Нека спорим с книги, вместо с рамки.
Издателството Баймозлер от Германия решава да издаде книга на тематика "Арктиншнен Студишен" (арктически студ, сиреч). За целта се свързва с писателя Хуймлер Ваганзе от Бавария и за месец той написва ръкописа. Този ръкопис отива в издателството, където назначават редактори, които работят известно време над книгата. Когато е оформена, тя се праща за предпечатна подготовка при екипа на ЗизихомлерПринт, които в последствие я печатат.
Книгата е готина и успешна.
Поради тази причина към нея започват да проявяват интерес и фирми, които не са германски - имат желанието да закупят авторски права за нея, да я преведат и да я продават в Италия, Испания и България (примерно). Супер - сключват сделката, готовия текст им се предоставя за превод. Ако говорим от българска гледна точка, книгата се връчва на Гошко Перонковски, който я превежда, след което фирмата, закупила частично правата на книгата (ДжиДжи Принт) я оформя и я пуска на българския пазар под името "Ледената целувка на Арктика". Готина корица, хубаво заглавие - продукта е 6. Клиентите му се кефят.
Обаче някъде там, в началото на книгата, седи името на автора - споменатия вече Хуймлер Ваганзе.
Така и така заговаряш за интелектуална собственост, я кажи сега книгата българска ли е?
Лактобацилус булгарикус. Страхотно българско кисело мляко. Събирано от мандри в български села, след това приготвяно и пастьоризирано в българска фабрика. Изнасят се големи метални бидони в Германия, след което някой немски производител слага млякото в кофички, слага му немски етикет и якия надпис "Немско кисело мляко, произведено в Германия". Яко, а?
И въобще не разбирам как едва ли не се засягаш от твърдението, че рамките на РАМ не с българско производство. Нелепо е.
И на мен би ми било по-голям кеф да знам, че Аполона дето карам, се е родил в индустриалната зона на Пловдив. Че по него са се трудили българи, които са му измислили геометрията, тествали са я, след това са поръчали нужните машини за серийната изработка на тръбите, после българи са ги заварявали, след това българи са я тествали...
Е да, ама не ми се дават 500 кинта за една смешна рамка.
И затова предпочитам да ми е пределно ясно, че горния процес е извършен в Тайван, а в индустриалната зона на Пловдив е извършено едно боядисване, лепнати са лепенки (и двете с български интелектуален труд, защото и красивата като геометрия рамка може да погрознее солидно без добра козметика) и на мен това нещо ми излиза 50 лева (примерно).
Да живеят българските производители на колела и да се надяваме, че един ден ние ще сме заможни клиенти, че да можем да си позволим лукса да купуваме изцяло българска стока
и др.
:lol:
