И така, след вчерашно/днескашното каране се изложихме и вечерта се оказахме в едно дере.
Предисторията: Сутринта Тръгнахме от Пловдив към 9.00, тръгнахме към Яврово и от там към Добралък.
По пътя спряхме, за да си направим скаричка и тинтири минтири .... и стана около 16-16.30, а изкачването беше точно пред нас...
Както и да е аз и още едно приятелче от групата нямахме физическа подготовка и възможност за каране, но въпреки това си въртяхме.
От Добралъка продължихме нагоре за билото м/у Бяла Черква и Бачково, като стигнахме разклона вместо на Изток в посока за Бачково( това е път, който ни е до болка познат, ние видяхме една маркировка на Юг, която според нас водеше до Нареченски бани.
Е в началото имаше нещо като пътека, въпреки всичката папрат, карахме докато не се загубихме, нито пътека, нито ориентир ...
Гледахме, умувахме и решихме, че е най-добре да слезнем долу в водослива(дерето), склонът беше смразяващ, на моменти имаше отвесни скали, а на места просто се пързаляхме като с шейна.
Като слезнахме във водослива си напълнихме всичките бутилки от едно поточе, което беше сравнително чисто.
Набрахме близки и роднини, за да предупредим за случилото се и да съощим, че може и да не се преберем вечерта.
Тръгнахме по протежение на рекичката, вече беше 20.20 и знаехме, че времето няма да стигне, за да излезнем на пътя.
През това време майката на едното приятелче(бяхме 4ма с 3.5 литра вода и един сандвич+Боровец4-ка) се беше обадила на планинската спасителна служба и на полицията в Асеновград, хората ни се обадиха но нямаше как да ни помогнат, казаха или да се качим на хълм и да сигнализираме с огън, или да се движим по дерето.
Вечерта беше адски гадна, въпреки поддържаният огън и дрехите пак ни беше студено, по едно време чухме и голяма животно да се движи на около 100м от нас .
На сутринта продължихме по една римска пътека нагоре, но като видяхме, че и тя се губи в продължение - видяхме предавател на М-тел, който ни послужи за ориентир.
Върнахме се долу при реката и продължихме по нея, след не много време се появиха поляни с крави, а отсрани пътека - кеф,радост и много екстаз...
Бързо каране и стигнахме до Наречен ...
Обадихме се на хората от Спасителната служба и им съобшихме, че сме добре - живи и здрави !
40км асфалтово каране и бяхме в Плодив, краката на всички ни са надрани от коприва и от папрата, накрая на епичното каране дори не усештах болката от копривата, рецепторите ми за болка се бяха претъпили...
Това е едно неделно каране, което няма да забравя доста дълго време и ще има какво да разказвам на децата си живот и здраве, ако ми е останала възможност за такива от гадната седалка
Като извод си изкарвам факта, че винаги трябва да се преценят доста фактори, дори когато един е нарушен е по-добре да се поеме по безопасният път
Простите глави бяхме:
Аз,
Ванко(BikeArea),
Мариан( Мъро) и
Иво(Jlido)
... и още една: неволята учи...
Според мен доса безрасъдна постъпка.Първо да тръгнете с толкова малко вода,храна.Второ да незнаете маркировката та пак не може да изгубиш маркировка в родопите! 
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
