от ZlatnataChovka » Вто Юли 24, 2007 12:16 am
Здравейте!
Ето, че и аз се завърнах жив и като цяло, невредим от XVenture Race 2007! Всичко, което мога да кажа за състезанието, идеята, организацията и реализацията е - БРАВО! Разбирасе, както всеки тръгва да казва, имаше някой неточности, но според мен само смъртта е перфектна. Е, за радост такива случаи няма! Всичко беше изпълнено добре и състезанието протече много качествено.
За броя на записаните отбори аз знаех, че са 47, мисля, че тук някъде видях и други числа. Стартирали от тях са 39, а за броя на завършилите - мисля, че са 6, като шестият е слязъл с лифт. Но за тази информация не гарантирам - последно се чух с Андрей в неделя вечерта, като той ми каза, че първи са Гърците, след тях - Румънците, след това два отбора от Пазарджик ( Пирад и Старите коне ) и на пето място са българи отново - Софианци. Шестият отбор бил легнал на връх Мусала, поради проблеми с краката на единият участник и щял да слезе на другия ден с лифта.
Както си личи от тази информация, състезанието беше брутално, както, в крайна сметка и самите Тони и Андрей казват в предварителното интервю по BTV.
Още с пристигането ми пред хотел Финландия в Пампорово, там ме завари оптимистична и авантюристична атмосфера, която не спря и до самият край. Вечерта беше някак странна, в очакване на приключението, което щеше да започне в ранни зори на следващия ден ( понятието "ранни зори", разбирасе, има различни переспективи според случая, като ние променихме тези переспективи доста в разгара на състезанието по-късно ).
Вечерта трябваше да попълня декларация, че, ако умра проблема си е мой, багажът ми беше проверен от едно симпатично същество, след което можех да си взема стая и да поспя. Каква стая! За 20 лева стая в 4 звезден хотел - в общи линии съвсем отговаряща на това - с минибар, вана, простотии. Е, аз нямах време за тези екстри - изпих малко сокче, хапнах от собствените си провизии, защото всичко друго бяха изяли ( аз пристигнах чак вечерта с такси от Пловдив ) и си легнах.
ЧЕТВЪРТЪК, 19 юли 2007
5 сутринта. Аз лежа в леглото, току-що и напълно безпричинно събудил се и решавам да поспя още малко. Не ми се спи, но заспивам. Явно добре - в 6 писукащата ми аларма дразнещо раздира съня ми, за да ми подскаже, че е време вече да съм пред хотела в готовност за инструктаж, общи приказки и старт в 7 сутринта. Скачам ( или по-скоро извличам се от леглото ), хапвам някаква закуска набързо, затягам раницата, чието тегло щях по-късно да разбера, бе твърде голямо ( 16-17 кг ) и слизам към фоайето, за да си взема байка. Дават ми го и излизам навън, за да се запозная с партньора си, който се намери съвсем случайно - обади ми се само един ден преди това, за да ми каже, че неговия човек се е отказал и дали искам да учавстваме. Мога само да се радвам - това участие ми донесе много уроци и идеи, а и много хъс за догодина. Разбирасе, един от тези уроци е да не решавам 24 часа преди състезанието, че не е зле да видя за какво иде реч. Запознаваме се и малко след това ни викат на кратък брифинг. "Всички чувате ли ме добре?" - започва Андрей от XV Club, като продължава с детайлите на цялото трасе, по което следва да се състои състезанието. Разбираме, че от Пампорово следва да се насочим по избран от нас маршрут с помощтта на дадените ни карти на Родопи и Рила - към пещерата Дяволското гърло, отстояща на няколко километра ( и по-малко ) от гр. Триград. Там ни очаква изкачване със самохват в самата пещера, по продължението на най-високият пещерен водопад на балканите ( около 60 метра отвес ). След Дяволското гърло трябва да се насочим - отново пеша - към местноста Чудните мостове. Там ще спуснем тролей ( стоманено въже, по което се спускаш на колелца, обяснено най-простичко ) - от единия мост до другия. След това трябва да се върнем отново на първия мост и да слезем по него до долу чрез рапел - вертиаклно спускане по въже с алпийска екипировка. От Чудните Мостове пътят ни трябва да продължи пеша както и до там - този път към язовир Въча. "На 21-ви, събота, 6 часа е дедлайн" - казва Андрей, като обяснява, че всеки отбор, неявил се на язовира до този момент бива декласиран и неможе да продължи състезанието по регламент. Според него до там ще могат да стигнат повечето отбори, защото почти 3 дни са напълно достатъчни за изминаването на почти 150-те километра пеша. На язовир Въча има и така наречената тъмна зона ( Дарк Зон ), според която между 7:30 вечерта и 6 сутринта неможе да се работи по прминаването на препятствието, организирано там - гребане със собственоръчно изработен сал. И така, всеки отбор, пристигнал в този отсек, може да си прави сал, но може да започне плуване с него едва на следващия ден в 6 стуринта. За изработката на сала ще ни бъдат предоставени по два бидона, десет дъски и тридесет метра въже, обяснява Андрей. той добавя, че има само 20 бидона общо, което е направено нарочно и така, пристигналите по-късно отбори ще трябва да изчакат връщането на варели, за да могат да започнат своите салове. С така изработения сал трябва да се премине разстояние от около 3 км в язовира. След това се ходи още около 2 до нова точка, където се записва отбора и взима колелата си. С тях се отправя към язовир Батак. Вариантите в общи линии са два, но като цяло отново самият отбор трябва да избере най-добрият за него път до язовира. На язовир батак се оставят колелата - продължава Андрей - и има плуване. Трябва да се изплува до островчето в язовира и обратно, като се плува със раниците. Там също има тъмна зона, според която през нощта не може да се плува ( от съображение за сигурност ). След приключване на плуването успешно, отборите взимат отново колелата си и се отправят към язовир Белмекен. Може да минете през Велинград - казват ни - по принцип вие си решавате... но като цяло, няма от къде другаде да минете - засмива се Андрей. На яз. Белмекен се оставят колелата и следва отново преход пеша - по посока хижа Заврачица. Не се минава през хижата, а се изкачва връх Мусала, където има пункт за записване на пристигналите отбори и медицинска помощ в случай на нужда. От връх Мусала следва спускане към комплекса Боровец и финал пред хотел Рила. Сега имате двадесет минути, за да се дооправите и да обсъдите маршрута и точно в 8 часа стартирате - завърша брифинга Андрей.
Отборите плъзват по поляната пред хотел Финландия - всеки бърза, за да довърши нещо - тоалетна, раници, вадят се карти и около тях разпалено започват дебати по отношение на най-добрия начин за преминаване през препятствията. Ето, че наближава и старта на състезанието.
Вече е 7:57, когато изглежда всички екипи са готови и нервно обикалят маркирания с голям трансперант "XVenture Race" старт.
Очаквайте продължение...
Луд съм! Аз, ако не бях луд, до сега да съм откачил...