от screamBoy » Чет Юли 27, 2006 12:06 am
[size=167]Пъкленото покушение срещу народния генерал[/size]
Една копродукция на Дженерал енд дженерал къмпани, Мултак мултидженерал мултиплекшън асосиейшън и Файрмен Мейнстрийм Джи енд Би травопасъл къмпани. Филмът е строго забранен за манекенки, влюбчиви журналистки, блондинки, умствено възпрепятствани, деца под и над 14 години, почитателки на Паулу Коелю, фенки на Бойко Борисов и мис Българии. Широки народни маси се допускат само с придружител.
[i]Филмът започва със зловеща музика. Най-добре песента на Слави Трифонов и Софи Маринова, която не се класира за Евровизията.[/i]
Над София се спуска черна нощ. В непрогледния мрак проблясват само светлините на няколко телевизора, настроени на канал СКАТ, който вещае нова национална катастрофа, геноцид над изстрадалия български народ, световен еврейски заговор, американска окупация, цигански погроми, турски кланета и национализация по боливийски.
[i]Камерата показва мазето на една софийска улица, където няколко души подло заговорничат.[/i]
Приглушените им гласове, зловещият полумрак, движението на сенките по стените, процедените през зъби слова, мрачните фигури, както и писаниците на Валерия Велева, показват, че улицата е “Кърниградска”, че мазето се намира в централата на ДСБ и че мрачните фигури са хората на Костов.
Изведнъж най-мрачната от мрачните фигури поглежда часовника си и казва:
[i]Най-мрачната от мрачните фигури[/i]: Много лошо. Вече е десет часът, а не съм извършил нито едно пъклено деяние. Няма ли как да окаляме някой добър, честен, румен, висок, силен, синеок, чист, миловиден, неподкупен, начетенен, образован, любвеобвилен и прекрасен човек. За предпочитане родолюбец.
По злокобните очертания на фигурата, по несдържаната й омраза, по стаената й злоба, както и по разни писания на разни хорица се разбира, че мрачната фигура принадлежи на Костов.
[i]Друга една не чак дотам мрачна фигура предлага[/i]: Хайде да окаляме Симеон Сакскобургготски.
По добронамереността на обръщението, по непосредствеността на дискурса и по свежестта на изказа се разбира, че тази не дотам мрачна фигура е Димитър Абаджиев. Колегите му се присмиват приятелски, а мрачният Костов казва.
[i]Мрачният Костов (като въздиша зловещо)[/i]: Ех... Много ми се ще да окалям Сакскобургготски. Да му кажа, че е един.... (цензурирано от Костов) и в неговата лайняна.... (цензурирано от Костов) може само да (....цензурирано.…, цензурирано..…, цензурирано... от Костов, Костов, Костов). Само че принц Емануил Савойски вече го каза. Аз пък нямам благороден произход и не мога да говоря такива работи.
[i]Друга мрачна фигура[/i]: Тогава да окаляме агентите на Държавна сигурност. Те са добри, мили, умни, синеоки, възпитани, образовани, почтени, красиви, духовно извисени, нравствено приповдигнати, а освен това са големи патриоти и родолюбци.
По несдържания сарказъм, по хапливата ирония, по злостните подмятания, по изцъклените очи и по ниския ръст личи, че тази друга мрачна фигура може да бъде само Атанас Атанасов. Костов размишлява известно време върху думите му и накрая възразява.
[i]Костов (с несдържана злоба)[/i]: Хубаво е да излея зле прикритата си омраза върху служителите на Държавна сигурност. Но те за мен са дребни риби. Трябва ми нещо по-голямо.
[i]Атанас Атанасов (със стаена злоба)[/i]: Бихме могли да окаляме Георги Първанов. Той хем е президент, хем е агент на Държавна сигурност. Само че (въздишайки с едва прикрита ненавист) него вече окаляхме.
[i]Костов (с обикновена омраза)[/i]: Мислете, мислете. Вече стана 11 часът, а все още нито едно злодеяние не сме измислили. А искам този път да извършим нещо адски пъклено. Нещо свързано с отнемане на физическата цялост. Нещо достойно за неиздържаната ми злоба и зле прикритото ми отвращение.
[i]Димитър Абаджиев[/i]: Сетих се. Познавам един наистина добър, честен, неподкупен, лъчезарен, румен, висок, силен, синеок, макар и не съвсем, но иначе спретнат, мил, любвеобвилен и прекрасен човек, който обича кучета, журналистки, манекенки, деца, а също така Маджо, Мурджо, Маргините, Пашата, Агата, Читака и сто и две годишната си приятелка.
