Дестинация Звездец ..... или особености на Българското шубрачене
След поне година без редовно каране тая се оказва като завръщане. След четири-пет карания успях да се набия в храсталака, което е добре и в реда на нещата. Значи влизам във форма.
Та след като година и нещо тоя Стъргел го мъчим и все не го караме, вече реших да го навестя. Дилемата беше между в. Баба и Звездец. Накрая реших все пак да е Звездец та да си спестя мусенията на "кожения" на х. Чавдар. Сутринта стегнах набързо багажа, натоварих велосипеда и бях готов за път. Взех майка ми и баща ми, защото е много красиво в района - да се разходят докато аз се бъхтя нагоре. Пристигнахме, а нашите се запознаха с местна жена и се заговориха. Тя ги покани да й погостуват малко и да си поприказват, че тя е там сама и й беше добре дошла малко компания. Аз се подготвих и след малко потеглих нагоре. Черният път от Стъргел нагоре е с доста полегат наклон и е идеален за лежерно изкачване.
Идеята ми беше да хвана отбивката през гората за "Ком-Емине", но я пропуснах и продължих по пътя към върха, само че излизащия откъм северозападната му страна. Исках да мина през горите, че по този път е по-открито и щеше да ме пече слънцето повече, но така и така бях подминал отбивката та приех, че просто ще проуча изкачването и от тази страна. Не е толкова зле само където бутането към върха започва доста по-отрано. Та нагазих из тревите и боровинките и затиках нагоре. Туфа-дупка-боровинки, туфа-дупка... и така. Е, не винаги в тоя порядък, но ясно де.
Излязох на билния път и оттам тикането потръгна по-добре и скоро бях на върха. Малко пейзажни снимки, хапване, събиране на вятър, почивка и бях готов за надолу.
Всъщност точно надолу стана интересно. Опитах - не точно да търся пътека, защото от предишни опити нямаше надежда за такава, но за да си разнообразя спускането се юрнах направо по склона и така. Имаше и интересни неща надолу и още гледки.
Периодично се оглеждах и мернах една поляна вклинена в гора, откъдето ми се стори, че ще мога да се върна на пътя по който се качих, за да се спусна по него обратно в селото (сещате се накъде отиват нещата нали). Не може да се каже, че бях изненадан чак много когато спрях пред "стената" от дървета, но какво пък. В такива моменти обикновено нещата са ясни - вече бях много надолу от точката където мога да търся друга линия за спускане, а нали си бях и наумил да стигна пътя ..... и се "гмурнах" надолу. Туфа-дупка... опа това беше по-рано. Къпина-шипка-клонче. Така е по-добре. Та - къпина-шипка-малина-много къпини-много клони-много храсти..... абе поредицата си вървеше. След обстойно изучаване на няколко вида бодли изведнъж попаднах на старата пътека от "Ком-Емине". Първо не знаех, че е тя но после видях табела. Тръгнах по нея, защото макар и запустяла и обрасла все пак е била пътека, а другата перспектива беше солидни стени от храсталак, като няколкото които бях "опасъл" преди това. Първо пътеката косеше склона хоризонтално, а после започна да се катери. Е поне имах надежда да изляза на пътя за хижа Чавдар та по него на обратно. И така попреглътнах, поблагослявах, па поех обратно нагоре. Не е като да нямаше още малини, къпини и шипки ама имах ЦЕЛ та бодро ги газех. По-късно започнаха горски участъци и пътеката малко просветна. Дори карах три-четири пъти по няколко метра - ухаа. Иначе паднали дървета си имаше обилно, но не чак прекалено много. Съчки имаше в изобилие за всички части на велосипеда - след 50-тата, която изпратих по живо по здраво с подходящите думи, престанах да ги броя. Имаше и една тояга ама не за подпиране, а пак там по велосипеда. Като цяло обаче нямаше щети, освен редовната спукана гума. Пак добре, като се предполагаше, че трябваше да са станали като игленици. Накрая излязох на Разклона.
Разклона за Звездец, х. Чавдар и в. Баба, и Етрополе. Оттук нещата бяха ясни. Е, бях качил почти още един път върха ама карай. Поне по пътя надолу минах през чешмата, да заредя вода, че умрях от жажда на това "спускане". Там смених и гумата.
Надолу вече стандартно.
Един хубав и добре прекаран ден. Нагледах се на гледки. Наситих се на биоразнообразието на района. Имаше и две три сърни за хубост. Времето беше хубаво и като цяло останах доволен.
Ето и още малко
снимки