Ми какво - чупиш ръка!!
Реших да скоча от едно малко ръбче дето скачам всеки ден(нищо интересно не е), но точно този ден ми се закачи предната гума на единия ръб и колелото ме хвърли, като инатливо магаре на мост.
Потъркалях се по всички правила, които могат да ти хрумнат, докато летиш към земята(не бяха много). Резултата беше: подута китка; второ коляно на левия крак, малко под предишното; ожулвания.
Реших да си снимам китката (рехабилитатора при, който ходя ми го нареди

Снимат ме и лекарката поглежда и казва:
-Ей тука е счупеното!!
Не исках да ме гипсират в Асеновград и отидох в Пловдив след 24 часа лед на ръката за да сваля отока.
-Ммммм...ляс! - каза лекаря, дъвчейки геврек и разглеждайки с мазни ръце снимката ми - Да... Ей тука е счупено. Отатъка за гипс!
Слагат ми гипса и след 2 дни отивам в София да видя един приятел. Между другото реших да си снимам китката за да видят лекарите дали е правилно наместена.
Отидох в Александровска болница и ЩРАК, оше снимки.
-Я иди донеси от колата и старите ти снимки за да сравняваме!
Събра се целия отдел и гледат, гледат, гледат, гледат, гледат, та чак им писна да гледат.
- А бе я кажи, къде са видяли тия лекари счупено?
- Ми тука - показвам аз мястото на старите снимки.
- Ми можем да ти кажем, че тия са видели баба си (всъщност те не се изразиха точно така, но така бих го казал аз)!
Отидох при рехабилитатора, при който ходя (той се намира в София):
- А бе я виж тука има ли счупено!
- Ц. Сваляй гипса и в 6 при мен на преглед!
Оказа се, че ръката ми е много жестоко навехната и за 7 дни стигна до такова състояние със Traumeel (хапчета и мазило), и ледени компреси, че в момента с нейна помощ написах тези редове!! За моя собствена сигурност ще трябва да почакам още време преди да се кача на колелото!

P.S.: Искам само да отбележа, че тази година с въпросната ръка не ми върви - преди 2-3 месеца пък страдах от тендовагинит заради работата ми, която вече съм напуснал:angel2:!!