговорностите ме „погълнаха” , както обикновено става. Предната вечер с жена ми се замотахме и не успяхме да направим курабийките по рецептата на Ту40-4у40, въпреки, че се бяхме подготвили за тях. След разговор с kagami се разбрахме да се видим в 18:30 , за да и дам протеина, за да направи тя курабийките – което и стана . И така, дойде дългоочаквания час и аз, раницата и колелото бяхме на Централна гара в 20:28. Под часовника вече бяха Виктор и Цвети. След малко се появи и Любо и се разприказвахме. Kagami закъсня и оставихме Виктор да я чака под часовника, а ние с Любо и Цвети се запътихме да проучим какви са възможностите да превозим колелата до Бургас. За наше огромно съжаление последните 3 вагона бяха спални и по тази причина идеята с колелетата в края на влака отиде в забвение ... последва разговор с началник влака и се стигна до решението да ги оставим в товарния вагон, който както ни увериха се отваря само в Пловдив преди Бургас. Точно приключихме с договорките и ето че и kagami и Виктор се присъединиха към нас. Последваха няколко снимки на перона, малко изчакване и натоварихме колелата с Любо и ги подредихме много добре според мен ( всъщност, затрупахме скота ; ). Настанихме се и малко след това влакът потегли. Оставихме за малко Виктор да пази багажа и пихме по бира във вагон-ресторанта ( ама какви цени праскат , не е истина просто ). След това който може да спи във влак се опита да го направи, аз почти не успях да мигна. В Пловдив с Любо ходихме да купим кола и да наглеждаме колелата , след което отново се опитахме да поспим – кой с повече успех, кой с по-малко :D;
В 06:20 влака благополучно спря на гара Бургас, след кратко приготвяне се отправихме към края на перона. Там ни чакаха Пламен и Савко от Бургас – така групата набъбна на 7 човека ( великолепната седморка – прощавайте, ама не успях да се сдържа ). След кратко съвещание се отправихме на закуска с шкембе и кебапчета :beer:;. Хапнахме, поговорихме малко и вече се отправихме да караме. Втория ни стоп беше на ЛукОйл бензиностанция, откъдето купихме вода, извършихме ритуала и вече потеглихме окончателно.

ДЕН 1 :

От бензиностанцията карахме до разклона за с. Маринка , откъдето се отклонихме по пътя за селото. До Маринка е нормално каране, равно и съвсем леко нагоре и надолу . След като направихме снимки на табелата на селото продължихме на юг към с. Ново Паничарево. На разклона за Паничарево Цвети пукна гума. Без да я лепим я сменихме с нова и продължихме. Поледва добро спускане ( 52-56 км/ч ) до селото ( отново снимка пред табелата ) и след това добро изкачване по пътя за с. Ясна поляна. След това последва изкачване-спускане до Ясна Поляна и там спряхме да хапнем на обяд и там решихме да изчакаме няколко часа слънцето ( защото задухата и маранята беше страхотна – още повече и с тези раници на гърбовете ). Запознахме се с кметицата на селото и след като се подкрепихме ( основно пазарувахме от местния магазин ) опънахме шалтетата на една трева на сянка пред кметството и се поопънахме малко. Около 15:00 се надигнахме, събрахме бивака и точно да тръгнем гумата на Любо гръмна ( не се спука, просто гръмна, защото част от колелата бяха на слънце и ... ). Отново само сменихм е гумата и потеглихме с идеята да не гоним заслона, а направо да отидем в с. Визица. Пътя вече стана черен, наклонът също го имаше . Като цяло въртенето се затрудняваше и от наличието на множество камъни и чакъл. И така и с бутане и с каране започнахме да си пробиваме път нагоре. От един момент насетне наклонът стана напълно поносим, даже изчезна и започна да се кара нормално по равно . По пътя спряхме на една чешма с параклис – и за снимки и за подновяване на водните запаси. Малко ни обърка наличието на множество черни пътиша, които на картата не са отбелязани и липсата ( почти липса – като изключим един камион вероятно дървосекачи ) на жива душа. Около седен , седем и половина отново гръмна предната гума на Любо, но този път със сериозни последствия за външната му гума , която се разпори около 6-7 см по протежението на борда. Положението беше сериозно – много е неприятно да имаш скъсана външна гума на около половин ден път от населено място в непознат край . Но мога с гордост да заявя, че излязохме с чест от така стеклите се обстоятелства. От вътрешната страна на външната гума залепихме две лепенки ( може да се използва и парче от вътрешна гума със същия успех според мен ) , след което по дължина ги облепихме здраво с анкерплас, след което и от външната страна по дължината на гумата отново сложихме няколко пласта с анкерпласта. Малко по-късно цялото това нещо го хванахме здраво с анкерпласт между спиците и грайфера на гумата – като цяло стана много солидно решение тип „неволята учи” – но държа да отбележа, че трябва да се пази от намокряне. След като се портудихме отново продължихме и малко по-късно – може би някъде около 20:30 завихме наляво и поехме по един черен път ( точно това впоследствие се оказа почти 100% мястото, където объркахме пътя ) , които според картата трябваше да води до Визица. Последваха две изкачвания и две спускания , през които минахме покрай една вишка и достигайки втора вече почти по тъмно . Там спряхме да бивакуваме – решение, което направи приключението незабравимо, но също така и би могло да ни навлече много неприятности. На вишката нямаше място за всички и ние с kagami опънахме палатката . През ноща дойдоха дивите прасета и в палатката се правихме на умрели – усещането да знаеш, че почти нищо не зависи от теб е трудно да се опише – според мен реагирахме максимално хладнокръвно и спокойно и това доведе до липсата на инциденти. Горе на вишката веселбата в никакъв случай не е била по-малка, защото е било доста тясно за 5 човека .

