Скапана организация,
":=%+"/=%+"+!!!
Минчо Празников не си управлява добре облаците, магарето на юговското ханче го нямаше, щото магарицата отпрашила след едно друго магаре с BMW към Пампорово и то след нея... Шофьора на линейката като видял градушката решил, че сме размазани и засипани с лед и изял пържолите, изпил бирата и гледа мач! Пък и това конче не знам намерихме ли го въобще или не сме...
Ето все пак малко числа:
Пловдив (моя гараж по-точно) до разкрона Лъки-Белица,Борово - 50.5км. Със спокойно каране (не го слушайте Наката за големите плочи - на него просто не му е в ред колелото;)) се минава за по-малко от 3 часа. До там, обаче, може да ви остави някой от автобусите Пловдив-Лъки или Асеновград-Лъки.
Същинският старт на маршрута е от разклона Лъки-Белица. Зануляване на километража.
Минава се покрай красиво язовирче.
1.0км - разклон. Наляво е за Борово. Продължава се направо към Белица.
4.74 - Шарпан дупка, беседка и чешмичка. Снимките говорят по-добре от описание с думи.
6.00 - Белица. Кара се все направо, минава се покрай ДЕСЕТКИ водопади и скални образования. Пътят върви под надвесените корони да дървета и е сенчест и приятен. По асфалта се разхождат глигани, по дърветата скачат катерички. Има и два гущера.
16.8 Чешма край пътя. Край на асфалта. НАПЪЛНЕТЕ СИ ВОДА!!! Следващата чешма е чак в края на маршрута!!!
18.3 - На един широк остър десен завой с множесто табели (граница между пътни управления Пловдив и Смолян, начало на община Баните...) наляво и надолу тръгва едва забележима стръмна пътечка, маркирана с нова зелена и стара червена маркировка. Има и табела, посочваща, че пътеката е за х.Безово и х.Марциганица. Тя пътеката всъщност си е съвсем забележима, но когато с булдозер там е разширяван пътя началото и е било засипано.
От тук километражът не може да бъде добър ориентир, защото има участъци, където колелото се пренася. Просто се следи туристическата маркировка.
След около 400м спускане следва 1.8км тикане нагоре. Пътеката минава южно от едно било, представляващо сипей от ситни морени с голям наклон, като леко го подсича. Ако се изкачите на билото вляво ще видите, че всъщност се движите под последователност от върхове, като преходът между кои да е два от тях може да бъде прословутото конче. Пропастите от двете страни наистина са стръмни, самото било е широко около метър-два, та явно за това става въпрос. Точно коя част от билото е КОНЧЕТО, обаче, нямаше как да разберем, защото качването на колелата до горе е абсолютно невъзможно, движението по него с колела пък - съвсем! Просто трябва в един момент да ги зарежете долу на пътеката, да си изберете някаква що-годе достъпна за изкачване скала и да идете горе да гледате и да се надявате, че сте попаднали на правилното място.
Следва движение през борова гора, като на местата, където се открива гледка на север или на юг наистина ще ви се присиска да поспрете. В моята глава пък постоянно се въртеше въпросът: "Как може това място да е толкова секретно, никой никога нищо не ми е споменавал за него? Като стане дума за Родопите всички говорят за Чудни мостове, Беленташ... а тук и скалните образувания са не по-малко интересни, и панорамата в северна и южна посока е несравнима с нищо, което съм виждал в Родопите...). Пътеката е проходима, но изкачванията често изискват бутане. Надолу се кара без проблеми, освен ако не искате да се движите умишлено бавно, за да берете гъби, но тая идея не е добра, ако ви гонят градоносни облаци! В един момент ще излезнете на широка поляна с хубава постройка в долната част, приличаща на хижа. Пред хижата има и чешма, но водата е горчива. Там (както и на повечето планински пътеки, които минават през обширни поляни) маркировката е трудна за откриване. Трябва да се движите в горната част на изток, без даже да се слиза до хижата. След около 24км по километраж пътеката се разклонява. Наляво тръгва към х.Марциганица през с.Мостово (вероятно през малката хижичка до Кръстов връх), а надясно продължава пак към х.Марциганица, по билото към Сини връх. Тръгвате надясно. Скоро пътеката се превръща в хубав черен път и продължава покрай Момин камък (тук ще поправя Наката - Караджов камък не сме го видяли! Той представлява голям каменен блок, качен върху други два, както прословутите камънаци от Стоунхендж, само че се е образувал от вода и вятър, а не от хора или извънземни. Мисля, че той е по пътеката, която отива към Кръстов връх). Ще разберете защо отделям такова внимание на тия "камъни" като видите снимките.
30.5км - ЧЕШМА! Остават само 300м до бариера с разклон след нея, като пътя наляво води до с.Врата, а надясно - към Три могили и х.Сини връх.
Ако решите да тръгнете наляво скоро ще видите разклон, водещ наляво за Беленташ, а напред - към с.Врата, Орешец и в крайна сметка - в Асеновград и Пловдив.
Обща дължина на маршрута - 135км. Общо време за преминаване - 8.5 часа каране и бутане (според велокомпютърчето) + 3.5 часа мотане, бране на гъби, снимане, пиене на бира, изчакване на разни бури, градушки... Общо 12 часа. Денивелация - дявол знае каква! Трудност - зависи от размера на градушката. Атрактивност по десетобалната скала - 11! Скоро отивам пак, но този път може би ще потърся Караджов камък!
Снимки в големи количества очаквайте скоро.
Q. b. f. f. f. s.