.: Poetry & Prose :.

[Alpina]

От няколко месеца все се сещам за това, да направя такава тема, но като седна и се унеса в интересните мнения допреди 3-4 дена и се не сещам.

Та подбуден от
тази тема, която е много добра се сетих за идеята ми.

Нека тука да драскаме любимите си цитати от книгите:

"Приятно е, когато над безкрайното море ветровете вълнуват водите, да гледаш от бряг до бряг чуждата страшна беда: не защото чиято и да е било беда е радост, а за да разбетеш, че приятно е злото, от което си освободен."

Останал в съзнанието ми след една много интересна книга "Помпей - живият град"

[imbecile]

Подписът ми. От "Една отделна реалност", Карлос Кастанеда.

[Droze]

Цигулков плач,
изплувал в здрач
сред късна есен,
ме е ранил
и аз, унил
вървя унесен

и тръпна цял:
часът без жал
отеква, ето-
възкръсва в мен
отминал ден,
ридай сърцето.

Студът снове
и ветрове
са ме подели
като златист
отбрулен лист
без свои цели.

Пол Верлен (превод: Пенчо Симов)

[PtD]

Точно по темата:

Poetry and Prose

I ain't one for poetry...ain't one for prose
Ain't one for the scent of a springtime rose
But there is one fact that I do know
I sure get a kick out of that Beavis and Butt-Head show

One day I turn my TV on, what is it I do see?
Two crazy ass cartoon sonsabitches starin' on back at me
I said "What the hell's this?" Ler said, "Boy, don't you know?
The whole world's gone crazy over that there Beavis and Butt-Head show!"

Talk about couch fishin', now I could go for that
I been goin' for frog baseball, but I'm inclined to use a cat
On comedy I'm a Stooges man, I like Larry, Curly & Moe,
But now and then I get a chuckle watchin' the Beavis and Butt-Head show

Stone Temple Pearl-vana Chains, now there's a helluva band.
They've got that original ole sound that's sweepin' 'cross the land.
They ain't no ZZ Top though; that's the band for me
If I had my way, MTV'd play just them and AC/DC.

I ain't nothing special, I'm your average kind of man
I like a frosty barley-pop and I drink 'em out the can
I give a rat's ass about poetry not a damn about prose
I sure do get a kick out of them Beavis and Butt-Head shows!

[kotka12]

...Тоз, който обича- той не забравя
Тоз, който забравя - той не обича
Тоз, който обича, а после забравя-
Той е забравил как се обича...

И тъй като ти ме забрави
Да те забравя мога и аз...
Аз ще забравя твойта забрава,
Но теб да забравя - о, никога аз...

Бърнс

[Droze]

Пушенето-смърт е
Смърта - сън без край
Сънят - здраве процъфтяващо
заключение : пушете за здраве

Това не е място за тоалетна поезия! Само разваляш хубавата тема Ако желанието и възможностите ти стигат само дотам, моля запази ги за себе си.


По темата:

ТИ ВИЖДАЛ ЛИ СИ

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.

Павел Матев

[alxrmc]

Ти пикал ли си в снега ,
жълти точици да правиш?
Започва да смърди ,
оцветява тишината .

Оп , досра ми се ,
кафява топка ще направя .
Започва да смърди ,
на полицай мирише .
Дядо Трифон

[Alpina]

Фифииии, спри да пишеш лайняните си редове тука, ясно?

[JK]

обожавам Превер

ФИЕСТА

И чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото - широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола в мойте ръце.

Едит: що му обръщате внимание на alxrmc

[Droze]

Който не е чел Превер в оригинал, едва ли би усетил стиховете му


Разтрога

Никола Вапцаров

Отминахме, защото бяхме горди
И сложихме над всичко гордостта
А някъде заглъхнаха в нощта
На любовта последните акорди.

През тази нощ прокълнат бях от мрака
И тъй останах безутешен, слеп
Защото нямах никой освен теб
И нямаше сърцето що да чака.