ДЕН 2 :

На сутринта ( около 06:30 ) ни събуди шум от двигател – дойдоха горските, който в началото не бяха никак дружелюбно настоени към нас. Но като разбраха, че прасетата са идвали през ноща омекнаха, а като им сервирахме , че на вишката има още петима идиоти , и че на всичко отгоре сме с колела вече съвсем омекнаха и започнаха да се държат по бащински закрилнически . Упътиха ни – напрактика и по пътя, по който сме се движили излизаме на разклон към Визица, но това не е бил пътя, които на практика сме търсили . Събрахме бивака за максималното бързо време , на което сме способни и без да закусваме тръгнахме ( но преди това доста се посмяхме на опитите на Пламен да си намери каската ) , за да излезем максимално бързо с което да удолетворим молбата на горските да се изнесем веднага . Започнахме да се спускаме надолу и няма и няколко километра задния дерейльор на Любо влезе между спиците – жестоко изкривен, направо убит ;. Последва опит да направим байка едноскоростен, но за съжаление опита претърпя неуспех – скъсихме веригата достатъчно да се кара на постоянна предавка, но при подрусване самата тя се изместваше и това доведе до натягане на веригата. След кратък размисъл махнахме изцяло веригата и Спринта придоби уникален вид – с самоделно залепена предна външна гума ( която при целия този тормоз по камъните и чакъла се държа невероятно ), без верига и без заден дерейльор – задвижван единствено от инерцията и от краката на Любо – който посрещна предизвикателството повече от мъжки ( с една дума “Welcome to the Sprint dimension” ). При така стеклите се обстоятелства стана ясно, че няма да можем да продължим по предварително начертания план и затова решихме да послушаме напътствията на горските и да караме към с. Фазаново . Малко преди да излезем отново на асфалт, kagami спука гума, която без много да се бавим залепихме и продължихме – само по асфалта и само спускане – но вместо във Фазаново се озовахме в с. Писменово – там нападнахме местното магазинче и пихме кафе, кола, хапнахме сладки неща и т.н. След което продължихме да се спускаме до ММЦ-то и там без да губим време се отправихме през Приморско към Перла – на плаж на скалите там .В Приморско Виктор спука гума, която също сменихме без да се бавим и скоро бяхме на скалите на Перла. Там се разделихме с Любо, които отиде да се срещне с негови приятели с кола, които да закарат байка ( или по-скоро каквото остана от него – защото на Виктор задната главина започна да издава много нездрави звуци и ги сменихме с тази на Любо – целите гуми, който за щастие паснаха точно ), последва кратък плаж – около 2 часа след което продължихме към устието на р. Ропотамо – където и спряхме да обядваме и да пием по бира ; . След кратката почивка минахме покрай Дюни ( тук отново Виктор спука гума, и то не коя да е а задната – тази, която беше на Любо :D:banana:; ), покрай н. Св. Агалина и на къмпинг Смокиня се установихме – като цена – 6 лв на легло на вечер ( къмпинга е на около 300 – 500м от Каваците ) и веднага на плажа. След плажа минахме до един през душовете ( голям кеф да се изкъпеш след толкова потене, ей ; ) и се заредихме на капанчето по средата на къмпинга на сладки приказки, бира, цаца и картофки :beer::beer:;


