След кратка закуска и размотаване/събиране на багаж излезох навън. С около 5 минутно закъснение прстигнах на х. Родопи и Мариан го нямаше... Както и да е, той все пак се появи и със свежи сили завръткахме педалите към Бяла черква.
Малко преди х. Здравец спътника ми реши, че влизамев последниязавой, но след като установи грешката си доста се отчая може би и придвижваше велосипеда си чрез тикане. Все пак оставаше малко, аз поизбързах и заръчах да му пекат двойка кебапчета, както и на мен 3. Хапнахме,постоплихме се с поедин чай и пак нагоре...
За щастие наклона вече не беше така свиреп и дори на места наложихме доста добро темпо! В последните 1-2 км ни писна да въртим и ги минахме на бутане. На летовището имаше учудващо много хора, както и баячка сняг (който ме пооплаши, честно казано). В началото на “спускането” се оказа, че опасенията ми са верни... Продължихме да тикаме и надолу в дълбокия сняг след повече от 30км катерене, това започна да ми говори защо имаше така слаб интерес към това каране във форума. На ски-пистата обаче разбрахме, че има надежда! Пътя, по който трябваше да продължим беше с южно изложение и проблемите ни със снега приключиха, освен мокрите ни крака разбира се...
След около километър и нещо хванахме пътеката за Косово. С отчетливо туристическа, а не “байкърска” насоченост тя имаше забележки, но като цяло давам оценка много добър! Много живописни гледки, една-две скоростни полянки, както и един своеобразен малък параклис.Той много меучуди с примитивната си архитектура и местоположението си, но пък евала на хората, които са го направили!
В Косово похапнахме доволно качамак, кисело мляко с боровинки и... вафли “Боровец” за десерт. Тръгването с претъпкани стомаси беше много много мъчително, особено с последвалия баир...
За наше щастие той свърши скоро и гепихме пътечката за Нареченски бани. Камениста и леко спускаща сетя не позволяваше развиването на високи скорости, но пък беше интересна, също панорамна и приятна. Тук-таме полянки, прекосяване на малки деренца, оценка отличен
! Завърши с едно екстремно, но кратко спускане по малки серпентини , колкото човек да се замисли, че му трябва нова предна гума... Доста заиграващи стълби,на които едвам не се пребих... 
И отново на хАсвалта...
На първия обособен търговски пункт сезаредихме с витамини с два банана и подпалихме гумите към Асеновград. Същинка касапница! На това шосе велосипедист да не си! Колите минават близо до теб, свирят ти... Крайно неприятно... От града на булчинските рокли цепихме през кърищата към Куклен,за даизбегнем още пои-опасното шосе към Пловдив. За късмет срещнахме един познайник от предишно каране – местен дружелюбен селянин,който пак ни зарибяваше с няк’ви мухабети, но нямахме време вече...
Противно на създалата се напоследък традиция при нас пристигнахме почти по светло в града. Малко след 7 се бутахме с хората по главната, отново мръсни като прасенца, пак изморени, гладни, но доволни. Вече знаех защо съм станал в 5:00 и съм се друсал с колелото по чукарите... Поредните весели 100км....
Да живее планинското колоездене!
П.П.: За съжаление за момента не мога да приложа снимковия матеиал.
, трябва някой ден да се видим и да покараме заедно, завиждам ви благородно:)
Kagami, ти на закрито ли караш? 