Не плаках… Звук душата не отрони
Но чувствах тъй ужасна пустота
Призвал те бих… но все пак гордостта
На мойта радост слънцето прогони.

С угаснал плам, след глупава разтрога
Еднакво чужд на слава и позор
Вървях без цел, изгубил своя взор
Почти без страх, почти и без тревога…

[JK]

@Droze за съжаление грам не отбирам от френски
но мисля че Валери Петров е направил едни чудесни преводи и съм му от сърце благодарен за възможността да усетя Превер чрез неговите думи
а най-любимото ми е "Като по чудо"

КАТО ПО ЧУДО

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща

и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.

А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,

като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.

Превод: Валери Петров

[Droze]

Ах как съжалявам, че не знаеш френски! Но си прав едва ли някой би могъл да преведе Превер по-добре от Валери Петров



Слънчева баня

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

Превод: Валери Петров




Барбара

Спомни си, Барбара: от сутринта валеше
през този ден над Брест и ти в дъжда вървеше
наквасена, танцуваща,
усмихната, ликуваща.
Спомни си, Барбара, това се случи там,
във Брест, под оня дъжд, на улица Сиам:
за мене непозната, за тебе непознат,
ний срещнахме се двама за миг във този град
и ти ми се усмихна сияеща щастливка,
и аз на твоето щастие отвърнах със усмивка,
и - "Барбара" - в този миг
отнейде чу се вик
и ти, с лице във капки, тъй млада, лека, свежа,
изтича и се хвърли в ръцете на младежа,
укрил се в един вход. И аз видях отсреща
прегръдката ви нежна, целувката гореща.
Спомни си Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на "ти" -
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече.
Спомни си, Барбара,
как мъдра и добра
бе в този ден на капките чудесната игра
по твоето лице,
по твоите ръце,
спомни си оня дъжд, изливащ благодат
над арсенала, залива и радостния град...
Войната, Барбара! Наистина какъв
мръснишки номер! Где си подир дъжда от кръв
и огън, и стомана?
И где е, какво стана
с оня, който там те чакаще тогава на улица Сиам?
Загинал? Жив? Или
изчезнал е без вест?
О, Барбара, вали,
вали все тъй над Брест,
но друг е днес дъждът, не както в оня ден,
сега е той отчаян и мрачен, и студен,
и даже не е бурята от кървавите дни,
а само едни локви и облаци едни,
приличащи на глудница от кучета, които
се влачат по кореми, за да изпукат скрито
от този град злочест,
разипан и бездомен,
във който днес от Брест
не е останал помен.


Превод: Валери Петров

Имам неудържимото желание да поствам още и още негови стихотворения....всичките са прекрасни! С мъка ще се спра дотук...

[JK]

@Droze

щипка Стайнбек

В определен ден от пищно разкрещялата се пролет огромни облаци оранжеви пеперуди се надигаха като развалнувани въздушни цветни поляни, понасяха се високо в своето царствено преселение и прелитаха над залива Монтърей, за да накацат в боровите гори край Пасифик Гроув. Пеперудите знаеха съвсем точно къде отиват. И макар да бяха милиони, кацаха само на няколко бора - всеки път на едни и същи дървета. Там почваха да смучат гъстия лепкав сок, който се събира по клоните, и се опиваха. Първите смучеха, докато се подуят и падаха пияни на земята, образуваха там златист килим, размахваха нетрезви нозе и надаваха пеперудски призначни възгласи, а в това време местата им по клоните се заемаха от жадни милиони. След около седмично пиянство пеперудите изтрезняваха и отлитаха, но този път не в облак. Понеделнишката утрин те посрещаха.........самостоятелно или на двойки.