ДЕН 3

Мързелуване – тази дума може би е най-точната за да опише какво правихме цял ден. Аз, kagami и Виктор изпратихме Пламен и Савко до к. Златната рибка, където ни показаха стария път за Бургас. След това с Виктор изчакахме kagami да си купи някой неща от Созопол, след което се прибрахме. Цвети беше цяла сутрин на плаж. Следобед аз останах на плаж, а останалите отидоха да плуват на скалите на н. Св. Агалина – но за съжаление е имало много силно вълнение и не са влезли във водата. Вечерта се смяхме много на приключенията ни от първите два дни .. абе направихме един весел разбор :beer:;


ДЕН 4

Сутринта Пламен дойде с колата и колелото от Бургас, след което отидохме на плаж до обяд . След това се стегнахме и тръгнахме да се качим на някой връх от Медни рид, но по пътя се оказа, че това е за цял ден преход, а не за няколко часа, така че въртяхме до след Атия – парк Росенец – където ни показаха един разклон и снимахме едно лястовиче гнездо с малки – а после се върнахме обратно до Смокиня – навъртяхме около 46 км по асфалт в жегата. В това време kagami я бяхме оставили на скалите около Созопол и като се прибирахме я изчакахме , за да караме в комплект до къмпинга. Малко по късно аз се сбогувах до четвъртък с останалите, натоварих байка на колата на Пламен и отпрашихме към Бургас. Там се разделихме, аз се поразходих по центъра и малко по-късно се срешнах със Савко. Заедно и с още няколко човека се замъкнахме в морката градина на бира, цаца и пържени картофки и така до времето, в което се натоварих на влака за София



Като цяло за себе си съм сигурен , че ще се върна отново да карам по този край. Затова ще си позволя разказа ми да го кръстя Странджа 1 , защото много ми се иска да има и Странджа 2. Другото за отбелязване е карането с раници – не е никак удобно, даже напротив – много неудобно е . Затова е много важно да се направи преценка на багажа , който носихме – поне в моята раница имаше едно минимум 30-40% излишни работи , които не само че са обемни, но и тежат . Ориентирането по карта в някой случай в този край е силно затруднено, защото планината е осеяна с множество недокументирани черни пътища – повечето вероятно дело на дървосекачи. Много е важно също така колелото да е в изрядно положение при тръгване, защото просто в планината нямаш избор
Спането сред диви прасета и на вишката според мен ще останат завинаги в спомените на хората, който ги преживяха , както и гледките, които се откриха пред нас по време на това каране.
Като имам снимките планувам да го направя като статия в html и ако Админ няма нищо против ще го сложим на сайта .
Така че сега е ваш ред за корекции, допълнения и т.н.



Edit : правопис

[bestbg]

Ден 5:

Станах към 8 и отдох на плажа .... към 9:00 kagami дойде и там седяхме до към 11:00. После отидохме до скалите на Созопол до 13:00. Върнахме се в къмпинга , подготвихме се и към 15:00 тръгнахме за Бургас (по показания от Пламен и Савко път) ... Около 18:00 бяхме на гарата. Изчакахме Пламен 20 мин и отидохме в Морската за бира , картофки и цаца . В 21:00 бяхме на гаратакато ни изпращаха: Пламен ,Савко и KingOfNothing. Заваля дъжд и се разделихм. Във 22:15 потеглихме за София и пристигнахме в 06:10 и на гарата ни чакаше Любо(Admin) тогава видях че сме карали 235км а до нас станаха 250

Много добре си прекарахме и очаквам Странджа 2 (за предпочитане другата година по това време )

[Lubo]

Аз пък след като ме откараха моите хора се отадох 2 дни ма пиене, ядене, пържене и тенис на маса ))))
А на път за София моите неволи продължиха ))))) побеже трябваше в КАрнобат да прехвърля в товарен вагон колелото ,защото от БУргас нямаше. И оставам го аз в тоалетната и си го наглеждам УЖ, но как са ме дебнали скапаните цигани какаво са оравили , но се опитаха да го откраднат ддобре, че го бях залостил и вързал добре та ми взеха само пръстена за стягане на седалката )) и бяха хвърлили седалката на земята. А ако ги бях хванал след като са го откараднали и се оптиват да го подкарат (а то няма верига ) и те въртят) лелелелел каква сценка можеше да се разиграе ))
НО АЗ КАТО ЦЯЛО СЪМ МНОГО ДОВОЛЕН И БИХ ГО НАПРАВИЛ ПАК (но тоя път и с по-малка раница и с разни други корекции)

