Така.
Днес излезнахме да караме с Пупи.Шейди ни намери по-късно чак в НДК.
Покарахме там малко,но решихме да отидем на стълбите до Руската Църква(аз дадох идеята и вече съжалявам).
Там има два реда стълби(като от примера даден от Галдстоун).Скачал съм ги много пъти(пичти всеки без каска),а на Пупи щеше да му е за първи път,но неносеше каска.
Направихме със Шейди няколко скока.После аз взех камерата,а Пупи взе каската на Шейди.
Идеята беше да се редуват.Но Шейди беше нетърпелив и настояваше да скочи,въпреки,че каската още беше в Пупи.Казахме му да изчака или ако неможе,да я вземе от него и тогава,но непожела.
Аз се магласих да снимам от долната страна на стълбите.Това което последва небеше много приятно.Само видях,че е излетял накриво(надясно) и когато гумите докоснаха стъпалата,просто се хлъзнаха напред,а главата на Шейди се насочи точно към ръба(на който аз бях стъпил-висок колкото бордюр и толкова остър).Удари се без да умекоти падането/удара с нищо(още държеше кормилото)
Ужасно беше,защото се влачи така още 2-3 метра,а аз нямаше какво да направя.
Веднага оставих камерата(оказа се после,че не беше спирала да снима) и отидохме да видим в какво състояние е Влади.
Притекоха се да помогнат и няколко случайно минаващи хора.(Супер пичове)
В пърите няколко минути никой незнаеш какво да прави.Но веднага звъннахме на бърза помощ.Опитах се да се свържа с някой негови близки.Накрая звъннах на Марио(Маршал).Той се свърза с бащата на Влади.
Няма да опиша какво стана във времето между падането и пристигането на линейката.Нямам желание да си го припомням.
Накратко-беше грозна картинка.Да не се случва на никого.(въпреки,че съм бил в същото положение като Шейди,съвсем друго е да го видиш отстрани).
Придружих го до болницата в линейката,а Пупи остана да пази колелата и екипировката.
Там той бе вкаран в противошокова(поне така май се пишеше).След незнам колко минути там,Марио ми звънна и ми каза,че баща му е на път.Бях звъннал и на мойта майка,защото нямаше как да се върна от там.
Накрая го изкараха от противошоковата,като веднага когато излезна(на количка/носилка/легло,бе незнам) ми се ухили и ми казал напълно свързани думи.След това,малко се успокойх.
Закараха го в друга зала,където трябва да зашият раната острани на главата му(малко над и зад слепоочието)След това щяха да го откарат да снимат главата му,но през това време баща му дойде.Разказах и на него всичко което се бе случило и ги оставих.
След като се прибрах,освободих и Пупи,който беше докарал всичките колела и екипировка пред моята къща,кудето ме чакаше да се върна(Благодарско Пупи).
Това беше всичко от мен.
После Марио ни информира,че Владо му е звъннал и по телефона звучал нормално,спомнял си всичко преди инцидента и след това от болницата нататък.
Смятам,че вече не е рано да кажем,че ЩЕ се оправи.
Healing Vibes Shady.

Да се оправяш бързо и си вземи поука от случката.Никога немахай каската докато скачаш.Дори когато "Не са толкова големи колкото тези пред стадиона".
Аз взех поука от моя инциден.Направи го и ти колега.
П.п. Извинявам се за фермана.