Имаше такава тема за сънища, но дали имаше такава за истински случки? Ако има , моля за извинение, ако ли не...Ето една истинска случка от днес.
История с ... костенурка.
Това е истинска история която ми бе разказана днес. Имах работа в едно село до София с една бабка, от онзи жилав съхурнен тип състезателни селски бабенца.
Оправях праспорта на кучето й (ветеринарен лекар съм) и взех да я разпитвам за животинките които знаех, че по –рано е отглеждала. Сетих се, че миналата година бяха намерили в местната река една доста едра червенобуза костенурка. Ето какво жизнерадостно ми разказа бабката:
„ Аааа костенурката , ами бяхме я оставили зимата в едно корито под стряхата и тя замръзнала в леда. Много интересно, тия дни я поразчукахме от леда. Цялата се беше напукала, и взе да кърви. Два дена я държахме ама тя не щеше да мърда. А иначе си беше жива. После я занесох насред реката и я сложих на един камък, на втория ден я нямаше..... От училището на внучката я искаха, но не я дадохме , защото много я обичаме. На внучката и беше много мъчно.”
Аз- „Добре, де бабо , а внучката като те пита през зимата къде е костенурката какво и казахте?”
Бабката – „Как какво? Че е замрънала в леда в коритото!?!”
Бабката ми благодари пак за услугата която и бях направил, грабна двете торби с които беше и заподтичва весело към къщата си.
Аз седях на селския площад и едновременно ми беше смешно и странно. Представях си детенцето което често е минавало покрай коритото със замръзанлата (и стояла цяла зима в леда) в него любима костенурка.
Представях си с каква грижовност бабката е „очуквала от леда” корубестото хапливо животинче. Как състрадателно го е слагала на камъка в реката. Как сигурно е била радостта когато костенурката я е отнямало и сигурно е живнала във водата. Странна любов, странна грижовност, странна история.