[hlebarka]

[quote="MOD"]




Предната вечер с жена ми се замотахме

[/quote]


xexe

[Cveti]

[quote="Lubo"]

Аз пък след като ме откараха моите хора се отадох 2 дни ма пиене, ядене, пържене и тенис на маса ))))
А на път за София моите неволи продължиха ))))) побеже трябваше в КАрнобат да прехвърля в товарен вагон колелото ,защото от БУргас нямаше. И оставам го аз в тоалетната и си го наглеждам УЖ, но как са ме дебнали скапаните цигани какаво са оравили , но се опитаха да го откраднат ддобре, че го бях залостил и вързал добре та ми взеха само пръстена за стягане на седалката )) и бяха хвърлили седалката на земята. А ако ги бях хванал след като са го откараднали и се оптиват да го подкарат (а то няма верига ) и те въртят) лелелелел каква сценка можеше да се разиграе ))
НО АЗ КАТО ЦЯЛО СЪМ МНОГО ДОВОЛЕН И БИХ ГО НАПРАВИЛ ПАК (но тоя път и с по-малка раница и с разни други корекции)
[/quote]

Не,не е истина просто!!Любо,отиди на някое скришно място и направи жертвоприношение на който и да е бог.
И каква стана тя-докрая останахме само жените и децата...;)Пътя Созопол-Бургас направо го изядохме-явно вие сте ни бавили през цялото време[img]http://smilies.sofrayt.com/%5E/f/jumping.gif[/img]
Специални поздравления за bestbg,най-мъжкото момче от цялата група![img]http://smilies.sofrayt.com/%5E/w/super.gif[/img]
Като цяло прекарахме супер яко.А емоциите при лутането в планината,разпъването на лагера и нощуването във вишката не могат да се опишат.
Още нещо-курабийките на Тучо Чучо са невероятно.Една те засища(ако успееш да я изядеш цялата),качва те на върха заедно с раницата и не се разваля дълго.Според мен представляват елфически хляб и рецептата се е предавала от елф на елф хиляди години,докато стигне до Тучо Чучо.
May the force be with you.

[Persenk]

[quote="MOD"]

На сутринта ( около 06:30 ) ни събуди шум от двигател – дойдоха горските, който в началото не бяха никак дружелюбно настоени към нас. Но като разбраха, че прасетата са идвали през ноща омекнаха, а като им сервирахме , че на вишката има още петима идиоти , и че на всичко отгоре сме с колела вече съвсем омекнаха и започнаха да се държат по бащински закрилнически .



[/quote]



Абе,горските дълго време ще ни одумват.Ония двамата дето опънаха палатката между хранилките и останалите 5 магарета , които се навряха във вишка за 3-ма


Edit: Lubo

Трябваше колелото да го вземеш със себе си в купето.На циганите им трябва точно една минута и ще окрадат всичко,мама им:}):

[did]

[quote="Cveti"]
Още нещо-курабийките на Тучо Чучо са невероятно.Една те засища(ако успееш да я изядеш цялата),качва те на върха заедно с раницата и не се разваля дълго.Според мен представляват елфически хляб и рецептата се е предавала от елф на елф хиляди години,докато стигне до Тучо Чучо.
[/quote]


Значи наздраве за Чучо Тучо - последния елф:angel:!
:beer::beer:

Аз имам един въпрос към участниците: Как ви се стори природата? Ясно е, че релефа на Странджа е просто перфектен за велотуризъм, но струва ли си да се ходи чак дотам (освен заради морето), има ли какво да се види? Аз, например, ако реша да правя подобна разходка, може би ще предпочета Източните Родопи, които като релеф са подобни, но там знам за стотици места, които си струва да се посетят, а за Странджа (признавам си:usclap:) не знам НИЩО! ... Такива неща. Ако има малко снимки може би някои от въпросите ми ще отпаднат.

