Този въпрос се обсъждаше в началото на 2003г. в клуб “Велосипедизъм” в dir.bg
Сега темата е в архива, но ви препоръчвам да я прочетете, защото е много интересна и тъм е казано много от това, което вероятно ще се каже и в настоящата тема. Заглавието на темата е “План за 2003”, ще я намерите в архива на клуба, на 17 страница най-долу. (Съжалявам, ама нещо не успях да направя връзка нито към темата, нито дори към клуб “Велосипедизъм”

, ако някой друг може, нека го направи).
Аз самият ще цитирам мнението си оттам, което не се е променило за една година. Не си мислете, че съм против създаването й, но мисля, че още няма условия за това. Оборете ме, ще се радвам.
(За тези, които не успеят да намерят темата в Dir-a, или ги домързи да я четат, ще уточня, че там ставаше дума за правене на пътеки, рампи и др. съоръжения, така че в мнението ми има и моменти, свързани с това. Просто да не се чудите...)
“....Що се отнася до нова организация, без да искам да звуча твърде песимистично, лично според мен още е малко раничко за такава и ще обясня защо. Както казах, учредяването е лесно (нужни са 7 души). За да бъде представителна, трябва да се набере колкото се може повече членски състав. И това на пръв поглед изглежда очевидно постижимо, но ако трябва да се плати членски внос (например 10-20лв годишно), кръгът на желаещите ще намалее. Все пак едва ли ще намалее много. А членски внос ще трябва, защото една ДЕЙСТВАЩА организация трябва да има офис, канцеларски материали, веднъж годишно да се наема помещение за събрание на членовете, да се плаща на счетоводител и т.н. А в нашия случай ще трябват и пари за инструменти, материали и т.н. Освен това, борейки се с бюрократичната машина, може да се наложи да защитим желанията си с експертизи от еколози например. И т.н., и т.н. И все пак, всичко това като че ли изглежда съвсем постижимо.
Обаче трябват и хора, които да представляват организацията и да движат нещата. Тук е тънкият момент. Далеч съм от мисълта, че планинските колоездачи са типични българи и ще настанат луди борби за шефското място – по-скоро се опасявам от обратното! Кадърни и подходящи хора за подобен пост има и лично аз познавам няколко от този форум. Въпросът е, че за да вършат тези хора работа (МНОГО РАБОТА, защото ако ще е малко, няма смисъл да се създава подобна организация), те трябва да разполагат с доста време – през лятото да организират чисто технически нещата, а през зимата да търчат по разните ведомства и общини и да ги тормозят в името на справедливата кауза. Затова според мен тези хора трябва да получават заплащане и колкото повече работа искаме да вършат (или да се опитват да вършат, защото бюрокрацията ще е голяма, както е и навсякъде по света), толкова по-голямо трябва да е възнаграждението им. (Освен ако не намерим някой богат човек, комуто да не се налага да работи, за да си изкарва хляба и по тази причина да има предостатъчно време и нерви). Проблемът е, че колкото по-голямо е възнаграждението им, толкова по-голяма част от членския внос ще отива за него и става малко кофти – примерно 500 души правят вноски, от които половината отиват за заплатата на двама-трима. И става една – не си е работа. Друго щеше да е, ако стандартът ни беше по-висок (по-големи вноски и нямаше да има такъв явен ефект “всички храним един”) или пък ако планинските колоездачи бяха колкото снежинките в небето (които напоследък също не се вясват често). “
Пак казвам, не искам да звуча твърде песимистично, ама според мен трябва да се гледа реално на нещата.

Разбира се, и това, което казва Avid е вярно, не трябва просто да се стои със скръстени ръце...