Чета чета, наслаждавам се, а духа и тялото ми тръпнат в очакване на въпросното събитие. Вчера си вкарах малка дозичка, допълнително надъхване за събитието. Тъй като цяла есен, зима и пролет, живях като студент в Търново, далече от любимия Врачански балкан, от сериозните, разнообразни и луди карания, въпросното надъхвателно каране в малкия период когато съм си удома беше неизбежно.
Мислих си, че там съм изгубил форма тъй като терена не предлага по серисони възможности за каране и се притеснявах леко за таз годишната Паралелна Вселена. Е вчера си показах, че всичко си е в реда на нещата.
Направих най-прекрасното си каране за тази година. За съжаление и двамата участници нямахме фота, а пък на мене ми се развали отново модерното безжично компютърче, така че правенето на статия или маршут се отлагат за есента. Все пак накратко ще споделя какво представляваше това невероятно каране.
Подробностите ще ги оставя за момента в който го направя като маршрут.
Като цяло прекосихме два пъти Врачанската планина и веднъж същинката Стара планина. Минахме по част от маршрута Ком-Емине, като достигнахме до хижа Тръстеная над село Лакатник.
Имаше от абсолютно всички стилове в колоезденето.

Катерене по живописен шосеен серпентинен път. После леко и приятно изкачване по стар римски път. После приятно спускане 8км по стар римски път(черен, кален камъни (някои във формата на естествено скокче), всичко необходимо за пълното изживяване.) . После серизоно катерене 9% наклон пак по живописен шосеен път до Село Лакатник. После още катерене по макадамен път до хижа Тръстеная, после невероятно диво, кално и скоростно спускане пак по стар римски път.
Общо около 110км.
Невероятно и неуписуемо изживяване.
Някой би ли ми казал към кой стил спада подобно каране?
ЖИВОТА Е ХУБАВ. Сега макар и с изглед да вали отново отивам, макар и по по-кратко маршрутче.
Да се готви Пампорово!

))))
P.S. Съжалаявам ако поста ви се струва малко досаден и не съвсем по темата, но просто исках да споделя с вас колко добрве се чувствам.