[Lubo]

did на мен лично и малкото което видях много ми хареса. А ние маи даже не можахме да стигнем до някои места известни с карасотата си. Но като мръднеш и до Южното черномори ..... оххххх там какви места има ;(((( Като се пребирах направо ми се ревеше.

[Cveti]

Малко снимки има тук:[url]http://f1.pg.briefcase.yahoo.com/bc/tsvetankab/lst?.dir=/Strandja&.view=l[/url]
Пламен също даде един диск със снимки,но той остана в Мила.Яд ме е,че не се снимахме в и около вишката,но истината е,че тогава не ни беше до снимки.Между другото и водата ни беше на приключване.
Според мен на Странджа си заслужава да се отиде,дори само заради китните селца,които са в планината и толкова близо до морето.Там въздухът е нещо фантастично-смес от морски и планински въздух,не може да се опише.Природата в Странджа е красива.Най-хубавото е,че е дива и няма развит туризъм-според мен пътищата трябва да си останат така,немаркирани,за да се запази планината.
Селото,в което излязохме от планината,се казва Писменово и аз специално се влюбих в него.Спуснахме се до него по приказен асфалтов път (след като най-накрая стигнахме до него).Там за втори път видяхме диви прасета,също и един много красив гущер.

[MOD]

[quote="Cveti"]

Малко снимки има тук:[url]http://f1.pg.briefcase.yahoo.com/bc/tsvetankab/lst?.dir=/Strandja&.view=l[/url]
Пламен също даде един диск със снимки,но той остана в Мила.Яд ме е,че не се снимахме в и около вишката,но истината е,че тогава не ни беше до снимки.Между другото и водата ни беше на приключване.
Според мен на Странджа си заслужава да се отиде,дори само заради китните селца,които са в планината и толкова близо до морето.Там въздухът е нещо фантастично-смес от морски и планински въздух,не може да се опише.Природата в Странджа е красива.Най-хубавото е,че е дива и няма развит туризъм-според мен пътищата трябва да си останат така,немаркирани,за да се запази планината.
Селото,в което излязохме от планината,се казва Писменово и аз специално се влюбих в него.Спуснахме се до него по приказен асфалтов път (след като най-накрая стигнахме до него).Там за втори път видяхме диви прасета,също и един много красив гущер.
[/quote]


Снимките са недостъпни за съжаление. Ако не ти представлява проблем , драсни ги на едно CD и ги донеси утре на сбирката, аз ще ги кача по free зоните

[Admin]

[quote="Cveti"]

Малко снимки има тук:[url]http://f1.pg.briefcase.yahoo.com/bc/tsvetankab/lst?.dir=/Strandja&.view=l[/url]
[/quote]


Цвети, хич не мога да ги отворя тези снимки!
Трябва да съм регистриран в Yahoo, за да стане, така ли?

[MOD]

Хааа, това за двете групи диви прасета, които видяхме на втория ден съм пропуснал да опиша.
Планината е красива, но все пак ние не успяхме да се доберем до най-красивата и част за съжаление. Дива е, липсва маркировка и това прави картината леко призрачна на моменти ( особено привечер ). Близостта на морето също дава сериозно отражение според мен на климата , които е по-мек и благоприятен за туризъм, но от друга страна е и огромно изкушение за групата с големите раници
Има много неща, където може да се отиде, има развалини, има резервати - ИМА много какво да се види ... така че със сигурност ще има СТРАНДЖА 2

[MOD]

[quote="Admin"]

[quote="Cveti"]

Малко снимки има тук:[url]http://f1.pg.briefcase.yahoo.com/bc/tsvetankab/lst?.dir=/Strandja&.view=l[/url]
[/quote]


Цвети, хич не мога да ги отворя тези снимки!
Трябва да съм регистриран в Yahoo, за да стане, така ли?
[/quote]


не, за съжаление са качени в личния и акаунт. За да се достъпнат, трябва паролата и , което не е добра идея. Ако утре ги донесе на диск, ще ги сложа на лаптопа и като се прибера ще ги кача по free зоните

[skoka]

просто не мога да повярвам,че след всичко което преживя Любо,са се опитали да му откраднат и колелото.Това е направо проклятие:}):по добре послушаи Cveti,за жертвопринушението:):):D
Днес Савко извади снимките от неговия фотоапарат.добре са станали!тия дни ще гледаме да ги пратим.
Сериозно обмисляите за Странджа2.Долу-горе проучих от каде точно се качва на Медни Рид.Намерих общ познат с водача,които срещнахме до Созопол(с немската група),та ще гледам да се кача с него да е сигурно,че ще уцелим правилния път,а не да излезем в ниакое далечно село,необозначено на картите.Това поне го можем:D

[Cveti]

Мод,преместих ги в достъпната за всички зона,но в момента има някакви проблеми със самото yahoo.Иначе вече би могъл да ги видиш на http://briefcase.yahoo.com/tsvetankab/,в секцията my folder
May the force be with you.

