Историята на един байкър.

[Jabsco]

Вдъхновен от темата Какво ще се обърка? реших да напиша първият си разказ, посветен(до някаква степен) на любимото ни хоби.На който му се чете да чете.Не претендирам за нещо интересно, но ще ми е интерсно да чуя вашето мнение:



Нека ви разкажа историята на един лилипут.Всъщност нашият герой е наричан така от приятелите си не защото е лилипут, даже си е момче с напълно нормални размери, но в интерес на истината този негов крайно звучен прякор се дължи на факта, че истинското му име е Ли Ли Пут.Колкото и странно да звучи го приемете.Ако ви е интересно ще ви разкажа историята на неговото име.Ли произлиза от древния ямболски род Пут, от който произлиза и Джет Лий.Точно така.Сигурно не знаете, но фамилията на Джет Лий не е Лий, а Пут.От този негов роднина идва и едното Ли в името на героят ни.Другото пък идва от една друга безинтересна история за раждането на Лилипут.Той се е родил в десетия месец и то с краката напред.След раждането майка му с последни сили успяла да изреве:”Лили(което в превод от ямболски си означава леле) басиии и коня…”От това възклицание идва второто Ли.
Но все пак Ли в стечение на обстоятелствата станал колоездач и след като семейството му се преместило в София той успял напълно да потъне в дълбините на този прекрасен спорт.Стилът му на каране е ФъРъ(разбира се, в днешно време всеки е Фърайдър, но по-скоро Ли кара чист АМъ с елементи на спускане).Неговото колело пък е обикновен Рам НТ2, което той обича повече от всичко.Понеже историята стана прекалено скучна нека ви разкажа как минава един нормален ден на Лилипут в един красив пролетен ден по време на ваканцията(трябваше и да спомена, че Ли е на 15 години или както обичаше да казва-15 и половина).
Денят му започва съвсем нормално в 10-11 часа преди обяд.След като става той си закусва, прави квото прави, гледа новият Дизордър и се чуди на идола си-Стефчо Петков-„Как, мама му д*ба, тоя човек се пречука толкова пъти и пак успя да спечели Световната купа.”Понеже е станало прекалено късно няма да има време за планина и затова Ли решава да иде до НДК-това свято място, събиращо всички български екстремни спортисти пред и около себе си.Той винаги е обичал да ходи да кара там, заедно с другите байкъри и за да погледа скейтърите, блейдърите и всякакви други -ейдъри.Но винаги е бил завладяван не от кои други, а именно от пичовете дето ритат хек.Има някаква красота в това батковци по къси гащета да ритат торбичка, пълна със семки, леща, боб и всякакви други агро-култури.За съжаление опитите му в този спорт бяха неуспешни и всичко свърши един ден когато Ли счупи половината кости в тялото си с хека(поклон).Как оставям на вас да си представите.
Ето че отново се отклонихме от историята.Бях ме стигнали до тръгването на Лилипут за НДК.И така.Кара си Ли по уличките на китната ни столица, когато изведнъж-хляссс, гумата му минава през едно кучешко, прясно и голямо акО.Когато той спира да прецени щетите го обзема философското у него-„От къде ли е дошло това л*йно, от какво куче ли е, защо е решило да го пусне точно тук и защо, по дяволите, има такава приятна миризма….и вкус….След като се полюбува на гледаката героят ни поема обратно по пътя си.
Ето че вече стига фонтаните на НДК.Там са всички представители на българските улични спортове.Разбира се и пичовете с хека са там.Такава красота, такава простота, какви приказни траектории описва тази торбичка, колко просто изглежда всичко…Но е време да продължи напред.Засилва се към стълбите отстрани на НДК-то на културата, скача и ТРЯССсссс, ооо не, отново познатия до болка звук от прещипване и спадане на гума…Какво да се прави, това е живота, все ше се намери кой да му даде лепенки и помпа наоколо.Бута, бута,пита, пак бута, пак пита, но никой не дава лепенки.Абе дай да отидем до МакДоналдс да починем.Ли обича да ходи там, не заради храната, а заради интересните хора, които се срещат вътре.
Ето ни вече на масата с голяма БигМак меню.Отново наоколо има интересни хора-на съседната маса седят двама души(единият чернокож с очила, без рамки, само едно нещо дето свързва двете стъкълца), целите облечени в черно.”Welcome to the Matrix, Neo”,прошепва чернокожия.”Д*ба и наркоманите, и половината очила си е продал, за да си купи дозата, тъпия наркоман”, мисли си Ли.Дзън-дзън пък казва телефонът му:
-Ало.
-Добър ден, г-н Андерсън.Разбрахме, че с вас се е свързал един определен индивид, наричащ себе си Орфей, наркоманче , което си мисли, че машини го използват за батерии и…
-Имаш грешка пич, аз съм Ли Ли Пут.
-Знам, че си лилипутче дребно…
-Не, не разбирате, това е моето име.
-О, извинете…(затваря телефона)
Наистина МакДоналдс е интересно място-„Даже и по телефона чувам глупаци тук”-дзън, дзън…
-Ааало.
- Добър ден, г-н Андерсън.Разбрахме, че с вас се е свързал един определен индивид, наричащ себе си Орфей, наркоманче….
-Пак съм аз…
-Извинете, явно има някакво преплитане на линиите…Случайно до вас да седи един индивид с черна перелина?
-Да…
-Ще ми го дадете ли?
Ли подава телефона на единия си съсед по маса и отново се замисляшю, гледайки през прозореца, където някакви джуджета се мялскат-„Обичам те, Сам”,”И аз вас, г-н Фродо…”…”Разни хора, разни идеали”, повтаря си той своето мото.
-Лилипут, кжо стажа бе?
-Ооо, Майна, какво дириш у софето.(всички знаем кой е майната, но Ли го познава още от времето когато в живял в Ямбол)
-Дойдех да сменим боХХеро маслото, а и да избягам пак от нас.
-Абе да знаеш цялото ти семейство се притеснява за теб.
-Утре се прибирам, но сега слизам от БАС и реших да дропя от моста на жлюбените жърху ажтобус.Арйе с мйен.
-Ми аре, ма аз без колело, че спуках гума(в този момент оня му връща телефона и после излита през покрива, при което си разбива много брутално главата.)
Излизат двамата от МакДоналдс и се качват на моста, в очакване светофарът да хване някой автобус.След дълго чакане и къса дрямка Ли се събужда и вижда, че един автобус намалява, за да спре.Хър-хър-хър.ДАААнннн”Ей ,майна ,аре идва автобуса”.Майната набъзро се разсънва и приготвя колелото за скок.Слага фулфаса(както наричат шлема в Я мбол).Прави малка засилка…фиуу, даннн.Перфетно приземяване върху автобуса и с още едно даннн слиза на земята.Ред е на Ли, който вече е сложил каска.Скача и ….храссс, чупи се тавана на автобуса и Лилипут минава през него и пада между седалките.Шофьорът без да бърза гаси спокойно двигателя, заключва вратите, с плавно движение посяга към един метален лост до седалката и бавно със спокойно изражение се насочва към героят ни, който удря по стъклата вика ААААА Помощ…Майнааа, но майната се е изнесъл и той е безпомощен пред спокойния гняв на шофьора.Той пък вече замахва с плавно движение с лоста и когато лостът достига върховата си точка на изкачване, спокойното изражение бива заменено с кръвожаден поглед, пълен с гняв и омраза и със силата на десет човека запраща лостът към лицето на Ли.Неговите рефлекси заработват в този момент и той с избягва смъртоносната траектория, лостът полите с няколко стотин километра в час, пробива задното стъкло на автобуса и забива в шофьорската седалка на едно такси, застанало зад автобуса.За съжаление преди да спре в седалката снарядът минава и през главата на таксиджията, застанал зад волана на въпросният автомобил.След точно 12.131 секунди центърът на София бива блокирана от стотици таксита в знак на протест срещу смъртта на техният колега.Отново за съжаление таксита придобиват представата, че Ли е отговорен за гореспоменатото убийство.
Вече уплашен до смърт Ли успява да изкърти едното стъкло на автобуса и да се измъкне през него.Взима колелото си и със спукана гума запрашва по улиците в опит да избяга от яростта на таксиджиите.Един човек срещу сто не е равностойно и на Ли това му е пределно ясно, но надеждата умира последна.
Таксиметровите шофьори са задружни, но и ние байкърите винаги сме готови да помогнем на колега(без майната).По пътя си Ли мина покрай много от нас и много се притекоха на помощ.Образува се нещо като поредната апокалиптична битка в живота на Ли(след тази с циганите, но това е дълга история).Всяка велика битка се води на велико бойно поле, но сега това щяха да са жълтите павета.Там байкърите блокираха такситата.Двете армии от по няколко хиляди души сега се готвеха за битката.Таксита зареждаха бензин, колелата им сменяха маслото в шоковете и вилките.Бяха дошли и борци от далечни държави, защото и за двете страни това е въпрос на чест.Ли мълчи и седи на фонтана пред народното събрание(същият фонтан, в който загина човек, а сега на него се шири рекламата-Банкя, извор на живот).Той е напълно обзет от мисълта за предстоящата битка, не чува и шумовете около него, спокойно си лепи гумата когато пред всичко колоездачи излиза същият онзи Орфей, който той срещна по-рано, и помолва за тишина:
-Зион, чуй ме.Таксиджиите идват.Те са на метри от нас и скоро ще атакуват.Знам, че се страхувате, но аз, днес, стоя пред вас без капка страх, защото аз ПОМНЯ, помня, че от сто години те се опитват да ни унищожат, помня че от сто години ние се бием с тях и побеждаваме, помня че от сто години не съм се къпал…Но нека сега викнем силно, за да ни чуят от студено небе, до горещо ядро,да ни видят от народното събрание до Белия Дом, да ни…
Трясссс.Шейди идва и поваля Орфей на земята с едно круше и заговаря:
-Не знам кой беше този наркоман, не знам и защо мирише толкова, не искам и да знам.Това което знам е че той беше прав за едно нещо-предстои ни битка, битка каквато светът не виждал, а сега ще го заслепи.Аз виждам пред мен няколко хиляди другари байкъри.Всички сме различни.Виждам спускачи, маратонци, джъмпъри, фрийрайдъри, стрийтъри…Именно тези разлики ни правят силни, правят ни едно цяло…Няма да ви лъжа.Нямаме голям шанс за победа, но сега нека всеки от нас се качи върху велосипеда си и заедно да нанесем един удар, който да бъде чут и тогава нека Господ ни е на помощ…Готови ли стееееееее?
-ДАААААА
-КАКВО?
-ДАААААААААААААААА!!!!!
-Тогава ни остава само едно..АТАКААААААаааааа………….

