Орцево - Ковачевица (и наоколо)

[Vatman]

Не е лесно за избиеш от главата си някоя фикс идея, даже би могло да се каже, че граничи с невъзможност… тя затова е „фикс“, а не е някаква си обикновена и банална, каквито съзнанието спонтанно изхвърля в Recycle Bin-a на човешката памет.
Хората (мъдрите) са казали „Главата му счупи, хатъра не!“ Тук MS Word не подчерта думата „хатър“ с червено, което малко ме изненада, тоест я знае, докато на мен ми се наложи да гледам в тълковния речник – силна Воля, желание, изискване.
Та така и аз имах от 3 години един велосипеден хатър – да направя прехода от с. Орцево – най-високото населено място в България с постоянно живеещо население до с. Ковачевица, прекосявайки от север (границата с Рила) до най-западната част на Родопа.
От реалния живот е известно, че има само един начин да премахнеш фикс-идеята от главата си и той е просто да я осъществиш. При планинското колоездене обаче трябва да се плати цената, а именно възможността освен хатъра да си счупиш и главата, но тъй като друг начин няма, поех риска да пристъпя към осъществяването й.
Бруталните панорами от предишния ми преход до Орцево така ме бяха вцепенили, че се заклех през този живот поне един път отново да отида там. Първото ми ходене от Велинград съм описал в друг разказ, който може да прочетете отваряйки линка по-долу.
http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=170513

Винаги съм усещал подсъзнателно, че все някога парченцата от пространствено-времевия пъзел ще се подредят така, че ще се окажа с някой приятел-съмишленик на изходната позиция стиснал здраво гриповете в очакване на първото натискане на педалите по маршрута.
Така и стана, и добре, че стана… иначе още щях да се стряскам през нощта и напрегнато да плейвам в съзнанието си това натрапчиво желание за точно това приключение, за което ще ви разкажа по-нататък.

Добре, че има хора като Нено.
Изключителен мтб-водач, скиор и планинар, Нено има таланта и куража да се спуска с байк по такива потресаващо стръмни пътеки, по които и горските кози биха се видели в чудо.
Същия беше планирал да изследва нови трасета за турове и понеже му бях споделил хатъра си, решихме да го направим заедно. Началната точка беше Орцево в кръчмата при Муса, който както е известно е неформален кмет на селото и бивш футболист в отбора на Белица. По това време поради пропуски в планирането бях останал с впечатление, че няма асфалтиран път до селото, което ми създаде сериозни проблеми в последствие и принуди горкия Нено да ме чака почти до обяд. Та моя недъгав план беше да стигна с кола до село Бунцево, откъдето с байка да пресека 2 баира през плетеницата от камионни пътища каквито са налични в Гуугъл Мапс да достигна до Орцево. Начертах маршрута още в цивилизацията на андроидския телефон и спокойно подсвирквайки си тръгнах от джамията на Бунцево по маршрута.

[Vatman]

