от mih » Съб Мар 04, 2006 4:03 am
Моят пък, противно на очакванията, не идва от инициалите ми, нищо, че са сходни.
С едни дружки от Студ-град имахме по-особени думички, които ползвахме само помежду си, та една от тях - прилагателното "мих" - значи нещо като "кьофнат, размазан, разложен от кеф и мързел и бездействие, но не тотално изфлегмен, ами все още в полубудно състояние, в което се разменят даже и реплики, в повечето случаи кратки и наполовина изречени, но за сметка на това силно натоварени със смисъл". Като етимология идва от името на дядото на единия пич - казвал се е Михний - име, достатъчно смешно, за да влезе в речника ни, но и още повече заради това, че дядката доста силно е отговарял на описаното състояние на духа.
Както и да е, макар и доста не-звучна, думата имаше достатъчно силен смислов заряд по него време...
Революция в главата!