alxrmc написа:Пушенето-смърт е
Смърта - сън без край
Сънят - здраве процъфтяващо
заключение : пушете за здраве
"Хич не е гот да си идиот."
“Колко ощте трябва да падна, за да се издигна до върха?” Джозеф Хелър, “Чисто злато”
“Метафизиката е ресторант, където ти връчват лист с меню от трийсет хиляди страници, но не ти сервират храна”, Робърт М. Пърсиг, “Лайла”
“По думите на Айнщайн здравият разум, т.е. нестраността не е нищо друго освен едни предразсъдаци, натрупани преди осемнадесет годишна възраст”, Робърт М. Пърсиг, “Лайла”
“После мушна лъжицата в устата си. Един миг по-късно, всяка клетка в тялото на Бим, се разтърси от лакома благодарност и аплодисменти.”, Кърт Вонегът, “Кланица 5”
“Но повечето хора са много глупави и си прахосват живота. Не си ли го срещала? Не си ли поглеждала от коня към някой град и да си си помислила колко много прилича на мравуняк, пълен със слепи същества, които мислят, че жалкият им ежедневен малък свят е реален? Виждаш ли светещите прозорци и това, което ти се иска да мислиш е, че може би съществуват много интересни истории, скрити зад тях, но това, което знаеш е, че те всъщност са просто едни тъпи, тъпи души, потребители на храна, които си мислят, че техните инстинкти са емоции, а нищожните им животчета – по-важни от полъха на вятъра”, Тери Пратчет, “Музика на душата”
“Сюзън временно беше останала без думи. Беше се примирила с безнадеждната тъпота на по-голямата част от човечеството, особено пък онази част от него, която стоеше на два крака и се бръснеше сутрин, но беше и оскърбена”, Тери Пратчет, “Музика за душата”
“Погледът на г-н Клийт се спря върху счетоводните книги на Гилдията. Мина му през ум не за първи път, че твърде много хора се осланяха на желязото и стоманата, когато златото изковаваше някои от най-добрите възможни оръжия”, Тери Пратчет, “Музика за душата”
“Наричаха се градове, защото бяха по-големи от селата”, Тери Пратчет, “Музика за душата”
“...за вечните скиталчества и за Земята....Кой вледее Земята? И дали Земята ни е нужна, за да се скитаме по нея? Дали земята ни е нужна, понеже нивга не намираме покой на нея? Този, който има нужда от Земята, той ще я има: той ще намери мир на нея и в мир ще почива на едно малко място в нея, вовеки заселен в едно тясно ъгълче...”, Томас Уулф, “За времето и реката”
kotka12 написа:...
Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 6 госта