Първата греда.
Толкова пъти бях гледал картата на района, че бях абсолютно сигурен накъде да поема… все пак от учтивост попитах 2 жени от селото къде е пътя.
- Ке се кАчиш горе по тоа път и га стигнеш гробето (някакво старо гробище) ке свиеш навамо… и ми сочи някаква посока, при което аз въобще не разбрах накъде да завия, но не настоявах да ми обясняват, понеже ще се движа по гпс-а … след това ми изскочи на пътя един чичка и той ми обясни, че имало алтернативен маршрут през някаква махала Вакльовци, но вече бързах и не му дадох възможност да изрази познанията си за района.
Първия баир след селото е доста сериозен и за кураж плейнах в главата си няколко военни марша като планирах да направя първата почивка на „гробето“, което се оказа на върха на баира. Спрях и погледнах за първи път навигацията. Не откриваше местоположението ми! Картата с маршрута си беше ок, но я нямаше точката за местоположението. Ядосах се и започнах да ровя в настройките, но ситуацията не се подобряваше… просто все едно телефона нямаше гпс-приемник и не докладваше на картата къде се намирам.
Все още бях под влиянието на първоначалния ентусиазъм и не оцених сериозността на положението, а там е плетеница от пътища и зачукването е неизбежно без помощни средства. Опитах се да си спомня накъде сочеше с ръка жената, която ми обясняваше пътя, но нейното „навамо“ можеше да е всяка възможна посока, а на въпросния хълм с гробето има няколко разклона… Почти винаги съм имал проблеми при уговарянето на срещи особено с жени, които някак си не осъзнават, че като кажеш наляво или отляво, първо трябва да уточниш отправната посока, т. е. откъде идваш… та така и сега не беше ясно накъде да се отклоня. Поех дълбоко въздух и поех по интуиция по най-утъпкания път. Селото вече не се виждаше, имаше плътна облачност и напълно загубих ориентация за посоките, но бях убеден, че съм на пътя за Орцево. Звънна Нено и се разбрахме, че след час би трябвало да съм при него… да бичи айляк още малко.
Плейнах си в главата The Imperial March от Star Wars и продължих. Това подобри настроението ми и след няколко баирчета започна леко спускане. По спомен трябваше да изляза на основния път за Орцево, който идва от Краище (гара Белица).
След около 30 мин. спускане видях къщи в далечината и реших, че това е Орцево и понеже не се включих в главния път, реших, че съм намерил пряк път и съм минал по него. Ако в този момент знаех в какво зачукване се бях замотал, сигурно щеше да ми спре часовника от ужас… добре, че реално часовник нямах, но както и да е… да не се отклоняваме от главната сюжетна линия…
... следва продължение ...

[Vatman]

В същото време ме връхлетя мисъл от рода „Точно аз ли ще нацеля най-прекия път… нещо не се връзва“, отпуснах юздите на байка и той ме заведе в селото. Изпречиха ми се 2 жени със забрадки, каквито традиционно се носят по тези места и ги питам, предполагайки, че това е една от махалите на Орцево:
- Накъде е кръчмата на Муса?
- Коя кръчма? Кой Муса?
Не може да не познават Муса, има нещо много неприятно и тревожно в тази ситуация…
- А кое е това село? запитах, надявайки се да е някоя близка махала…
- Бунцево.
- Моля?? Бунцево!!!
В този момент придобих толкова изтръпнал изглед, че вероятно в този момент съм бил най-нещастния страдалец във Вселената… чувствах се както се е чувствал Сизиф точно когато са му бутнали с крак канарата надолу по склона, по който преди това с титанични усилия е избутал… а може би и по-зле… та аз тръгнах от Бунцево!!! Как ката се върнах в изходна позиция!
5-6 минути стоях вцепенен от недоумение. Жените също недоумяваха какво се случва.
- На кАде си тръгнАл с тАва колело? попитаха…
Не бях в състояние да им отговоря, но наум изкрещях „където и да е, само не и към шибаното Бунцево“.
Гредата беше наистина голяма. Бях загубил 3 часа и циклил поне 25 км по баирите напразно. Представих си как Нено се чудеше и може би ме псуваше, понеже вече трябваше да сме тръгнали към Ковачевица, която е на 59 км от Орцево само по черни пътища и пътеки… трябваха ми Джедайски умения и сила за да се справя с този преход, още повече, че идвах от морското равнище и нямах никаква аклиматизация в резултат на което имах и главоболие от разликата в надморската височина. Налагаше се да стискам зъби и да пренебрегна този дискомфорт.
И така поради липса на други опции се наложи реалността да ми изпращи един як шамар за свестяване. Спомних си за чичката дето ми обясняваше за алтернативния маршрут и поех към мястото, където го срещнах. За късмет беше на същото място и ми обясни вече по-подробно маршрута. Тръгнах по него. Преповтарях си наум думите на човека за да не забравя някоя подробност и не спирах да въртя педалите. Да е жив и здрав този човек… по неговите насоки успях да стигна на асфалта за Орцево и с нови сили увеличих скоростта влизайки като каубой на кон в селото, а в горната махала, където е кръчмата на Муса, Нено вече ме чакаше нетърпеливо. Някой ден, ако съдбата отново ме хвърли по тези места ще купя на човека който ме упъти една бутилка хубава ракия.
... следва продължение ...