...това ми създава страхотно настроение

[EmZo]

LA LANGUE DE CHEZ NOUS (à Félix)
Yves Duteil

C'est une langue belle avec des mots superbes
Qui porte son histoire à travers ses accents
Où l'on sent la musique et le parfum des herbes
Le fromage de chèvre et le pain de froment

Et du Mont St-Michel jusqu'à la Contrescarpe
En écoutant parler les gens de ce pays
On dirait que le vent s'est pris dans une harpe
Et qu'il en a gardé toutes les harmonies

Dans cette langue belle aux couleurs de Provence
Où la saveur des choses est déjà dans les mots
C'est d'abord en parlant que la fête commence
Et l'on boit des paroles aussi bien que de l'eau

Les voix ressemblent aux cours des fleuves et des rivières
Elles répondent aux méandres, au vent dans les roseaux,
Parfois même aux torrents qui charrient du tonnerre
En polissant les pierres sur le bord des ruisseaux

C'est une langue belle à l'autre bout du monde
Une bulle de France au nord d'un continent
Sertie dans un étau mais pourtant si féconde
Enfermée dans les glaces au sommet d'un volcan

Elle a jeté des ponts par-dessus l'Atlantique
Elle a quitté son nid pour un autre terroir
Et comme une hirondelle au printemps des musiques
Elle revient nous chanter ses peines et ses espoirs

Nous dire que là-bas dans ce pays de neige
Elle a fait face aux vents qui soufflent de partout
Pour imposer ses mots jusque dans les collèges
Et qu'on y parle encore la langue de chez nous

C'est une langue belle à qui sait la défendre
Elle offre des trésors de richesse infinie
Les mots qui nous manquaient pour pouvoir nous comprendre
Et la force qu'il faut pour vivre en harmonie

Et de l'Île d'Orléans jusqu'à la Contrescarpe
En écoutant chanter les gens de ce pays
On dirait que le vent s'est pris dans une harpe
Et qu'il a composé toute une symphonie

Et de l'Île d'Orléans jusqu'à la Contrescarpe
En écoutant chanter les gens de ce pays
On dirait que le vent s'est pris dans une harpe
Et qu'il a composé toute une symphonie

Малко спомени от гимназията Присъстваше a tous les Journees de la Francophonie.

[Alpina]

Мне всё равно

Музыка Натан
Стихи Д. Тамбовский

Бежишь никуда, спешишь, как всегда -
Теряешь и ждёшь.
Какая беда: упала звезда -
Другую найдёшь.

Летать высоко, ходить далеко -
Непросто, поверь.
И мне всё равно, какое кино
Ты смотришь теперь.

Мне всё равно, какое кино,
Где ты сейчас и с кем заодно!
Любишь ли ты? Любят тебя?
Мне все равно, я уже не твоя!

Мне все равно - тебе не понять,
Крылья любви легко потерять!
Где ты и с кем, какое кино, -
Мне всё равно, мне всё равно!

Ночной разговор и взгляд, как укор -
Пустые слова.
Спешишь, как всегда, бежишь не туда,
О, как я права.

Летать высоко, ходить далеко -
Непросто, поверь.
И мне всё равно, какое кино
Ты смотришь теперь.

Мне всё равно, какое кино,
Где ты сейчас и с кем заодно!
Любишь ли ты? Любят тебя?
Мне все равно, я уже не твоя!

Мне все равно - тебе не понять,
Крылья любви легко потерять!
Где ты и с кем, какое кино, -
Мне всё равно, мне всё равно!


Мне всё равно, какое кино,
Где ты сейчас и с кем заодно!
Любишь ли ты? Любят тебя?
Мне все равно, я уже не твоя!

Мне все равно - тебе не понять,
Крылья любви легко потерять!
Где ты и с кем, какое кино, -
Мне всё равно, мне всё равно!

Мне всё равно, какое кино,
Где ты сейчас и с кем заодно!
Любишь ли ты? Любят тебя?
Мне все равно, я уже не твоя!

Мне все равно - тебе не понять,
Крылья любви легко потерять!
Где ты и с кем, какое кино, -
Мне всё равно, мне всё равно!