Последва дълга битка, която няма да разказвам, но ще кажа едно.Думите на Шейди се оказаха истина, всичките…Байкърите не успяха да спечелят, но бяха далече от загубата.Месеци наред оживелите пируваха, горди от всичко, което се беше случило…
Ами нашият Ли Ли Пут?Той също оживя, но подобно преживяване променя човек.Никой не може да остане същият след подобно преживяване.Но не е и Ли.Това си е той-един лилипут.Той винаги ще бъде себе си, готов за още подвизи.

[FireFoXa]

Още,Още викала тълпата....

[Shady™]

Ми на мене ми беше интересно.

******

Иначе чувствам се поЛЪСКАН че ме избра за водач на biker-ите в София

[Димитър Вергиев]

От прочетеното разбрах че всички от страната сме се сабрали чудно как не са се избили някои байкари по между си тъй като големи заплахи паднаха тоя сезон
п.п.Беше ми приятно да работим заедно

[Jabsco]

@FireFoXa Още ще има като ми дойде музата
@Shady™
@Димитър Вергиев -Дано повече няма такива случки тая година каквито досега.
Благодаря за приятните отговори

[pe60t0]

хаха супер филм евала ако си намерите е тая песен Moody blues - nights in white satin и четете докато я слушате ееееееее наистина голям филм

[sharky]

Ееее, нечовешко е! Евала! Много се радвам, че мойта идея за игра всъщност е била полезна! Изкъртих се от смях Евала!

ОЩЕ ОЩЕ ОЩЕ ОЩЕ

[dido85]

Jabsco евала ти си Нечовек, БОГ си...

Надявам се да разкажеш и загатнатите истории

( Ти си моя идол )

[Makintier]

хах ей човек, винаги съм ти се смял на хумора Брао

[kotka12]

браво
има доста забавни елементи
и приятен стил

[CYBER]

Беше ми много интересно!Продължавай в тоя дух!

[shepo]

забавно беше

[Jabsco]

Епизод две :


