Кара Кольо комитата караше коня към комитското кладенче. Кривнал
козения калпак, курдисал кремъклийка към камата - красавец канара!
Кръстосвал кърове, кории, камънаци. Клецал каквото кацне: краставо
куче, кьорави калугерки, куц кмет, каки... Когато кривна край
канарата, катурнато камъче клопна край коня. Кара Кольо комитата
киризи козарката Кера, която, клекнала, кендзаше кротко. "Какво
киризиш, Кольо, кендзам!" - кресна Кера. Кольовият кафяв клефук кипна!
"Керо, курво кална! Какво крякаш като кокошка клопачка? Кур ке
къртиш!!!" Кака кера кандиса. Клекна, кльопна кавала като коза
краставица, като крава кочан......... Кара Кольо клатеше, кака Кера
квичеше. Коластра като каймак колоса какината Керина катеричка. Кара
Кольо каталяса. Кандилкайки керестето, качи коня клюмнал. Когато
крантата кротна край комитското кладенче, Кара Кольо къртеше като
кютук!"
[/quote]

