Ставам в 8:30 с усмивка на лицето, защото знам че ще караме лежерно на Тополица за сефте през новата година. Направих си едно кафе, и започнах да си ям закуската докато чаках приятелите ми да дойдат да ме вземат. В 10:00 някой ми звъни на звънеца гледам моите хора дошли.
Слизам отварям вратата и Пламен ме пита: Емо какво ще кажеш да направим един Сливен?
Бяха ми казвали че пътечката там е много хубава и без много много да се замислям, реших.
Там сме тогава! Докато накачулим колелата на багажника Мирко си оправяше скъсаната верига. Натоварихме се и потеглихме за Сливен. Докато пътувахме времето беше много приятно. Напичаше едно прекрасно слънчице температура от 10 градуса по целзий перфектна за нашия спорт. Точно стигнахме до Сливен и взе да прикапва леко.
Казвам на Пламен: Май ще ни вали днес.
Той отвръща: Емо виж движим се с 90км/ч и едвам ми цапа стъклото не го мисли.
Може и да си прав. Продължаваме и стигаме до мястото от където ще катерим баира.
Сваляме колета от багажника слагаме раниците, каските и тъкмо ще потегляме започва един много ситен ръмеж.
Мисля си то ще е за малко те днес го дават да превалява от време на време а и температурата е висока 8 градуса. Потегляме ние въртим си около половин час пущината вместо да спира взе да се усилва, но ние продължаваме. Минаха не минаха още 15 мин виждаме една беседка и решихме да отбием да хапнем който няма вода да си налее имаше чешма. Починахме 10-тина минути с надеждата дъждът да намали но уви той продължаваше да си напоява земята.
Решихме че ще продължи с мисълта че би трябвало да спре. Въртим си ние още 20 минути няма спиране този дъжд! Започнаха да ми се прокрадват някакви мисли да се връщаме много студено стана якото ми почна да пуска и вода. Сетих се че в раницата имам водонепромокаемо. Спряхме да се преоблека. Сложих другото яке спря да ме мокри но студа се увеличаваше. Температурите започнаха да падат, нормално изкачваме се има няма отидохме на 5.5 градуса. Като повъртяхме малко взех да се сгрявам мисля си е добре ще изкарам до горе и после ще си сложа другите сухи дрешки които нося. Продължихме да си караме ние в обичайната посока нагоре и за капак се озовахме извън гората на едно място където почна да ни бичи и един така лек ветрец .
Вече силите нещо взеха да ме изоставят но продължихме побутах малко, малко по-късно пак започнах да карам.
Питам Миро: Миро колко остава още до горе бре?
Миро: Колко сме качили?
Аз: Еми 9.7км сме качили.
Миро: Няма да се плашиш само 2км ни остават.
Аз: Ние голям избор нямаме!
Продължихме да катерим поне вятъра утихна и ни остана само дъжда и отново падащите температури. Достигнахме така тропическата температура от 2.7 градуса по целзий през последните 2км. Миро както винаги първи и ни чака.
Аз: Миро само се преобличам и тръгваме надолу.
Миро: Добре ама по бързо (и трепери заради тропическата температура от 2.7)
Аз: Добре ще бързам.
Свалям якето и трикото отдолу като ме перна тропика ми изтръпнаха зъбките чак.
Навличам се на бързо със сухите дрехи. Бях решил да снимам. Включвам GoPro-то
тя батерията изтущена. Аз ръцете не си чувствам, пере ме дъжда и реших айде без камерата прибрах я обратно в раницата и потеглихме. Най накрая надолу ура!!!
Ура ама друг път ръцете кучан решавам да спирам малко.
Резултата пера мазни контри на ляво на дясно. Продължаваме на долу по едни все хубави камъчета. Малко ме е шубе не съм карал в толкова мокро, но продължаваме. Дъжда намаля пътеката навлезе в гората няма и вятър! Гледам термометъра брех отиваме на добре 5.6 градуса. Спирахме по пътечката доста нападали дървета. Колкото по надолу слизахме толкова по яка ставаше пътеката. На места се правехме на водолази но това не ни попречи да се изкефим на макс. То не бяха камъни то не бяха завои.
Слезнахме до колата Миро продължаваше да трепери.
Аз и Пламен натоварихме колелата на багажника. Някои от нас се преоблякаха в сухи дрешки и потеглихме към Бургас.
Но да не забравяме традицията след каране: Трябва да намерим магазин за по бира.
Намерих ме си магазин!
И понеже аз се оказах най-чист (нормално с други дрехи съм и ми се сухооо )
Но се чувствах като в блато заради обувките ми които бяха малко езеро.
Слизам те джвакат ли джвакат насочвам се към входа на магазина влизам и след мен като взеха да стават едни готини стъпки….. но аз съм с мисия трябва да взема БИРААААА.
Връщам се в колата казваме си едно наздраве с пичовете и потегляме доволни кум Бургас!
Явно тази година каранията ще ни вървят по вода