Този нов ден започна странно за Ли.Още със събуждането си той знаеше, че денят ще е специален, по-необичаен от обикновено.Може би това странно усещане се дължеше и на това, че той се събуди чисто гол на пода до леглото, а единият курбел лежеше до него.Имаше и някаква зловеща болка в коляното.Тогава изгряха и спомените му от пребиването му предишния ден, но голотата, курбелът и лежането на пода все още бяга загадка.Единственото логично обяснение беше странния вкус на кюфтетата миналата вечер и фактът, че в техния хладилник кайма не е имало от пролетта на 2001 година.
В момента лилипут закусва заедно със семейството си, като храната отново има странен вкус.
-Сине, имаме изненада за теб.-проговори баща му,Ка Пут.Отраснал в Ямбол баща му беше типичен представител на този китен град, символ на България.Със съпругата си и респективно майката на Ли, само че се беше запознал в София като студент.За разлика от него тя беше и все още една обикновена жена с обикновено име-Силвия.Родена в Стара Загора, тя носеше със себе си духът на този красив и спокоен град…
-Най-накрая сте ми купили новия шлем, който желая повече от година!О, благодаря ви, благодаря ви, обичам ви.
-Ми не.
-Оу.А каква е изненадата тогава?
-Отиваме на гости на баба ти и дядо ти в Ямбол.-отговори майка му.
Ли не беше ходил в родния си град от както беше осем годишен.Спомените му от там бяха завехнали.Не помнеше вече лицата на бившите си приятели.Единствената връзка с този град бяха именно баба му и дядо му, които идваха в София от време на време и разбира се неговият брат по оръжие(и полу-брат по кръв, но майка му не трябваше да знае това) майната.Изведнъж духът му се пробуди.Мисълта, че ще кара с майната(който не беше виждал от случката с моста на влюбените преди месец) в Ямбол го правеше щастлив.
-Мамо, а нали ще може да вземем Рамчо?(така наричаше той своят верен метален жребец)
-Ако си извадиш джангълъците от багажника на ладата-няма проблем.-усмихва се баща му.
-Веднага-бързо отговаря Ли, скача от масата и се засилва към вратата-Трясссс:кракът му се закача в кабела на интернета, коварно минаващ през вратата на кухнята.Сега поне не го боли коляното.Сега го боли лакътя и то по-силно, но такъв е животът-понякога ебеш, понякога…те боли лакътят.Изправя се и с вече по-спокойна крачка напуска апартамента и натиска копчето на асансьора.Но той в момента е в движение.Ли чува как той се качва нагоре, нагоре, към небесата докато накрая не спира.С джедайски рефлекс той натиска отново копчето, но електрониката на асансьора е направена така че да мината няколко секунди преди той да тръгне ако е извикан от вън, а ако се натисне копчето вътре тръгва веднага.Разбира се Ли не знае това и когато кабинката пое по обратния си път надолу той се зарадва, че е успял да я извика преди съседите си чалгари, живеещи три етажа нагоре.Но за негово огромно съжаление асансьора отново го подмина под звуците на Азис.
След още няколко опита да слезе героят ни избра пътят на мъченика и слезе по стълбите.Не беше взел ключовете за семейният автомобил, но той може да влиза в ладата и да отваря багажника без ключове.Вътре е пълно с всякакви боклуци от по-старите му колела и резервни части за ладата.Намери и един голям плик с миризма на развалени домати, в който да хвърля боклуците.
-Такааааа.Добре-две спукани вътрешни гуми-чао, една външна на сто години-чао и на теб, стар зООм-майка ти и…чао, резервна гума за кола-на мен не ми трябва-чао,диаманти Swarowski-айде чао, рамка Крос Монтана двеее-чао.ОК, май тва е всичко.
Ли тръгна да се връща в апартамент, за да сложи единия курбел и да приготви всичко останало.
Горе родителите му вече са стегнали повечето багаж, прибран в 5(с думи-5)куфара.
-Абе мамо, а колко дена ще стоим там?
-Съмнявам се да са повече от 5-6…часа и се връщаме.
Слагането на курбела отне повече време, от колкото трябваше, но все пак в 11 часа Ли и семейството му бяха натоварили колата и сега баща му се опитваше да запали ладата(тя палеше трудно, но за сметка на това не можеше да загасне даже и да извадиш ключа).След няколко минутки колата запали и тримата поеха по дългия път към Ямбол.От Люлин до магистралата стигнаха сравнително бързо-има няма час и половина.Вече на магистралата, Ли си пусна верния мп3-плейър, пълен до дупка с любимата му музика.И ето че започва една от любимите му песни Judge Dread-Dread’s rock.Който е чувал текста на тази песен няма как да не се е убедил в неговата гениалност, подтикващ Ли към любимите му дълбоки философски размисли и страсти.Точно тогава ладата задминава една каруца с два коня(е тва е да си гъзар), водена от един стар индивид от ромски произход с един златен зъб.Тази каруца събуди именно го подтиква и в момента към велики мисли, но тя след пет минути вече изчезва от погледа му и той отново потъва в безкрайния пейзаж, покрай който колата хвърчи(хвърчи е силна казано, защото скоростта им не беше повече от 40км/ч, за това и каруцата се задържа толкова дълга покрай тях).
Времето тече бавно, когато пътуваш по безкрайната магистрала, но тече още по-бавно когато караш бавно.Все пак след няколко часа каране ладата вече преминаваш покрай табелата „Ямбол”.По пътя към апартамента бабата и дядото дружното семейство изпревари за втори път онази същата каруца, която изпревариха малко след София-поредният повод за размисъл върху теориите на Айнщайн върху изкривяването на пространството, времето, едноименната му теория за относителността и максималната скорост на ладата.
След няколко минути Ли вече натиска звънеца на апартамента на прародителите си и от вътре се чуваш шумове, признаци на живот в този блок, изглеждащ все едно се е телепортирал от Припят.
-ЛИИИ, КАААА, силвия(провиква се една стара жена, която току що отвори вратата, и при вида на избраницата на сина си щастието и секва)
Майката на Ли и баба му никога не са се погаждали, за разлика от нея и дядо му, с когото често излизаха на по бира, две.Все пак с престорени усмивки двете жени се поздравяват и всички влизат вътре.
-Какво става, дядо Урчо?Ще се вари ли ракия тази година?
-Какво да ти кажа, лилипут-я вАрим, я не вАрим, кото Бог дал.
Ли постоя около половин час с баба си и дядо, но след като цигарения дим, миризмата на алкохол и виковете му омръзнаха, той реши да свали колелото от колата и да потърси майната.
