Не знам из града как е, но в планината, ако човек не е готов да спре напълно десетина метра преди туристите, най-добре е да ги "стресне" с някакъв по-рязък и отчетлив вик, защото иначе просто не реагират
Едно време правех следното - намалявах, намалявах и като стигна достатъчно близо, казвах учтиво: "Прощавайте, ще може ли път?" Докато изговоря това и докато те ме чуят и се обърнат да видят кой съм и какво съм, вече съм почти спрял и съвсем близо до тях, при което те наистина се стряскат от колелото и почват да преплитат крака или замръзват на място. Постепенно се убедих, че този начин е прекалено милолюбив и неефикасен, затова преминах към другото.
Сега, в момента, в който видя турист пред мен, викам силно "Оп!" или "Ой!" и, разбира се, намалявам скоростта. Обикновено те реагират бързо на резкия вик - някои го познават, други просто се обръщат достатъчно бързо, за да имат време да ми направят път. Разбира се, аз намалявам поне малко, за да мога да ги поздравя с "добър ден" и да кажа колко още идват след мен.
Из града не подавам никакви сигнали, освен такива с ръце за водачите на автомобили. Общо взето гледам да не се мешам с пешеходците.