от TOYAGA » Пон Фев 23, 2004 10:16 am
[quote="obelia"]
Това което разбрах докато четох постовете е , че ако имаш две различни спирачки по-добрата трябва да се сложи на предното колело . Прав ли съм и защо е така.
[/quote]
Точно така е. Поради три основни причини:
1. Съществува явлението/понятието "триене". В случая ни интересува триенето между гумата и настилката, което е по-популярно като "сцепление" и на свой ред е толкова по-добро, колкото НАТОВАРВАНЕТО на въпросното колело Е ПО-ГОЛЯМО. Има и други фактори, които влияят върху коефициента на сцепление, но тук ще ги изключим, допускайки, че грайферът, широчината и налягането в гумите на предното и задно колело са еднакви.
Извод – колелото с по-добро сцепление е в състояние да осигури по-ефективно спиране преди да загуби сцепление (да започне да се влачи неконтролирано, да предава клонящо към нула спирачно усилие и практически да стане неуправляемо).
2. Съществува понятието явлението/понятието "инерция". Именно поради инерцията предното колело в режим на спиране се оказва по-натоварено, респ. с по-добро сцепление. Получава се така, защото в прогимназиалните класове (май) всеки трябва да е научил, че телата, притежаващи характеристиката "маса", се стремят (много опростено) да продължат движението си, съпротивлявайки се (изоставайки) на намаляването на скоростта на същото това движение. В конкретния случай такива две тела са самият велосипед и ПО-ВАЖНО (главно поради неколкократно по-високата си маса) – ездачът върху него. В разултат от инертността си, ездачът се стреми да отива напред, натоварвайки предното и разтоварвайки задното колело. Важен фактор в това отношение е обстоятелството, че триенето между задника на последния със седалката е пренебрежимо малко в сравнение със стабилността на контакта между ръцете му и кормилото.
Извод – в режим на спиране предното колело се натоварва (създават се условия за по-добро сцепление), а задното се разтоварва (създават се условия за загуба на сцепление).
3. Системата "ездач-велосипед" не е статична, поради което в процес на спиране се наблюдават и други изменения, произтичащи от факторите, описани в т. 1 и т. 2. Най-важното такова изменение е "гмуркането" на предницата в случай, че велосипедът има предно окачване. Вследствие на него:
а) геометрията на велосипеда се променя така, че центърът на тежестта на системата "ездач-велосипед" се измества в посока, разтоварваща още повече задното колело;
б) натоварването върху предното колело първоначално отслабва (натискът се поема от елемента на окачването), а след това се възстановява в пълна степен (поради прогресията на работата на окачването и/или изчерпването на хода на същото);
в) вследствие на а) и най-вече на б) възниква значителен въртящ момент, вследствие на който ездачът често се оказва неволно в ролята на изпълнител на ефектен акробатичен номер.
Извод – в режим на спиране настъпващите в геометрията на велосипеда изменения разтоварват още повече задното колело (до степен на неговото отлепяне от настилката).
ИЗВОД ОТ 1, 2 И 3 – В 99% ОТ СЛУЧАИТЕ КОЛЕЛОТО С ПО-ДОБРО СЦЕПЛЕНИЕ (РЕСП. С ПО-ДОБРА ВЪЗМОЖНОСТ НА ПРЕДАВАНЕ НА СПИРАЧНО УСИЛИЕ) Е ПРЕДНОТО. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА ПО-ДОБРАТА (ЕФЕКТИВНА, С ПО-ГОЛЯМ РОТОР) СПИРАЧКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТПРЕД. СЪОТНОШЕНИЕТО 75:25 Е ВАЛИДНО И ПРИ ВЕЛОСИПЕДИТЕ.
Дръж се земьо, шоп те гази!