Блокът на старите няма асансьор, но за сметка на това е висок десет етажа, а апартаментът беше на деветия.По стълбите лилипут откри много интересни реликви, някои, от които оборващи теорията на Дарвин за еволюцията и други подкрепящи тази, че мястото на блока си е точно в Припят.Все пак и това приключение завърши и в момента колелото се придвижваше към съседния блок, този на великият ямболски байкър-майната.Не казвам най-велик, защото това не е сигурно.Аз лично знам от един от най-добрите си приятели, че един ямболски колоездач е може би единственият българин правил дабъл бекфлип(тази история е пълната истина, който иска да вярва).Всъщност дабъл бекфлип може би не е най-точното определение на тази каскада, която в интерес на истината, се е състояла от две хаотични премятания във въздуха, завършили с премазване.Аз лично веднъж съм чатил с този човек, който се опита да ме обеди, че всъщност е направил троен бекфлип и височината на полета му е била над третия етаж на една средностатистическа къща, но ако това не била къщата на Снежанка и седемте джуджета, всичко казана от него си беше чиста лъжа.
Да не се отнася повече, а да видим къде е героят на нашият разказ.А ето го-пред вратата на майната е и вече е звъннал на звънеца.Ето и че врата се отваря…но не, там не е неговият приятел.На вратата е застанало едно момиче, което…което…в този момент времето замръзна, за всичко освен за него.Ли не можеше да си събере мислите.Пред него стоеше най-прекрасното, най-очарователното създание, което беше виждал.Лицето и беше като песента и хиляда и един славея, пеещи своята дълга и фина песен, приемаща материална форма в правата русо-кестенява коса на ангела, стоящ на вратата, бавно и леко спускаща се по едно перфектно вратле и поемаща формата на извивките на изящното тяло.Косата и се спуска надолу, почти достигаща безкрайността, но свършваща точно върху изящното дупе, с което никоя манекенка не би могла да се похвали.Такова изящество, такава вълшебна красота.Очите от него можеше да откъсне единствено тихата, спокойна и магическа усмивка, изгряла като топло слънце, събуждащо света след ледена нощ.Ах тази усмивка-каква доброта струеше от нея, но също и някаква приятна лукавост.Лукавост, която още по-силно се четеше в бистрите й зелени очи, напомнящи планинската трева, напоена с роса, в красива и ранна пролетна утрин…
Ли се беше влюбвал само веднъж досега-в колоезденето, но тази непозната го накара да забрави абсолютно всичко.
-Лилипут, ти ли си?Какво правиш, откога не сме се виждали…-времето отново потече, но бавно и след няколко секунди, изглеждащи като часове, момчето успя да поеме тази песен, изпята от устата на непозната.Тогава нещо в него щракна.Това не е непозната, това е малката Ивет, сестрата на майната, с която са прекарвали цели дни в игра преди години.Но тя сега е пораснала, особено в гърдите, сега тя е станала…станала е…толкова красива...като игра на хек.
За съжалени преди Ли да си отвори устата майната дойде и избута сестра си настрани.
-ЗДР жеее, ко стажа.Казаха ми, че ще иджаш.Айде да ходим караме, искаш ли?-но той не чува нищо, мисълта му е обзета от Ивет.Все пак от устата му се изпъна едно „да”, което може би мозъкът му сам реши да каже, без лилипут изобщо да разбере.
По същия начин протече и пътуването на двамата към близката горичка със една сърничка(добре де без нея).Даже не забеляза и циганина с каруцата, когото отново срещенаха.Най-накрая Ли събра мислите си и вече слушаше майната:
-... и след тожа стана баси купона, жсички се напихме и пожръщахме ж кенежа.
-За какво говориш?
-Няма значение.Помниш ли онзи дроп, за който ти разправях жеднъж?-Помнеше го.За този дроп майната му разправяше с часове.Това бил перфектният дроп.Около шест метра вертикално падане, завъшващо с перфектана попивка.Но този дроп имал един огромен недостатък-било невъзножно да го приземиш, защото долу имало много дървета, между които никога няма да успееш да минеш без да се пречукаш.
-Да.
-Открих нещо нежероятно.Сега ще жидиш-след няколко секунди двмата стояха пред един дроп, точно като от описанието
-Това ли е?
-Да.
-Наистина е перфектен, но и наистина изглежда невъзможен.И виж даже и да успееш да минеш покрай пъвите дървета онова кравешко лайно ще те плъзне и пак ще паднеш.
-Така е, но жиш(майната го придърпва три метра в дясно), жиш.-Ли разбра какво сочи приятелят му.
-Нее, това е невероятно-от там погледнат дропът изглеждаше по-различно.Дървета образуваха перфектен коридор, през който спокойно можеше да се премине.Изглежда като самолетна писта, а дърветата отстрани като лампите, очертаващи я през нощта.
-Знам.Вчера открих това.Невероятно е, лилипут, толкова невероятно.Гледайки това се изпълвам с надежда, надежда за нещо по-добро, надежда за света, надежда, че той ще свали превръзката от очите си и ще съзре този дроп, който сякаш казва ”Дропи меее, дропи ме”, и това мигновено ще превърне същият този наш свят в едно по-красиво място, по-щатливо, без тъги и страдания...
-Ъаъ, майна, мислех те за кретен и че не знаеш лъде е „в” на фонетиката, но това, което каза, беше прекрасно.Не знаех, че го имаш вътре в себе си...
-Жиш ми лачените обужки, тра ла ла ла ла...
-Моля?
-Нищо.Реших да дропя, тук и сега.
-Сигурен ли си?
-Сигурен съм като ПАЙ!!!
-Разбирам.Добре давай.
Майната слага каската, а Ли пуска музиката си защото всеки добър филм се нуждае от добър саундтрак.Пусана си Rancid-Radio.Който пък е слушал тази песен ще знае точно в кой момент майната се отлепи от земята.Летенето му надолу изхлежда страхотно и като на забавен кадър.Ли чувства в себе си и това, което чувсташе и полу-брат му в този момент.Това свято чувство когата полетиш и си усетил, че всичко върви както трябва, когато музиката се усили сама в ушите ти и ти чувстваш като герой от някой Дизордър, нещо от което по-свято е само новота му любов за Ивет.За негово съжаление Ли почувства и плъзгането на гумата върху лайното, за което съвсем забравиха, и болката когато майната започна да играе на пинбол с дърветата, като беше топчето, удрящо се в тях.
-Тоя твой приятел много зле си го вкара-зад Ли беше застанал отново каруцарят с двта коня.
-Кой си ти, вее?
-Аз съм и ад и рай, господар съм и съм роб-запя песента на Слави, циганинът и продължи по своят път и бавно изчена в далечината.Точно тогава се чуха и терзанията на майната, все пак оцелял след този дроп и готов да го повтори.
След няколко часа Ли отново е в ладата, пътувайки някъде по магистралата.Той мисли за Ивет и за нищо друго.Гледа звездите и мисли,мисли, докато накрая желанието за сън не надделява и той заспива на задната седалка, за да може и да я посънува.

