@Alien: Значи според теб да речем две деца не могат да чувстват различни емоции или да имат различни възприятия при еднакви условия, тоест не могат да се развият индивидуално, нали така?
Тоест ти казваш, че хората са просто роботи или клонинги, все тая, тоест единствено самовъзпроизвеждащи се единици, нали така?
Според мен силно влияние има кумулативния ефект от натрупването на информация (който ти пропускаш по някаква причина

) - при някои деца ще доведе до качествен скок, до други няма и хоп ето разлика. И така с времето ще се развият две съвършено различни личности.
Относно това какво да се осигури на едно дете - имам какво да ти кажа, но не ми се пише за това. Твърде субективно е - ако знаех универсален отговор щях да напиша книга и да си пия дайкири на Малдивите...
@Zink:
[quote]
Аз под елитно училище разбирам училище, където преподават добри учители и получаваш качествено образование.
Обикновено тези училища са държавните,
[/quote]
Това е доста далеч от реалноста, дори да говорим само за България.
[quote]
в които влизат с най-висок бал умни ученици без значение дали са богати или бедни
[/quote]
Искаш да кажеш в които влизат с най-висок бал зубарите. Влизат със нормален бал и други деца - умни и способни, но бедни - точно тия деца дето според роботската теория на Alien в еднакви условия (началното училище) би трябвало да се развият в същите идиоти като други деца, които обаче имат нисък бал и не са влезли.
Само че не разбирам всичко това какво говори за качеството на обучение в училищата на бюджетна издръжка.
@PtD:
Сляпата вяра в закона си има и отрицателни страни и за жалост май имаме съвсем пресни примери. Точно оттогава в България беше норма да оцеляваш като прецакваш системата. Това още ни виси в наследство и ще ни виси доста много дълго време (доста умни хора са казали, че либерализъм посаден върху комунизъм се измива само с кръв, ма дали е вярно не знам). Не отричам ползата от спазването на закона, само че не отчиташ, че конкретно в посткомунистическите страни е налице ситуация, в която хората масово са прецаквани заради вярата си в закона и Партията и са свикнали да прецакват системата. Не може да се даде универсален И лесен отговор като твоя, щото не важи навсякъде - има нюанси дето на голямата картинка не се виждат
[quote]
Почти съм съгласен. Но не е поради липсата на време, а е поради липсата на време, прекарано в семейството. За което причината не е само в родителите -
[/quote]
Напротив - в тях е. Имах предвид, че една от основите на традиционното семейство е всички да са заедно и да общуват пълноценно. Липсата на родителско време (говоря за масово семейство с един(двама) работещ(и) изнервен(и) родител(и)) рита един от основните стълбове на семейството, ерго липсата на време за родителите се превръща и в липса на време в семейството за децата. Това искам да кажа.
Дали наистина причината е само в родителите:
1. Кое кое поражда - причината следствието или обратно; кокошката яйцето или обратното?
2.
[quote]
децата също могат да избягват родителската компания.
[/quote]
Нека да гледаме хронологически - родителите са първите човешки същества, с които малкия човек свиква. Те са негови кумири, Богове, образи за подражание. Тях той/тя гледа за да разбере света около себе си. На тях подражава, тях имитира, тях героизира, тях обича... до момента в който някой родител направи глупости и разруши този образ/символ или детето порасне и се еманципира (а това е всъщност за мен целта на занятието). Само при първия вариант с глупостта може да се получи това, за което ми говориш - детето да не иска да е със своето семейство. Дори да е било изложено на медийна обработка и гледа на родителите си като uncool, това е пак следствие на (Edit: липса на) родителска грижа -> време.
Второто - света се глобализира, развитието се ускорява, следователно се ускорява и скоростта на промените. Оттам идва и един ироничен момент, че дори перфектен родител може да се окаже слаба ракия, защото се е научил перфектно детето си на това което той знае за живота, но е пропуснал факта, че детето му тепърва усвоява информация в напълно различен свят от този, в който родителя се е формирал като личност. Това вече се усеща и мисля, че все повече ще се засилва като ефект. Прибави и медийната/рекламната атака върху детското съзнание като метод за влияние върху потребителите (татко, татко, искам в МакДоналдс при клоуна) и ситуацията съвсем се осира.
Също трябва да се отчита, че преценката на детето все повече ще е по-валидна от преценката на родителя, защото родителя например няма време да следи модните тенденции. Дори има сериозни изследвания за доминантното влияние на детското мнение при избора на потребителски продукт.
Така че родителите не само нямат време заради работата, а започват да губят лостовете за въздействие върху децата си под натиска на пазара, тоест губят шанса си за адекватно възпитание, докато играят на пазара на труда.
В крайна сметка искам да кажа, че дали се тревожим или не, дали мислим да направим всичко най-добро - пак може да се окаже недостатъчно или неадекватно - нещата се менят с все по-голяма скорост и е все по-невъзможно да се разчита на закон, който не се променя. А закон, който се променя, скоро не е закон. Така че, не вярвам че щанцоването в калъпи на децата, че [b]единствено[/b] спазването на закона ще ги спаси, ще доведе до реален резултат. Не казвам да не спазват закона - казвам, че има и неща извън тая плоскост, извън това измерение. Да не говорим, че особено в България спазването на закона доста често се оказва в крайна сметка вредно (виж по-горе)...
Не мисля, че може да съществува някаква стратегия за възпитание на деца. Според мен родителят трябва да мисли в перспектива и да общува активно с детето си, ако иска да му даде адекватна подготовка и да го пусне да си извади късметчето от баницата на живота. Само че ако родителят работи и няма време за това - хоп и порочния кръг се затваря.
Едно от нещата, които законодателя в България може реално да направи за да осигури време на родителите е да въведе отдавна популярните платени отпуски по бащинство, за да бъде бебето с мама и татко, когато влезе в големия свят и търси подкрепа. Дали обаче това ще мине пред работодателите е друга бира...
Ta, нека бъдем реалисти, ако не и футуристи

:spin: