Здраве желаем!
Въртят ми се разни и разнообразни мисли в главата по различни аспекти на ендуротата, та ще се опитам да ги разделя на няколко точки:
1. Времеизмерване - започвам с това, защото и аз като Цуцо смятам, че там има МНОГО да се работи. Това и най не ми харесва като се замисля. Най-приятно като участник за мен е когато не се налага по никакъв начин да си ангажирам мисленето с отчитането на времето. Това са състезанията, в които имаме часовник на старта и се ползват датчици за засичане на преминаването на състезателите. Уважавам безкрайно много всички за усилията, които полагат за всяко едно от състезанията и само мога да предполагам какви нерви и колко време изискват дори и малките детайли. Вероятно и осигуряването на техника е (скъп) проблем. Не мога да се съглася обаче, че понеже е "еднакво за всички", то начинът на измерване едва ли не не е толкова важен. Е да, ама веднага давам за пример последното състезание - в моята група четирима сме в рамките на 9,4 секунди. Бързам да уточня, че не сме на челните позиции, така че драми няма. НО, не се ли появява тук НЕсъстезателен елемент:
А) Колко бързо ще тръгнеш на старта, след като се "чекираш"
Б) Дали няма да си изгубиш чипа по трасето (личен пример - на миналогодишното Благо ми се отхлаби ластикът по средата на етап едно и до края го мислех него дали няма да падне, а не къде и как карам... После го вързах със свинска опашка за пръста си и не си свалях ръкавицата цял ден). Едно падане също е достатъчно, имахме такива примери и в неделя.
В) На всяко едно състезание "за време", независимо от спорта, всеки се раздава "за последно" на финала, т.нар. в някои спортове финален спринт ако щете. А тук какво правим? Както казва Миланката "на цЕлата газ", ама на финала вместо да прелетиш с 800, минимум, ти скачаш с двете ръце на спирачките, за да можеш да нацелиш малка дупка и да финишираш. Един ще почне да спира рано, друг късно, един ще се цъкне моментално, на друг ще му трепери ръката, Костанев примерно се изсипа на тревата на финала на етап 2, опитвайки се да спре и се чекира лежащ на земята и т.н.
Та, връщайки се на примера с тия 9,4 секунди от по-горе (и то в общото време за целия ден, не за отделен етап) смятате ли, че те отразяват на 100% разликата само в чистото време за каране?
2. Въртене - под моя публикация във ФБ имаше мнение на Оги Герджиков примерно, че това въртене по време на етапите разваляло кефа. Абе... и аз не го обичам, ама пък издръжливостта ('щото все пак Enduro идва от Endurance) и това изисква, да можеш да летиш надолу, ама и да въртиш бързо. Ако само ще се шускаме, то тогава наистина почва да бие на DH, за което обаче си има отделни състезания. Моето схващане за ендуро е, че трябва да покажеш комплексни умения и цялостна издръжливост. Та - трябва и това да го има в етапите, поне в някои, поне малко.
3. Трансфери - и тук има какво да се иска. И откъм трудност, и откъм продължителност, и като СТРИКТНОСТ! На места са трудни, на места са "разходка в парка". Няма да давам конкретни примери, за да не се обиди някой, но през годините съм виждал закъснения с малко, закъснения с много, "уж" наказания, които "уж" отговарят на реално загубеното време, "затваряне на очите" по един или друг повод и т.н.. Крайно време е да започнем да сме точни и в това нещо. Масово трансферните времена са такива, че и само с бутане на колелото пак да ти стигне времето. Къде е "endurance"-ът тук е спорно. И пак има закъснения, като каквато и да е причината (гума, дерайльор, падане, умора, друго) - тъжно, но факт. Закъснял си и толкова, трябва да е еднакво за всички. И не трябва да си правим "мечи услуги", защото не е честно спрямо другите.
4. Трудност - това си го оставих за последно, че най-малко ме притеснява мен лично. Факт е, че са ни много "шарени" състезанията и етапите в тях. Има изгладени, прави и "равни" пътеки, има и такива с моменти на оцеляване. Ама на мен лично всичко ми харесва, там му е чарът. Тази година изпуснах само Осогово, защото бях "на трупчета", но пък после го карах несъстезателно. ВСЯКО едно си има плюсове и минуси, а както баба ми казваше "Човек на вкус другарче си няма". И ние сме така - тъпото за един е супер за друг и обратното.
Важното в крайна сметка е наистина да се прецени какво ще се търси от тези състезания занапред - масовост или вдигане на нивото. И двете едновременно би било най-добре, но по-трудно ще стане или поне няма да е за една или две години, преди и двете да се постигнат. Размислите на гос'ин Admin са много точни в този ред на мисли. И с Върбанката съм съгласен за 30 годишните младежи, защото съм точно от тях (или поне така се чувствам) и честно казано аз се писах Мастерс А тази година... просто защото може.
Вероятно ще е доста по-интересно да сме всички заедно и подкрепям идеята с две ръце!
Та така, де, може адски много да се говори по темата. Важното е като теглим чертата да сме си изкарали добре. (Не)доволни винаги ще има. Благодарности към всички, които се занимавате с организиране на състезания за нас, за да можем после да се оплаваме от вас, в краен случай И да Ви похвалим!
Догодина пак, с 800, надявам се - навсякъде!
Очаквам да видя как ще изглежда календарът за 2019!