[КънчоДамянов]

Трябва да напишеш книга!Лично аз ще си я купя.
Имаш талант,евала,много ме радва.

[Krismars]

чакам 3-та част много е яко шапка тио свалям имаш талант

[kotka12]

браЖо
хубаЖо си го написал

[FireFoXa]

Отново съм много приятно изненадан БраВо на Майната и на Ли.... Е па ако беше ШейдиТМ там... щеше ги накъса!

[Editor]

аххах истинска лудница !

[Jabsco]

Благодаря на всички, които казаха, че им е харесало, наистина съм щастлив, че ви е било забавно.Кажете ако искате още.Ето ви сега и епизод 3


Много време мина от последното каране на Ли Ли Пут в Ямбоууллл.За негово съжаление това беше и последното му каране за близо две седмици.Защо ли?Може би главно заради лошото време, грипа, който върлуваше из родината ни и не пропусна да издразни него, също така разбитото колело и не на последно място маларията, менингитът и разни други болести.Учудващо за тези две седмици всичките проблеми преминаха и днес, може би за да го приветства за завръщането му към байкърството(много яко звучи тази дума, копеуе), времето е едно такова яко и пролетно и топло и красиво и пъпчиците вече се показват по дърветата и се усеща едно приятно чувство за живот и така нататък.Още от вчера Ли се подготвяше за този ден-беше си стегнал чантата с всичко необходимо за един весел ден в планината, беше се и уговорил с един приятел да карат заедно.И ето, че вече е станал от леглото, поел една голяма глътка въздух от отворения прозорец на стаята и една глътка масло за вилка, защото смяташе, че има хубав вкус и че после краката му ще отскачат по-добре от земята(това, разбира се, му го беше казал майната).
Вече облякан и натокан, Ли се вози в автобуса към Драгалевци, със слушалки в ушите и тананикащ си някаква песен на Хиподил, в която преобладават интересни псувни.Бабите и дядовците в автобуса го гледат странно.Е, нормално,И вие ако видите човек с екипировка като на Дарт Вейдър, псуващ във фалшив тон с някоя песен и държащ до себе си колело ще гледате така.Но има и разбиращи стари хора.Като една баба с две различни обувки и два различни чорапа, която стана от седалката и започна да върти кючеци и да говори на Ли:”Айдйе, разкъуши бедра, айдйе давай, мадафака, копеуе…”Та така.Все едно.Да се прехвърлим направо в Драгалевци по-точно лифтената станция, където би трябвало да е срещата с приятели на Ли.Но той не е там.Да врътнем един бърз телефон да го питаме какво става:
-Ало.
-Ало, Уинки(така се казва въпросния приятел).Какво става?Къде си?
-Аааа, ми нещо ме домързя, изморен съм и не ми се идваше.Ще си стоя вкъщи и гледам телевизия, после ще звънна да Дими да говорим за програмиране и задачи по математика.След това ще разсъждавам върху това защо, аджеба, човек като мен интересуващ се само от учене и нищо друго и мразещ всичките си приятели и постоянно им го натяква, има такъв прецакан живот.А пък после ще напише една-две програми на Джава скуйпт и ще завърша деня с малко шахче и судо…
-Мен тва какво ме интересува?Айде ела, моля те, моля те.
-Мързи ме, дрън дрън…
-И сега ще ме прецакаш?
-Да.
-ОК.Чао.
-Чао.
След този пореден съдържателен и на високо интелектуално ниво, разговор Ли обмисли набързо ситуацията и реши да кара сам, а може и да срещне някой горе.Докато отива към лифтената станция го обзема някакво странно шесто чувство, че има нещо нередно в цялата ситуация.Изведнъж разбра-лифтът не работи.Поразпита хората наоколо и разбра защо-въжетата се били скъсали и всички кабинки паднали.”Хмм може би затова районът е отцепен и навсякъде има паднали кабинки”-помисли си той-„трябваше да се сетя по-рано.Нищо, ще се качим с рейса”
-Падна кабинка върху рейса-каза му една сляпа врачка, прочела мислите му.
-Ооо първо Уинки, сега това.Е можеше и да е по-лошо.-ДАНННН(пада и последната държаща се кабинка и удря лилипут по главата.Все пак се съвзема сравнително бързо:
-Е можеше и да е по-лошо.-ПССССсссс, казва гумата, спукала се от удара.
-Е можеше и да е по-лошо.-ТРЯС, БУМ, ТРЯССС… започна да се търкаля колелото надолу по-улицата…
-Е можеше и да е…
-Млъкнии!-разкрещя се врачката.
Ето че този ден започна да се обърква от рано.Ли реши да направи това, което винаги прави в такива случаи-да отиде в кръчмата и да изпие една студена боза.Взе колелото, което беше спряло сто метра надолу и сега се настанява удобно и отпива от бозата.
-Бог е намислил нещо специално за теб, синко-настанява се до него врачката.
-Моля ви, искам просто да си пия бозата.
-Това ли, според теб е най-важното?
-Преди десет минути ми се прецака целия ден.
-И нима това е най-важното?
-Стига.
-И това ли е най-важното.
-Много реклами слушаш.
-Но, това ли е…ТРЯССС.Ли не издържа и удря един юмрук в окото на сляпата гадателка:
-Мога да виждам!Това е чудо, чудо, ЧУДО, ЧУД…-бум, явно не всички кабинки са били паднали.
Сега Ли изпива спокойно бозата си и на последната глътка усеща прилива на надежда в сърцето си.Денят не е свършил.Ако не планина-парк.
По най-бързия начин той оправя гумата, слиза в града и стига южния парк, минавайки през НДК, където беше пълно с хора, но той не се спря даже и пред магията на хека.Искаше просто да покара.В парка отново му става весело както по-рано и получава прилив на енергия и дава газ по главната алея, издаващ с устата си звук все едно си пуснал азота на кола от Бързи и Яростни.Километража показва-30,35,38,42,45,48,51,20,0.Изведнъж вижда едно страшно сладко пуделче, лаещо с милия си гласец.Е как да не се спреш пред такава гледка:
-Ей сладур, ще те изям бе, колко си сладък, ела да те погаля-В този момент нещо прещраква в кученцето(дали нещо в главата или костите не знам, ама).Изведнъж красивите кръгли очички се присвиват, сладкото джавкане преминава зъл рев.Краката на пуделчето се присвиват в бойна позиция.Точно в този момент Ли усеща, че ситуацията става сериозна, през главата отнякъде му минава една мисъл-Let’s rase!С всичка сила лилипут удря педала и започва да върти като луд.Едвам се държи за кормилото от ускорението.Но зад него трийсет сантиметровият пудел си движи дребните краченца като за последно.Представете си колко бързо трябва да се движат те, за да поддържат скоростта, станала вече 55км/ч.Ли решава да мине през малките и забутани пътечки, за да се измъкне, но сладкия звяр е плътно зад него.Вече върху пръст, гумите и краката на кученцето започват да вдигат прашни облаци зад себе си.Трябва да са минали през петдесетина завоя и скокчета, но никой не отстъпва.Изведнъж пътеката се разширява и става перфектно права.Пуделчето леко е изостанало на десетина метра назад, но още крачетата му шават като луди.Ли се усеща коя е тази пътека и как завършва тя-с един огромен дърт джъмп.Там ще се реши всичко.Скокът вече се вижда, който стигне пръв ще победи.