[mors]

"Господстващите идеи на дадено време винаги са били само идеите на господстващата класа"

"Работниците нямат отечество"

"Законът, моралът, религията са за него (пролетариата) само буржоазни предразсъдъци, зад които се крият буржоазни интереси"

"Тези работници, принудени да се продават на парче, са стока като всеки друг търговски артикул"

"Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма"

Манифест на комунистическата партия (Маркс, Енгелс) + Принципите на комунизма (Енгелс). Определено препоръчвам, изключително интересно четиво Интересно е как комунизЪма е гнил още от корените

[veskoz]

"Хич не е гот да си идиот."

Forest Gump by Winston Groom

[Анелия]

“Колко ощте трябва да падна, за да се издигна до върха?” Джозеф Хелър, “Чисто злато”
“Метафизиката е ресторант, където ти връчват лист с меню от трийсет хиляди страници, но не ти сервират храна”, Робърт М. Пърсиг, “Лайла”
“По думите на Айнщайн здравият разум, т.е. нестраността не е нищо друго освен едни предразсъдаци, натрупани преди осемнадесет годишна възраст”, Робърт М. Пърсиг, “Лайла”
“После мушна лъжицата в устата си. Един миг по-късно, всяка клетка в тялото на Бим, се разтърси от лакома благодарност и аплодисменти.”, Кърт Вонегът, “Кланица 5”
“Но повечето хора са много глупави и си прахосват живота. Не си ли го срещала? Не си ли поглеждала от коня към някой град и да си си помислила колко много прилича на мравуняк, пълен със слепи същества, които мислят, че жалкият им ежедневен малък свят е реален? Виждаш ли светещите прозорци и това, което ти се иска да мислиш е, че може би съществуват много интересни истории, скрити зад тях, но това, което знаеш е, че те всъщност са просто едни тъпи, тъпи души, потребители на храна, които си мислят, че техните инстинкти са емоции, а нищожните им животчета – по-важни от полъха на вятъра”, Тери Пратчет, “Музика на душата”
“Сюзън временно беше останала без думи. Беше се примирила с безнадеждната тъпота на по-голямата част от човечеството, особено пък онази част от него, която стоеше на два крака и се бръснеше сутрин, но беше и оскърбена”, Тери Пратчет, “Музика за душата”
“Погледът на г-н Клийт се спря върху счетоводните книги на Гилдията. Мина му през ум не за първи път, че твърде много хора се осланяха на желязото и стоманата, когато златото изковаваше някои от най-добрите възможни оръжия”, Тери Пратчет, “Музика за душата”
“Наричаха се градове, защото бяха по-големи от селата”, Тери Пратчет, “Музика за душата”
“...за вечните скиталчества и за Земята....Кой вледее Земята? И дали Земята ни е нужна, за да се скитаме по нея? Дали земята ни е нужна, понеже нивга не намираме покой на нея? Този, който има нужда от Земята, той ще я има: той ще намери мир на нея и в мир ще почива на едно малко място в нея, вовеки заселен в едно тясно ъгълче...”, Томас Уулф, “За времето и реката”

За кратък период от време си бях вадила любими цитати и ги намерих на лист

@JK, това от Улица Консервна ли е?

[nahi]

Малката къща

Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.

Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.

За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.

Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.

Сега един квадрат открит си
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,

като, например, тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва
да мислим за какво се раждаме.

Валери Петров

[PtD]

Владимир Высоцкий
«Был развеселый розовый восход...»

Был развеселый розовый восход,
И плыл корабль навстречу передрягам,
И юнга вышел в первый свой поход
Под флибустьерским черепастым флагом.

Накренившись к воде, парусами шурша,
Бриг двухмачтовый лег в развороте.
А у юнги от счастья качалась душа,
Как пеньковые ванты на гроте.

И душу нежную под грубой робой пряча,
Суровый шкипер дал ему совет:
"Будь джентльменом, если есть удача,
А без удачи - джентльменов нет!"

И плавал бриг туда, куда хотел,
Встречался - с кем судьба его сводила,
Ломая кости веслам каравелл,
Когда до абордажа доходило.