[Lubo]

А аз се влюбих в едно друго китно село - ВАРВАРА ))) там си хем на морето хем в планината и около него също има доста черни пътища, но не можах да ги пробвам поради причини дето ен ми се споменават ))) А при моето връщаем неприятното беше, че трябваше да си гледам и раницата и колелото едновременно (нямаше друг в купето ((() а наоколо беше пълно с РОМИ.

[MOD]

[quote="Cveti"]

Мод,преместих ги в достъпната за всички зона,но в момента има някакви проблеми със самото yahoo.Иначе вече би могъл да ги видиш на http://briefcase.yahoo.com/tsvetankab/,в секцията my folder
May the force be with you.
[/quote]


мерси много, вече всичко е ок
Само дето една част от снимките не са за показване :beer: - нещо фокусът на 2 е много далеч от хубав ... но все пак по-добре от никакви

[MOD]

[quote="skoka"]

просто не мога да повярвам,че след всичко което преживя Любо,са се опитали да му откраднат и колелото.Това е направо проклятие:}):по добре послушаи Cveti,за жертвопринушението:):):D
Днес Савко извади снимките от неговия фотоапарат.добре са станали!тия дни ще гледаме да ги пратим.
Сериозно обмисляите за Странджа2.Долу-горе проучих от каде точно се качва на Медни Рид.Намерих общ познат с водача,които срещнахме до Созопол(с немската група),та ще гледам да се кача с него да е сигурно,че ще уцелим правилния път,а не да излезем в ниакое далечно село,необозначено на картите.Това поне го можем:D

[/quote]


Чудесно е това за карането по Медни Рид ... но не се съмнявай в нашите способности относно губенето ... можем да се загубим навсякъде, по всяко време ...:beer::beer:

[Cveti]

[quote="MOD"]

[quote="Cveti"]

Мод,преместих ги в достъпната за всички зона,но в момента има някакви проблеми със самото yahoo.Иначе вече би могъл да ги видиш на http://briefcase.yahoo.com/tsvetankab/,в секцията my folder
May the force be with you.
[/quote]


мерси много, вече всичко е ок
Само дето една част от снимките не са за показване :beer: - нещо фокусът на 2 е много далеч от хубав ... но все пак по-добре от никакви
[/quote]

Да,тази на чешмата е много зле.Не е лошо да ги пипнеш малко с фотошоп или нещо друго.За сметка на това бивакът е излезъл екстра:8D:,както и ремонтните работи по колелото на Любо.Сега чакаме снимките на Савко и Пламен.
May the force be with you.

[did]

Любо, MOD, Цвети - убедихте ме напълно! Мен крепости и такива щуротии не ме интересуват. По-скоро ме вълнува цялостното усещане от природата в чистия и запазен вид! Щом нещо е правено от човек, пък било то и преди 1000 години, не може да ме развълнува така, както една хубава дива гора с възможности за вдигане на адреналина след изгубване или близки срещи с гилиганзери. Ще се ходи нататък, явно, защото нещо не се чувствам комфортно с такива бели петна в познанията ми за тази част на България.

А за Голяма Сютк[b][color=red]я[/color][/b] (така изговарят името на върха хората около Велинград, така го пише и на старите карти), много съжалявам, че няма да мога да дойда, да хапнем пъстърва и да се запознаем:bawling::bawling::bawling:. За това пък всички останали от "Крива спица"-Пловдив ще са там:guiter::guiter::guiter:! Може да използвате срещата да се уговорите за накакво каране в Родопите по-нататък. Потърсете Наско, той е пълен с идеи;). Пък ако се чудите кой кой е, питайте admin или 4u4o tu4o, те ни познават от състезанието в Родопите. От мен - приятно прекарване!!!

