от did » Пет Фев 23, 2007 10:43 pm
Никой не може да твърди, че "виШото обрЗУвание" е полезно или вредно. Има един куп ВУЗ-ченцета, които ще ви продадат диплома, без да ви "налеят знания" и без да ви "научат да мислите". Те са ООД-та, създадени с цел предлагане на услугата "продажба на дипломи". Те ще ви дадат тържествено дипломата, която сте си купили като кило сирене, без да се интересуват "коя сте следвали" по време на "следването". Други ще ви продадат диплома само ако "покажете знания".. Уфффф... Тия са най-лошите, а аз точно в такова гнездо на оси "работя" в България, формално погледнато. Има и ВУЗ-ове, които ще се опитат да Ви помогнат да вървите по своя си път напред, само че по-бързо, отколкото ако го правехте сам, защото там получавате квалифицирана услуга от страна на квалифициран преподавател, който ви пести време. В момента в университета в Майнц аз съм точно в такава ситуация - за месец постигам резултати, които сам не бих постигна в Пловдив за години, но ... от престоя си тук нова диплома няма да получа, а нямам и такива намерения. Просто работя тук заради хората около мен, всеки разговор с които може да ми спести една година блъскане на глава в стената, ако трябва да преоткривам топлата вода сам.
Университети, които ще ви предложат по-скоро мислене, отколкото знания, в България май няма. Някои факултети на някои български университети (предимно в София) според мен се доближават до този подход, но те са по-скоро изключения. Университетът в Йейл, за който става дума в темата, също не е известен с нещо много добро в тази посока, за разлика от други американски университети, като MIT (тук zk да каже, той повече знае, аз само преразказвам).
В 90% от случаите преподавател в български ВУЗ се става, след като не си успял в другите направления. Заплатата на асистент в България е около 400-500 лева (ако е доктор). Естествено е при това положение кадърните хора да си търсят работа другаде. Много е лесно с такова образование да си намериш работа извън България . Това пък веднага се отразява на качеството на преподавателите, работещи в България и което е по-лошо - на качеството на учебните програми, които реално не се пишат от все по-рядко появяващите се нови асистенти, а от 60+ годишни професори, продължаващи да прелистват стари руски книги, издадени преди 30-40 години. Не е случайно, че в България през последните години над 80% от обявените докторантури се провалят поради липса на кандидат, който да издържи почти формалния изпит, а в други държави за едно място се борят по 7-8 кандидата.
Аз в момента не бих позволил на детето си да учи в български ВУЗ. Още по-малко бих насърчил започване на докторантура, защото реално няма кадърни научни ръководители. Професорите, които предлагат да ръководят докторантури, рядко имат повече от 1-2 истински публикации за последните 5 години в сериозни списания, т.е. те не работят наука, а само даскалуват. Има професори, които няма научна публикация през последните 10-15 години, нямат ръководство на докторантура, но продължават да преподават. КАКВО ПРЕПОДАВАТ??? Та за 15 години единствената наука, която не се променя, е математиката. Всичко друго търпи развитие всяка година с бързи темпове.
Това, впрочем, не е само български проблем. Излизането от България не е рецепта за решаване на ядовете с образованието. Всеки ВУЗ е различен, а във всеки различен ВУЗ всеки факултет е различен, а във всеки различен факултет всеки преподавател е различно способен да ви помогне да мислите... Изборът на място, в което човек да продължи образованието си, хич не е лесна задача. Не е лесно и решението дали да приемеш някаква работа докато има добра оферта, или да продължиш да инвестираш в себе си с надеждата, че в бъдеще това ще се върне. Прости правила няма. В момента при мен работи един "доктор", който защити PhD преди 3 месеца, от тогава ходи на над 30 интервюта за работа, но все още се мотае из университета, без да получава пари за това. Очевидно и PhD в Германия не е рецепта за успех...
та, да се върнем на темата:
Формално погледнато, дипломата е важна. Тя отваря врати, които иначе стоят заключени. Обаче тя е просто един от маловажните етапи в развитието на човека. Реално погледнато, корелация между дипломата и качеството на живот ... няма! Има обаче много ясно изразена корелация между придобитото умение да се мисли и качеството на живот, особено в държава като България, където всички работодатели отчитат липса на кадри, способни на самостоятелно мислене... и това при условие на сериозна безработица.
Уффффф... Много ми е лесно да коментирам тези неща отстрани, но след 1 година, като се върна в блатото, аз също нямам идея коя ще е успешната стратегия за борене с проблемите. Всъщност, май борбата трябва да се започне от тези, които плащат - студентите, младите хора. Дано те знаят какво искат!
Може много да се пише и за разните кредитни системи и студентска мобилност, които са според мен ключ за решаване на проблема, но това скоро не го виждам да заработи реално в България, пък за фантастични сценарии не ми се мисли.