Малко визуални представи от вчерашното каране с моя приятел Сашо:
През скалния мост "Шапран дупка" на път за Белица. Утрото беше хладничко в планината, когато се качихме на колелата термометърът показаваше само 13 градуса
Ливади и горички - карането в долината на Беличката река беше голямо удоволствие. Изкачването беше постепенно, а асфалтът гладък и нов. Чувствах се все едно карахме в Швейцария
Една ефирна зелена горичка по пътя към билото
Набирахме височина, вече наближавахме билото! Асфалтът обаче свърши, по-нагоре пътят стана прашен и каменист. За информация на шофьорите табела указваше "пътят е в ремонт, ограничение на скоростта 30км/ч"
Към обяд се докопахме до билото на планината, местността Живите блата. Кратка закуска (при която Сашо излапа всичката ми храна!!!), след това размазване и relax-x-x-x-x....
Последва няколко км каране по откритото било в посока х. Свобода. По пътя попаднахме на пиянски пикник-гуляй с неотменните атрибути - ракия, мезе, акордеон, завалени песни, стрелби с огнестрелно оръжие. Престраших се да питам дали сме на прав път. Изводът: нужни са специални умения за получаването на смислена информация в среда замъглена от алкохолни изпарения
Изненада, изненада! До върха на х. Свобода ни чакаше чисто нов асфалт (и въртене по стръмното, разбира се). Забележете, има дори вертикална маркировка на завоите!
Към 14ч. достигнахме най-високата точка на нашия тур - х. Свобода на 1800 м. Поляната беше пълна с туристи и посетители на паметника на Енихан Баба. Аз обаче не снимах тях, а гледката към морето от хребети.
Последва бързо спускане до село Манастир. Освен, че е най-високото в България (1650м), времето там се оказа доста студеничко. Докато ние бяхме по тениски, местните се разхождаха по жилетки и пуловерчета. Много скоро космите ни се изправиха и зъбите ни затракаха. Като добавите и насрещния вятър при спускането, за малко да получим хипотермия
Намерихме прочутия ресторант, за който писа един съфорумец. Там си похапнахме пиле рокфор, тирамису и крем брюле
В 16ч вече бяхме обратно в Лъки при колата. И веднага съжалихме, че толкова бързо сме се спуснали от хладното в жегата
Общо вело километрите за деня бяха 66.