[skoka]

Чудесно е това за карането по Медни Рид ... но не се съмнявай в нашите способности относно губенето ... можем да се загубим навсякъде, по всяко време ...:beer::beer:
[/quote]
не,никога не съм се съмнявал,в това,че можем да се загубим навсякъде!аз съм се губил дори в морската градина в бургас!Е разбира се след N-брои бири:D:D:D!!!

[Zozka]

[quote="skoka"]



Чудесно е това за карането по Медни Рид ... но не се съмнявай в нашите способности относно губенето ... можем да се загубим навсякъде, по всяко време ...:beer::beer:
[/quote]

не,никога не съм се съмнявал,в това,че можем да се загубим навсякъде!аз съм се губил дори в морската градина в бургас!Е разбира се след N-брои бири:D:D:D!!!

[/quote]


Как се представя Avid-a??

[skoka]

офф!!:V:не питаи,пръснах го на третия ден!скъса се една част(буталцето)през средата!може да ти прозвучи странно,но питаи MOD или bestbg,те го видяха.даже не могах да го натоваря като хората(Avid-а).:V::V:!

[King.of.nothing]

Днес и ние отидохме до Ясна поляна и намерихме това местенце дето сте правили снимките (хората там го наричаха "Язмата" (аз си мислех, че е "Аязмо" но пък щом казват)) и искам да отбележа че района е прекрасен за каране, но това далеч не е целта на поста ми:^:.

Оказа се, че кметицата (която MOD каза че е много точна) ми беше даскалка по биология в 7-ми или 6-ти клас:D няма значение важното е че ме позна и разказа за вашата проява:^::D. След като разбра че се познаваме предложи някой ден да се хванем и да отидем горе на беседката (която е до Аязмото и според мене беше страхотна само дето бяха ходили някакви идиоти:(!: и бяха направили всичко в шишета от бира и боклуци при положение че има 10 коша точно до тях:(!: ама какво да се прави.....) и да седнем да похапнем и да пийнем (а знае ли човек после може и да се търкулнем:D ама това ще се решава на място). Ние я разгледахме и забелязахме, че има готови нацепени дърва и скара за барбекюто така че даже и няма да се мъчим да събираме дърва:8D:.

Само не се разбрахме за яденето и пиенето тъй като ние все пак ще сме гости и смятам, че няма да е гостоприемно от нейна страна ако ние си ги купим:D:D:D ама ако се наложи колко му е важно е веселба да става:^:.

Та мисълта ми беше че вече имаме официална покана да ходим там само трябва да се организираме и да се надяваме че MOD говори сериозно за Странджа 2 - Октомври месец8). А спомена нещо и за някакъв хотел в който щели да ни предоставят ресторанта ама не разбрах неин ли е хотела и предлагаше да отидем там или просто го даде като идея, но на следващото ходене ще разпитам повече за него.:D

[Zozka]

[quote="skoka"]

офф!!:V:не питаи,пръснах го на третия ден!скъса се една част(буталцето)през средата!може да ти прозвучи странно,но питаи MOD или bestbg,те го видяха.даже не могах да го натоваря като хората(Avid-а).:V::V:!
[/quote]


Това сега на Странджа ли ??? Как така - пребил ли си се?!

[MOD]

Не, не на карането по Странджа, а на третия ден от карането с тази спирачка. И по всичко изглежда че е фабричен дефект

[kagami]

Странджа през Октомври не ми се струва много добра идея. Защото, както каза Цвети, денят е къс, освен това: не може да се ходи на море; гората е изсъхнала и пожълтяла; студено е и ще трябва да се носят още повее дрехи; ДИВИТЕ ПРАСЕТА ЩЕ СА ГЛАДНИ КАТО ВЪЛЦИ!!! А, между другото, там има и вълци - чухме ги през нощта докато се правехме на умрели и чакахме прасетата да си заминат

За мен Странджа 2 - надявам се - ще е догодина по това време, но ще съм с дисаги на колелото, защото от един момент нататък раницата започва да тежи прекалено много и се намалява удоволствието от карането. Е, разбира се, ако се намери кола и шофьор да кара багажа - още по-добре

Това ходене на Странджа на мен много ми хареса. Най-вече карането по морето и ходенето на плаж където ни скимне Много се радвам, че се запознах със Савко и skoka, които са много готина компания (и знаят чудесни пътища и места по морето).

[quote]Специални поздравления за bestbg,най-мъжкото момче от цялата група![/quote]


Напълно се присъединявам към казаното от Цвети за bestbg - супер е