Был однажды богатой добычи дележ -
И пираты бесились и выли...
Юнга вдруг побледнел и схватился за нож, -
Потому что его обделили.

Стояла девушка, не прячась и не плача,
И юнга вспомнил шкиперский завет:
Мы - джентльмены, если есть удача,
А нет удачи - джентльменов нет!

И видел он, что капитан молчал,
Не пробуя сдержать кровавой свары.
И ран глубоких он не замечал -
И наносил ответные удары.

Только ей показалось, что с юнгой - беда,
А другого она не хотела, -
Перекинулась за борт - и скрыла вода
Золотистое смуглое тело.

И прямо в грудь себе, пиратов озадачив,
Он разрядил горячий пистолет...
Он был последний джентльмен удачи, -
Конец удачи - джентльменов нет!

1973

[bikerider]

MY WORDS ARE YOUR PAST,
MY QUESTIONS ARE SIMPLE:
WITH WHOM DO YOU ALLY?
WITH THE SELF-IDOLATORS OF TLEILAX?
WITH MY FISH SPEAKER BUREAUCRACY?
WITH THE COSMOS-WANDERING GUILD?
WITH HARKONNEN BLOOD SACRIFICERS?
WITH A DOGMATIC SINK OF YOUR OWN CREATION?
HOW WILL YOU MEET YOUR END?
AS NO MORE THAN A SECRET SOCIETY?

Frank Herbert, Heretics Of Dune

...

Валери Петров?

[nahi]

--------------------------------------------------------------------------------
Жак Превер в превод на Валери Петров

Като по чудо

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада
като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава

[nahi]

Что подарено -- не теряй,
О потерянном не жалей.
Этот парень у входа в рай
Осатанел от слёз и соплей.
Но он видит нас насквозь,
И он не станет нам петь псалмы.
Он нам задаст лишь один вопрос --
Были ли мы, любили ли мы...

Пела мне песню, пела мне песню девица.
Пела о том, во что и самой не верится.
Ты не грузи меня, я же как пентиум --
Я на тебе завис.

Не надо слов, не надо слёз,
Не надо "если бы кабы".
Да или нет, на простой вопрос --
Были ли мы, любили ли мы...

Были ли мы, любили ли мы...

Кирил Комаров

[contty]

"... Природата разполага с много начини да убеди човека в неговата тленност - безкрайното редуване на прилива и отлива, стихията на бурята, на земетресението, безкрайния тътен на небесната артилерия, - обаче най- могъщото, най-замайващото от всичко е безстрастното време на Бялото мълчание. Тогава спира всякакво движение, облаците изчезват, небето е сякаш от метал; най-тихият шепот звучи като светотатство и човек става боязлив и се плаши от звука на собствения си глас. Самотно зрънце живот, пътуващо през призрачната пустош на мъртъв свят, той трепери от своята дързост и си дава сметка, че животът му е живот на червей и нищо повече... Обхваща го страх от смъртта, от бога, от вселената; надежда за възкресение и живот; копнеж за безсмъртие; безплоден стремеж на окования му дух - именно тогава, ако въобще е възможно, човекът върви сам с господа."
"Бялото мълчание" Джек Лондон

[nahi]

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг

[nahi]

„Има едно старо сравнение с чаша чай. Ако искаш да пиеш пресен чай, трябва да се отървеш от стария, иначе чашата ще прелее и ще измокри всичко. Умът е също като чашата. Възможностите му са ограничени и ако искаш да научиш нещо за света, трябва непрекъснато да го прочистваш и да учиш нови неща. Много лесно е цял живот да разплискваш стария чай в чашата и да си въобразяваш, че е страхотен, защото всъщност никога не си опитвал нищо ново, защото не си могъл да го получиш, защото старото е пречело на новото да навлезе, защото си бил напълно убеден колко хубав е старият чай, защото всъщност никога не си опитвал нищо ново… и така в омагьосан кръг.“

(Робърт Пърсиг – „Лайла“)

[EccentricMOTION]

"....Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли..."
П. К. Яворов