Като на забавен кадър колоездачът си завърта главата назад и радост вижда, че е увеличил преднината си.Целеустремено си връща главата отново напред и започва да върти още по-бързо-скоростта вече преминава 60.Но радостта е кратка.До ушите му достига звука, който издаваше докато се правеше на състезателна кола с азот.Отново се обръща.Кучето скъсява преднината с невероятна скорост, козината му се е опънала назад, очите изскочили.Тук си представете гледката, все едно сте в хеликоптер.Двете гуми правят облаци прах, но четирите крачета обръщат всичко, което им се изпречи.Зад кучето всичко остава пометено и покрито в димна завеса.Десет метра до скока.Ли има план…кучето е вече на сантиметри от него…отлепяне от земята…отново времето се забавя…лилипут прави тейбъл топ точно когато пуделът щеше да захапе задното колело…грациозно то минава под колелото и го изпреварва във въздуха.Времето се нормализира.С осемдесет километра в час кучето прелита над попивката и се забива челно в едно дърво и се разпръсква на ситен прашец.Ли се приземява перфектно, сърцето му е в еуфория.Пуска кормилото и протяга ръце към небето-доста глупава постъпка при тази скорост, която не остава ненаказани и нашият приятел се забива в същото дърво, в което и кучето.
Второ безсъзнание за деня…
-Лилипут, лилипут.Добре ли си?Ей!Събуди се!Ставай, айде, нищо ти няма…-Той се съвзе и видя че до него стоят двама съученика-Пешо и Ники.
-Защо спиш тук?
-Не спя…едно пуделче…прах…вой…скорост…бууум.
-Аааа тоя се е напушил!-каза Ники със своя неповторим глас, при звука на който всеки избухва в смях.
-Айде ставай бе.
-Къде ми е колелото?
-Ей го там.Що така си му смачкал гумата?(колелото лежи наблизо, а предната капла не е крива, а премазана)
Очевидно карането на колело за днес свърши.Но за да не е пропилян денят тримата решиха да си наемат една рикша,(който не се сеща-това си ония колички дето двама въртят педалите и се возиш.Кормило няма, а мърдаш един хоризонтален лост наляво-надясно) за да обикалят парка.Хората, които даваха рикшите не бяха особено любезни, а както и тримата обичат да се отварят на щяха да си изядат боя, но в крайна сметка се сдобиха с една рикша-имаше предни спирачки и контри на двете задни колела, но спирачките отпред не работеха, така че използваха само контрата.Колелото го оставиха там-няма кой да го открадне такова разбито.
Разбира се собствениците на возилото казаха да се кара спокойно и само по големите алеи, но това не пречеше на тримата в момента да се движат с трийсет в скърцащата машина, която щеше да се разпадне всеки момент.Ли стои в средата между Пешо и Ники, които карат.Само, който се е возил на такова нещо знае какво е чувството да са стоиш между двама неандерталци като ония и от тях да зависи живота ти.За героят ни това чувство се сега, защото маневреността на рикшата бива подложена на тест като бива клатена наляво надясно, а половин цоловите тръби, от които е направена се кривят като сварени спагетки.
-ААА Стига!!-провиква се Ли и дърпа рязко лоста за завиване на ляво, при което рикшата застава на две гуми, завърта се на 180 градуса и спира на място…
-Добрееее.Тва няма да го правим повече…
Този път по-спокойно продължават да си карат, като този път лилипут върти едните педали, а Ники стои в средата и от време на време мърда лоста, аз да ги дразни, което довежда и до още едно изправяне на две гуми, но този път по-малко.Така докато си се возят спокойно Ли се сеща отново за сестричката на майната:
-Момчета, мисля че съм влюбен.
Двамата му приятели се споглеждат и след това се обръщаъ към него:
-Момче, мисля че не ни пука...
Вземете един байкър и двама Улигофуена и преценете колко дълго биха задържали спокойното си каране без да направят поредната си глупост.Ако няма такива около вас, направо ще ви кажа-четири минути.Дам.Рикшата отново се движеше с доззвукова скорост, но за разлика от преди, вече беше по тесните черни пътеки на парка.Забавно им е-ако не се беше разкърцала толкова щеше да се чува само хилежа на тримата.Но нещо не им достига.Какво е то?Ето какво-Ли съзрява една хубава пътека за спускане с колело с едни хубави скокчета.
-Абе, аре да се пуснем от тук.
-Ти луд ли си ве.
-Да.
-Добре айде.
Избутаха количката до върха на пътеката и седнаха-Ли в ляво, Ники пак в средата и Пешо на другите педали.Вече са готови да пуснат контрата и да тръгнат.Напушва ги смях...старт.Ускоряват бавно надолу, но рикшата започва да се тресе, а те вече се хилят като луди.Тук става още по-стръмно и едвам държат посоката си...скока...не усяват да се „отлепят”, но се засилват още повече.Тук рефлексите на Ли заработват, защото осъзнава, че се движат право към едно дърво.Контрааа.ТРЯССС в дървото.Всички почват да се късат от смях.
-АХАХАХАХА
-ХАХА.Май не успях да спра.ахахаха
-Има ли й нещо на рикшата?
-Чакай да видя.-колоездачът слиза да огледа машината и забелязва, че са огънали зверски една тръбичка, отпред на количката.Изведнъж смехът им секва-Голяма глупост направихме май.Шсе опитам да я изправя...”пук”
-АхахахХАхахаахАХа
-ХАХАХ
-хахаха
Със своята сръчност Ли успя да отчупи тръбата, вместо да я изправи, но не им пука много, а напротив почват да се гърчат по земята от смях...
След пет минути се съземат и бавно закарват рикшата обратно и бързо я паркирват, за да не забележи никой.Но човекът, който дава количките решава, че не е паркирана хубаво и обръща, вглеждайки се внимателно в предницата.Тримата, които набъзро тръгнаха да се изнасят вече ги хваща страх и застават на едно място.Слава богу идиотът не забелязва стърчащата тръба и си отдъхват.Взимат колелото обратно и си тръват, решили, че глупостите за днес са достатъчно.Вече отдалечили се, избухват отново в смях...
(Based on a true story)

[Shady™]

Ебах мааа му от къде намираш време и търпение да напишеш това бре ...
А от къде ти идват незнам
Дали има 4та част в пред печат ?
ПС: Ако ги направиш на комикс - ще си спестиш писане Но и ще се загуби част от ..."магията"

[Krismars]

оооо това е много добро

[darkrider_fr]

Браво много добре ти си си поет,много добре,много добре.Споко и аз имам нещо подобно ама е нещо като хип хоп штото има и музика към него.

[gada]

Благодаря на всички, които казаха, че им е харесало, наистина съм щастлив, че ви е било забавно.Кажете ако искате още.Ето ви сега и епизод 3

...........

човека е доста поетичен та също и мисли!

[КънчоДамянов]

Чакам продължение.
Много добро,евала още веднъж!

[Jabsco]

Много благодаря Скоро ще седна да напиша 4 част

[i love bikes]

браво,добър си!много ми харесаха историите! чакаме и четвъртата част

[quiker]

@Jabsco:


а по темата ще кажа само : dare for more ....

[SpoileR]

е така!

Е ТАКА!

Още...

-Още?

-Още, ощеее...