[i]Костов и Атанасов (леко недоверчиво, със стаена злоба и едва прикрита омраза)[/i]: И кой е тоя човек?
Димитър Абаджиев произнася едно име. Изведнъж отвсякъде се чуват викове, вопли, стенания, писъци и ревове, плюс охкания, ахкания, ухкания, ехкания, ихкания и едно сподавено хъкамъкане. Оказва се, че заговорът е бил подслушван от всички софийски репортери и репортерки, които бежешком отиват да осведомят съвкупното българско природонаселение за грозящата го опасност.
[i]Камерата показва Бойко Борисов, който става още по тъмно, за да изпълни своя дълг. Докато си подхвърля осем гири от едната ръка на другата, той прави 980465 коремни възлизания, 33333333 коремни преси, 4444000099 лицеви опори, 3 кълба напред и едно назад, след което си избръсва брадата, бузите, главата, гърдите, гърба, раменете и всичко, до което могат да стигнат ръцете му.[/i]
После Бойко Борисов поглежда списъка със задачите си за деня и чете: 1. Да се явя в сутрешните предавания на НТ, БТВ, НТВ, НР, ТВ7, К3, ТДН, ДТЩ, КГБ 2, ГРУ24, ЦРУ 7 и радио “Веселина”, за да кажа, че не може за половин година да поправя това, което Костов е развалил за 15 години. 2. Да пия бира с шведския посланик. 3. Да дам пресконференция, на която да кажа, че партиите ми пречат да изчистя боклука на София. Да не забравя да кажа, че Костов е лош. Да прибавя, че не мога да поправя за половин година това, което Костов е развалил за 15 години. Или по-добре за 18. Да кажа, че е бил дописник на “Работническо дело”. Да прибавя, че жена му е била партийна секретарка. 4. Да запълня тържествено една дупка. 5. Да ида в някоя детска градина и да галя дечица. 6. Да ида в някой дом за сираци и да галя сираци. 7. Да ида в старчески дом и да галя старци. 8. Да ида при сто и две годишната си приятелка и да галя сто и две годишната си приятелка. 9. Да се явя във вечерните предавания на НТ, БТВ, НТВ, НР, ТВ7, К3, ТДН, ДТЩ, КГБ 2, ГРУ24, ЦРУ 7 и да кажа, че партиите ми пречат да запълня дупките. Да кажа, че Костов е Гаргантюа и Пантагрюел. Да кажа и за жена му. Да прибавя, че не мога да поправя за половин година това, което той е развалил за 18 години. Тоест по-добре за 20 години. 10. Да направя 9990000999999 лицеви опори. 11. Да звънна на Цветелина и да й кажа да ми даде още 22222000000 хиляди...
[i]Точно да прочете колко точно хиляди да поиска от Цветелина и в дома му разтревожено нахлуват репортерки, фенки, манекенки, мис Българии, Баджо, Мурджо, Пашата, полицаи, пожарникари, обикновени труженици, както и останалото българско природонаселение. Всички те го предупреждават за надвисналата опасност и се заклеват, че ще го бранят самоотвержено от попълзновенията на Костов.[/i]
[i]“Знаех си аз, че Костов ще посегне на физическата ми цялост”[/i], казва Бойко Борисов и показва плахо носа си навън. След него показва плахо единия си бицепс, после другия си бицепс, после единия си трицепс, после другия си трицепс, после делтовидните си мускули и след като показва така всичките си достойнства и преимущества, излиза смело навън.
От лявата му страна застават Баджо, Маджо, Мурджо и единият Маргин, от дясната - Пашата, Агата и другият Маргин, отпреде му застават куп манекенки, готови да го защитават с голи гърди, отдолу му застават изтъкнати журналистки, отгоре му се качва Цветелина Бориславова, отзад му застава съвкупното българско природонаселение, сто и две годишната му приятелка го държи за ръката, а наоколо му сноват репортери и репортерки, готови да рапортуват и за най-малкото наличие на съмнителни костовисти.
Вън на улицата витае нещо пъклено и зловещо. “Дали не е Костов?”, питат се всички и се умълчават. В напрегнатата тишина внезапно прокънтява оглушително пукане. Хората се разпищяват, разревават, разплакват, разридават и разприпадат. Единствено мъдрата сто и две годишна приятелка на Бойко Борисов запазва самообладание.
[i]“Не бойте се, деца. Няма нищо страшно. Пукна се зората“[/i], казва тя.
Тълпата въздиша с облекчение. Въздишката разклаща софийските боклуци, повдига ги нагоре, след което те пак се слягат примирено в краката на народния генерал.
Иво Беров, в. „Седем”
Пост свободен от семантични грешки