[Jabsco]

Ето и продължениетооо


Нещата вървяха на добре за Ли Ли Пут.Караше, веселеше се с приятели, но сега когато пролетта отново настъпи и когато всичко навън се прераждаше, цъфтеше, блестеше, светеше и всякакви други работи с –еше, той усещаше една малка смърт в себе си.След като спираше да се смее се сещаше за единственото нещо, което му липсваше и с което животът му щеше да е пълен, а именно-хекът.О, това свещено топче!Но освен това имаше и нещо друго-на майната сестра му.Любовта се усеща най-силно когато всичко навън е красиво и пролетно, но самотната любов боли най-много точно токова.Нещо трябваше да бъде сторено.Необходима беше една решителна екскурзия до Ямбол.За това в момента Ли пътува с колелото си по пътя към Ямбол.Но това, което не знае е, че пътуваше в посока към Македония, защото един клошар, който сам не знаеше къде е, го упъти натам.
Както може би сте разбрали досега, онуй байкърче не е от най-умните и за това не се усети къде е докато не видя три кокошки да пищят на македонски, които всъщност се оказаха тризначките от Биг Брадър, също изгубили се някъде там.Добре че беше един пиян селянин да го просветли набързо за пътя и поклащайки се и припявайки „Шест кокошки съм заклала” с един нож да тръгне към тризначките.
Вече Ли е на прав и се намира някъде в средата на България, така че му остават около стотина километра.Но понеже единствената му по-голяма подготовка за пътуването беше да си смени чорапите, еднолитровото шише вода на колелото е пресъхнало, както и гърлото му.Наоколо е пълна пустош.Само едно самотно дръвче на едно хълмче разваля пейзажа.В жегата това дръвче е божествено, нищо, че една избягала крава преди малко се изср…изходи под него.Ли сяда до лайното и гледайки го по неговия си философски, но глупав начин, очите му започват да се затварят, докато накрая не заспа напълно…
-Ей, Ли, ставай!-о, пред него стои и го буди именно момичето, което той беше тръгнал да търси.
-Ивет.Какво правиш тук?
-Онанирам.
-Моля?Ооо не, това е просто сън…пляссс…-удря си един шамар и се събужда на същото пусто място, където си беше, но пак заспива.
-Копеле, кжо пражиш тук?-този път пък Майната го буди
-Аааа не.Омръзнаха ми тия сънища…шляццц…-забива глава в лайното до него…
-Защо напражи това?
С кафяво лице Ли отговори:
-Мхм.Това не е сън, нали?
-Не.
-Значи току що си забих главата в кравешки…
-Гожна?
-Даааммм.Дай вода да се измия.
-Нямам.
-Даааммм.Ще се избърша с това листо…така…
-Тожа беше коприжа.
-Дааамммм.Абе майната му.
-Какжо?
-Моля?
-М?
-Майната ти…
-Да?
-Абе млъкни.Какво правиш тук?
-Ей с тия приятели пражим дърт джъмп парк.
Чак сега Ли осъзнава какво става.Пред него са Майната, още двама ямболци, които не познава и един москвич, паркиран в поляната, пълен с лопати и три колела.
-А защо правите парк тук.
-Еми тук го пражим, защото…защото.Абе пичове що пражим парка тук?
Двамата приятели на Майната измърморват нещо под носа си и се усмихват тъпо.
-Ми така решихме.
-Абе вие сте много зле.Айде в колата и към Ямбол.
-Ми добре.
Едвам държащ се от умора Ли товари и неговото колело в Москвича, който не знам дали някой се съмнява,че може да побере четири колела и четирима дuши и „отпраши” към Ямбол.В колата не се случи кой знае какво, единствено един разговор за боХХера на Майната, който се чудеше, защо прави само осем сантиметра ход.Ли като експерт го посъветва да махне лепенките рок шокс от тоя ЗООМ, че така нищо не прави.Е имаше и един разговор между тримата от Ямбол, които обсъждаха кой пърди по-силно, а демонстрациите не зарадваха много лилипут, защото прозорците на Москвича не можеха да се свалят.Този спор не стигна до никъде, но беше взета важната, за живота, поука, че всеки харесва собствената си марка.Ако се чудите кой кара колата, като никой нямаше книжка-ми на кой му дреме.
В Ямбол двамата непознати слязоха от колата и се прибраха, а Майната и Ли отидоха до къщата на бабата Майната, защото баща му се беше напил в апартамента и сега само той живее там.Това беше една малка спретната къщурка, с две липи отпред, дето майчиния пердах срещнал най-напред.Но пък има голям двор, превърнат в малък байк парк, в който бабата отглежда домати(и малко марихуана, за да си свива козец), които са засадени между кикъра и попивката на няколко скока.Тези домати всъщност са доста известни в Ямбол като домати „Лъки бой”, защото във всеки има някаква награда-я винтил, я счупена спица или някой зъб.На двора има и малка барака, в която Майната държеше колелото и го ремонтираше при нужда.След като оставиха двата велосипеда точно в тази барака двамата се влязоха в къщата да хапнат нещо, защото Ли вече не издържаше на глада, жаждата и една друга природна нужда, която изисква ходенето да тоалетната или в този случай-една дупка в градината.
Но да се върнем в къщата.Ли вече си е върнал силите и чака сестрата на Майната да се прибере, за да и каже какво изпитва към нея.Затова когато вратата изскърцва той се втурва на там викайки като луд „Обичам те, обичам те”.Но на вратата не е сестрата, а бабата, която се усмихва странно и го прегръща:
-И аз тйе обичам, но най-добрйе да отидем в мойта стая да сйе обичаме оти дядо ни види, оти ни пречука с тоягата.
-Ей бабо, пак си пушила от трежата на двора нали?Нали ти казах, че тя е за продажане, ако ти се пуши знаеш къде тати крие пурите.-каза Майната, който дойде да види какво става.
-Майна, скъпо дитйе, как си, от кога не сме се виждали?
-Нали всеки ден те виждам.
-Абе вие двамата сте много зле-прекъсна ги Ли-Всеки знае, че вашето семейства не съществува и е само плод на фантазията на Дид.
-Кой е този Дид.Да не е ожчаря?
-Няма значение.
След кратко мълчание бабата извади един хек от една голяма торба, която носеше в дясната си ръка.
-Ли, скъпо доведено внучи, знам как обичаш тия простотии и затуй ти гу оплетех да си играеш.-Със страхопочитание лилипут взе топчето от ръката на старицата и го прибра в джоба на дънките си, за да не направи някоя глупост.
-Какжо друго има ж тази торба, бабо?
-Специално за теб нося ето тъзи играчка.Дадоха ми я едни много странни хора с тюрбани на главите.
-Ухааа.Не знам какжо е това, но е много яко.Благодаря, бабо!
-Не че нещо, ама това май е съветска ядрена глава…Дамм…Може да съм тъп, ама американски филми съм гледал и мога да кажа, че това е ядрена глава.
-Какжа глажа?Виж че даже няма очи и нос.Има само разни копчета.
-Това е бомба.Не пипай копчетата.
-Да да.И бомба не е.Гелдай…
-Нее!
Майната натиска едно голямо копче на бомбата преди Ли да успее да го спре и от нея се чува нещо на руско след което се появява брояч, според който им остава още един час живот.Абе точно като по филмите.
-Добре де може и бомба да е.Бабо, нищо не купужай пожече от тези хора.
-КАКВО ЩЕ ПРАВИМ, БОЖЕЕЕ.ЩЕ УМРЕЕЕМ!!!
-Ли, успокой се скъпо дитие.Моята Майна ще го оправи отзад в барачката.Айде да ходим, няма да се притесняваш.
Занасят бомбата в работилницата на Майната и той я слага на една маса.Развива едно капаче с отверката и отдолу се показват десетина жички.
-Майна, режи зелената, винаги е зелената.
-Ама жсички жици са черни.
-Ехоо какво става…-в бараката влиза сестрата на Майната.Ли се обръща и погледите им се срещат.Забравя за всичко, което се случва в момента.Гледа я сякаш един час.
-Ли, гледаш внучка ми в очите вече почти час, а ние почнахме да сйе притесняваме да не гръмнйе тъй нещо.
Явно наистина я е гледал цял час.Циферблата на бомбата показваше, че остават още три минути.
-Дреме ми на кура за бомбата-отговори лилипут и отново се обърна към любовта си.
-Знаете ли, никога не съм разбирала смисъл на този израз „дреме ми на кура”-започна тя-Би трябвало да означава, че нещо не те интересува, но примерно аз ако имах кур сигурно щеше да ме интересува ако нещо дремеше върху него, изобщо има много глупости, които не разбирам, например…
-Млъкни бе, не жиждаш ли, че ще умрем тук, а ти ми гожориш за курове.Не издържам жече, НЕ ИСАМ ДА ГРЪМНАААА НЕЕЕ НЕЕЕЕЕЕЕ-Майната започва да размахва ръце като луд и без да иска закача една жица на бомбата и я къса, при което броячът спира…
-Какжо.Бомбата спря.Аз ни спасих, спасих ни, СПАСИХ НИИИИ-и пак почна да размахва ръце из въздуха, този път с усмивка, и пак закача една жица и броячът започва отново.
-Е яжно ще умрем.Жалко.Няма да се сбогуваме с толкова хора, просто ще си отидем, без да знаят близките ни колко са ценни за нас, колко ги обичаме.
Обичаме…Тази дума изкънтя в ушите на Ли.Оставаха му две минути живот.Но на него са му достатъчни.Той искаше да направи само едно нещо преди да умре.Едно единсвтено.Погледът му се среща отново с този на сестрата на Майната и този поглед си личеше някаква устременост, сигурност в това, което му предстои да направи.Без колебание той…извади хека от джоба си и започна да си играе.ШУУТ и със един сакат удар изстрелва хека по някаква странна траектория .Той удря една от стените, отскача на друга, на трета и се забива в някаква стъклена кутия с надпис „Счупи в случай на ядрена заплаха”.Странно защо не го бяха видели преди, но сега тази кутия се разбива на хиляди парчета, които зазвъняват по масата.След като пада и последното настава тишина.Нищо не я нарушава освен брояча на бомбата.Но ето че отвън започва да се чува нещо.Всички излизат и виждат някакво огнено кълбо да лети към земята.
-Какжо е това?
-Ни знам, скъпи диця.
-Аз знам-усмихна се Ли-Това е Той.
-Господ?
-Не.Това е ТъМъ.Шейди ТъМъ.
Шейди се приземява на една от попивките в двора и се изстрелва в бараката.БУУУУУММММммм.От там се чува силна експлозия, но нищо друго.Влизат отново вътре.Бомбата я няма, но безжизненото тяло на Шейди лежи до Скота му.
-Той ни спаси.Спаси ни всички.Отново…Но сега е мъртъв.Как е възможно…
На следващия ден беше погребението не Шейди.В негова памет то се състоеше на ръба на Jaw Drop-a.Най-високото място, ок което е дропил някой.Дропил е, но никога не се е приземявал.На събитието бяха дошли всички байкъри от цял свят.Всички участници от световната купа, да го уважат бяха дошли и Бендър, който положи колелото си до ковчега му.Там беше и Жека, руснакът.Но най-изненадващо беше присъствието на Дид, Тояга и Байкрайдър.Тези хора, които винаги са били против Шейди сега бяха там не за да му кажат, че дропът ще го убие, а за да кажат на другите че дропът ги е спасил от смъртта, че Шейди ги е спасил и за първи път да му благодарят, макар и твърде късно.
И Ли е там.С Майната седят на ръба на дропа и си говорят.
-Къде ще го зарожят.
-Никъде.След малко ще пуснат ковчега от дропа.Така би искал да си отиде той.
-Според мен би искал да си отиде като нормален чожек и да бъде погребан.
-Така са решили вече.
Ковчегът стой върху една масичка на ръба на дропа.Време е за последно сбогом.Всички се събират там.Бащата на Шейди, със сълза в окото, се приготвя да прати сина си там където Бендър е бил четири пъти-на дъното на дропа.
-Майна!Току що осъзнах нещо.-настроението на Ли се приповдигна.
-Какжо?
-Някой беше казал „По време на мир синовете погребват своите бащи, а по време на война бащите погребват синовете си”.Шейди ни спаси от ядрена война, той ни върна живота…
Тогава ковчегът полита надолу…
-Той ни даде мир.И затова аз знам нещо…
Изведнъж ковчегът избухва и от прахта се появява Шейди, яхнал твърдака си и летящ надолу.
-Аз знам, че той е жив…
Шейди се приземи перфектно, при което всички осъзнаха какво се случва.Той продължи надолу по пътя докато не изчезна отново някъде в далечината.

[CRAZY RIDER]

Ето и продължениетооо


Нещата вървяха на добре за Ли Ли Пут.Караше, веселеше се с приятели, но сега когато пролетта отново настъпи и когато всичко навън се прераждаше, цъфтеше, блестеше, светеше и всякакви други работи с –еше, той усещаше една малка смърт в себе си.След като спираше да се смее се сещаше за единственото нещо, което му липсваше и с което животът му щеше да е пълен, а именно-хекът.О, това свещено топче!Но освен това имаше и нещо друго-на майната сестра му.Любовта се усеща най-силно когато всичко навън е красиво и пролетно, но самотната любов боли най-много точно токова.Нещо трябваше да бъде сторено.Необходима беше една решителна екскурзия до Ямбол.За това в момента Ли пътува с колелото си по пътя към Ямбол.Но това, което не знае е, че пътуваше в посока към Македония, защото един клошар, който сам не знаеше къде е, го упъти натам.
Както може би сте разбрали досега, онуй байкърче не е от най-умните и за това не се усети къде е докато не видя три кокошки да пищят на македонски, които всъщност се оказаха тризначките от Биг Брадър, също изгубили се някъде там.Добре че беше един пиян селянин да го просветли набързо за пътя и поклащайки се и припявайки „Шест кокошки съм заклала” с един нож да тръгне към тризначките.
Вече Ли е на прав и се намира някъде в средата на България, така че му остават около стотина километра.Но понеже единствената му по-голяма подготовка за пътуването беше да си смени чорапите, еднолитровото шише вода на колелото е пресъхнало, както и гърлото му.Наоколо е пълна пустош.Само едно самотно дръвче на едно хълмче разваля пейзажа.В жегата това дръвче е божествено, нищо, че една избягала крава преди малко се изср…изходи под него.Ли сяда до лайното и гледайки го по неговия си философски, но глупав начин, очите му започват да се затварят, докато накрая не заспа напълно…
-Ей, Ли, ставай!-о, пред него стои и го буди именно момичето, което той беше тръгнал да търси.
-Ивет.Какво правиш тук?
-Онанирам.
-Моля?Ооо не, това е просто сън…пляссс…-удря си един шамар и се събужда на същото пусто място, където си беше, но пак заспива.
-Копеле, кжо пражиш тук?-този път пък Майната го буди
-Аааа не.Омръзнаха ми тия сънища…шляццц…-забива глава в лайното до него…
-Защо напражи това?
С кафяво лице Ли отговори:
-Мхм.Това не е сън, нали?
-Не.
-Значи току що си забих главата в кравешки…
-Гожна?
-Даааммм.Дай вода да се измия.
-Нямам.
-Даааммм.Ще се избърша с това листо…така…
-Тожа беше коприжа.
-Дааамммм.Абе майната му.
-Какжо?
-Моля?
-М?
-Майната ти…
-Да?
-Абе млъкни.Какво правиш тук?
-Ей с тия приятели пражим дърт джъмп парк.
Чак сега Ли осъзнава какво става.Пред него са Майната, още двама ямболци, които не познава и един москвич, паркиран в поляната, пълен с лопати и три колела.
-А защо правите парк тук.
-Еми тук го пражим, защото…защото.Абе пичове що пражим парка тук?
Двамата приятели на Майната измърморват нещо под носа си и се усмихват тъпо.
-Ми така решихме.
-Абе вие сте много зле.Айде в колата и към Ямбол.
-Ми добре.
Едвам държащ се от умора Ли товари и неговото колело в Москвича, който не знам дали някой се съмнява,че може да побере четири колела и четирима дuши и „отпраши” към Ямбол.В колата не се случи кой знае какво, единствено един разговор за боХХера на Майната, който се чудеше, защо прави само осем сантиметра ход.Ли като експерт го посъветва да махне лепенките рок шокс от тоя ЗООМ, че така нищо не прави.Е имаше и един разговор между тримата от Ямбол, които обсъждаха кой пърди по-силно, а демонстрациите не зарадваха много лилипут, защото прозорците на Москвича не можеха да се свалят.Този спор не стигна до никъде, но беше взета важната, за живота, поука, че всеки харесва собствената си марка.Ако се чудите кой кара колата, като никой нямаше книжка-ми на кой му дреме.
В Ямбол двамата непознати слязоха от колата и се прибраха, а Майната и Ли отидоха до къщата на бабата Майната, защото баща му се беше напил в апартамента и сега само той живее там.Това беше една малка спретната къщурка, с две липи отпред, дето майчиния пердах срещнал най-напред.Но пък има голям двор, превърнат в малък байк парк, в който бабата отглежда домати(и малко марихуана, за да си свива козец), които са засадени между кикъра и попивката на няколко скока.Тези домати всъщност са доста известни в Ямбол като домати „Лъки бой”, защото във всеки има някаква награда-я винтил, я счупена спица или някой зъб.На двора има и малка барака, в която Майната държеше колелото и го ремонтираше при нужда.След като оставиха двата велосипеда точно в тази барака двамата се влязоха в къщата да хапнат нещо, защото Ли вече не издържаше на глада, жаждата и една друга природна нужда, която изисква ходенето да тоалетната или в този случай-една дупка в градината.
Но да се върнем в къщата.Ли вече си е върнал силите и чака сестрата на Майната да се прибере, за да и каже какво изпитва към нея.Затова когато вратата изскърцва той се втурва на там викайки като луд „Обичам те, обичам те”.Но на вратата не е сестрата, а бабата, която се усмихва странно и го прегръща:
-И аз тйе обичам, но най-добрйе да отидем в мойта стая да сйе обичаме оти дядо ни види, оти ни пречука с тоягата.
-Ей бабо, пак си пушила от трежата на двора нали?Нали ти казах, че тя е за продажане, ако ти се пуши знаеш къде тати крие пурите.-каза Майната, който дойде да види какво става.
-Майна, скъпо дитйе, как си, от кога не сме се виждали?
-Нали всеки ден те виждам.
-Абе вие двамата сте много зле-прекъсна ги Ли-Всеки знае, че вашето семейства не съществува и е само плод на фантазията на Дид.
-Кой е този Дид.Да не е ожчаря?
-Няма значение.
След кратко мълчание бабата извади един хек от една голяма торба, която носеше в дясната си ръка.
-Ли, скъпо доведено внучи, знам как обичаш тия простотии и затуй ти гу оплетех да си играеш.-Със страхопочитание лилипут взе топчето от ръката на старицата и го прибра в джоба на дънките си, за да не направи някоя глупост.
-Какжо друго има ж тази торба, бабо?
-Специално за теб нося ето тъзи играчка.Дадоха ми я едни много странни хора с тюрбани на главите.
-Ухааа.Не знам какжо е това, но е много яко.Благодаря, бабо!
-Не че нещо, ама това май е съветска ядрена глава…Дамм…Може да съм тъп, ама американски филми съм гледал и мога да кажа, че това е ядрена глава.
-Какжа глажа?Виж че даже няма очи и нос.Има само разни копчета.
-Това е бомба.Не пипай копчетата.
-Да да.И бомба не е.Гелдай…
-Нее!
Майната натиска едно голямо копче на бомбата преди Ли да успее да го спре и от нея се чува нещо на руско след което се появява брояч, според който им остава още един час живот.Абе точно като по филмите.
-Добре де може и бомба да е.Бабо, нищо не купужай пожече от тези хора.
-КАКВО ЩЕ ПРАВИМ, БОЖЕЕЕ.ЩЕ УМРЕЕЕМ!!!
-Ли, успокой се скъпо дитие.Моята Майна ще го оправи отзад в барачката.Айде да ходим, няма да се притесняваш.
Занасят бомбата в работилницата на Майната и той я слага на една маса.Развива едно капаче с отверката и отдолу се показват десетина жички.
-Майна, режи зелената, винаги е зелената.
-Ама жсички жици са черни.
-Ехоо какво става…-в бараката влиза сестрата на Майната.Ли се обръща и погледите им се срещат.Забравя за всичко, което се случва в момента.Гледа я сякаш един час.
-Ли, гледаш внучка ми в очите вече почти час, а ние почнахме да сйе притесняваме да не гръмнйе тъй нещо.
Явно наистина я е гледал цял час.Циферблата на бомбата показваше, че остават още три минути.
-Дреме ми на кура за бомбата-отговори лилипут и отново се обърна към любовта си.
-Знаете ли, никога не съм разбирала смисъл на този израз „дреме ми на кура”-започна тя-Би трябвало да означава, че нещо не те интересува, но примерно аз ако имах кур сигурно щеше да ме интересува ако нещо дремеше върху него, изобщо има много глупости, които не разбирам, например…
-Млъкни бе, не жиждаш ли, че ще умрем тук, а ти ми гожориш за курове.Не издържам жече, НЕ ИСАМ ДА ГРЪМНАААА НЕЕЕ НЕЕЕЕЕЕЕ-Майната започва да размахва ръце като луд и без да иска закача една жица на бомбата и я къса, при което броячът спира…
-Какжо.Бомбата спря.Аз ни спасих, спасих ни, СПАСИХ НИИИИ-и пак почна да размахва ръце из въздуха, този път с усмивка, и пак закача една жица и броячът започва отново.
-Е яжно ще умрем.Жалко.Няма да се сбогуваме с толкова хора, просто ще си отидем, без да знаят близките ни колко са ценни за нас, колко ги обичаме.
Обичаме…Тази дума изкънтя в ушите на Ли.Оставаха му две минути живот.Но на него са му достатъчни.Той искаше да направи само едно нещо преди да умре.Едно единсвтено.Погледът му се среща отново с този на сестрата на Майната и този поглед си личеше някаква устременост, сигурност в това, което му предстои да направи.Без колебание той…извади хека от джоба си и започна да си играе.ШУУТ и със един сакат удар изстрелва хека по някаква странна траектория .Той удря една от стените, отскача на друга, на трета и се забива в някаква стъклена кутия с надпис „Счупи в случай на ядрена заплаха”.Странно защо не го бяха видели преди, но сега тази кутия се разбива на хиляди парчета, които зазвъняват по масата.След като пада и последното настава тишина.Нищо не я нарушава освен брояча на бомбата.Но ето че отвън започва да се чува нещо.Всички излизат и виждат някакво огнено кълбо да лети към земята.
-Какжо е това?
-Ни знам, скъпи диця.
-Аз знам-усмихна се Ли-Това е Той.
-Господ?
-Не.Това е ТъМъ.Шейди ТъМъ.
Шейди се приземява на една от попивките в двора и се изстрелва в бараката.БУУУУУММММммм.От там се чува силна експлозия, но нищо друго.Влизат отново вътре.Бомбата я няма, но безжизненото тяло на Шейди лежи до Скота му.
-Той ни спаси.Спаси ни всички.Отново…Но сега е мъртъв.Как е възможно…
На следващия ден беше погребението не Шейди.В негова памет то се състоеше на ръба на Jaw Drop-a.Най-високото място, ок което е дропил някой.Дропил е, но никога не се е приземявал.На събитието бяха дошли всички байкъри от цял свят.Всички участници от световната купа, да го уважат бяха дошли и Бендър, който положи колелото си до ковчега му.Там беше и Жека, руснакът.Но най-изненадващо беше присъствието на Дид, Тояга и Байкрайдър.Тези хора, които винаги са били против Шейди сега бяха там не за да му кажат, че дропът ще го убие, а за да кажат на другите че дропът ги е спасил от смъртта, че Шейди ги е спасил и за първи път да му благодарят, макар и твърде късно.
И Ли е там.С Майната седят на ръба на дропа и си говорят.
-Къде ще го зарожят.
-Никъде.След малко ще пуснат ковчега от дропа.Така би искал да си отиде той.
-Според мен би искал да си отиде като нормален чожек и да бъде погребан.
-Така са решили вече.
Ковчегът стой върху една масичка на ръба на дропа.Време е за последно сбогом.Всички се събират там.Бащата на Шейди, със сълза в окото, се приготвя да прати сина си там където Бендър е бил четири пъти-на дъното на дропа.
-Майна!Току що осъзнах нещо.-настроението на Ли се приповдигна.
-Какжо?
-Някой беше казал „По време на мир синовете погребват своите бащи, а по време на война бащите погребват синовете си”.Шейди ни спаси от ядрена война, той ни върна живота…
Тогава ковчегът полита надолу…
-Той ни даде мир.И затова аз знам нещо…
Изведнъж ковчегът избухва и от прахта се появява Шейди, яхнал твърдака си и летящ надолу.
-Аз знам, че той е жив…
Шейди се приземи перфектно, при което всички осъзнаха какво се случва.Той продължи надолу по пътя докато не изчезна отново някъде в далечината.

хах много готино
P.S Луд умора нема! искаме още епизоди