Супер беше карането, направо нямам думи!
Ето накратко:
Бяхме аз, kagami и MOD. Те двамата бяха с челници, а аз с фара на MOD - халогенен, Sigma Sport. Е това нещо как свети, направо не можах да повярвам! Докато му бяха свежи батериите, мяташе по-надалече от късите светлини на Шкодата ми.

Както и да е, по шосето до Симеоново не ползвах фара, за да му пестим батериите. До Симеоново компания ни правеше и Screamboy. След това, в 12:35 продължихме сами по пътеките нагоре - в началото с повече бутане, защото нещо ни мързеше.

И тук пазех фара, така че се движех в светлото петно от двата челника на спътниците ми.

През нощта пътеката нагоре изглеждаше доста по-различна, по едно време сериозно се зачудих дали не сме я объркали, но точно тогава намерихме ориентира, който търсехеме и продължихме нагоре по серпентините над Симеоновските езера, т.е. по Обиколната алея.
След пресичането с Кимбата нещата взеха да стават съвсем хубави!

Бидейки с мощен фар, аз подкарах напред и супер много се изкефих, защото с това светило се кара - вярно, че е по-бавно от денем, но си се кара и е супер инетересно. На едно нанадолнище развих 32,5 км/ч. Не е много, ама иначе става опасно на завоите, където фарът не осигурява подходящо осветление. Сред другите екстри бяха прилепи, летящи пред снопа светлина - на моменти имах чувството, че ще се блъснат в мен. MOD и kagami караха по-бавно зад мен, защото с челниците нямаше такава видимост.
След едно от спиранията стана така, че MOD мина пред мен и тогава установихме, че с един фар могат да карат двама души - аз осветявах достатъчно, че да може и той да кара спокойно. Kagami беше с по-мощен челник, така че ни следваше съвсем отблизо. По този начин преминахме част от отсечката Бистрица-Железница.
По едно време обаче фарът взе да отслабва и накрая съвсем умря. Минахме на по-бавно темпо, като аз останах най-отзад, за да мога да следя терена пред kagami, осветен от нея. Разбира се, по-бавно в този случай не означаваше по-малко забавно.
Така се добрахме до разклона, където се спуска пътеката към горната чешма на Железница - тази в началото на селото. Там сложих батериите от фотоапарата във фара и с нова светлинна мощ се спуснахме по пътеката.

Бяхме на чешмата в 2:30.
Последва спускане по шосето. В отсечката Железница - Бистрица без фар - разчитах на челника на kagami. Да е жива и здрава, тя ме спаси и от лятно премръзване (с целия си акъл не си взех топла блуза

), като ми даде една ветровка. Спускането по асфалт се оказа не по-малко забавно - в тъмното завоите се взимат малко по-странно и изобщо е доста ръзлично.
След Бистрица продължихме по стръмното шосе към Младост (а не по другото към Симеоново) - тук вече включих фара, защото беше по-тъмно. След първите по-коварни и остри завои надолу се поотпуснахме и понабрахме скорост. Точно тогава дойде и лошото!
Както карахме с MOD нпаред, изведнъж на средата на платното изникна мръсна гадна дупка - поне 10см дълбока и около 50х50см като площ. Ужасно коварна! Това беше единствената такава дупка по целия път от Железница до София

Ние с MOD я заобиколихме, след което се обърнах и викнах на kagami, за да я предупредя. Тя обаче не ме чу и в следващия момент с ужас видях как тя мина точно през нея и излетя през кормило на асфалта. Скоростта беше вероятно над 30. С MOD веднага се заковахме и се върнахме, аз поне с доста мрачни опасения, бидейки очевидец на падането. За щастие, след първите 1-2 минути установихме, че няма никакви тежки контузии, а само охлузвания и натъртвания по лактите, едното коляно и тялото. Беше най-малкият дявол! Направихме дълга почивка за съвземане и успокояване, по време на която забелязахме как три от петте преминали автомобила се опитаха да си сгънат джантите на въпросната дупка.
Поехме отново към София, вече значително по-внимателни. Нататък нямаше проблеми, прибрахме се в града, раните бяха почистени и превързани и сега ги очакваме да задравеят максимално бързо

Kagami е добре и в добро настроение, което е най-важното.
И тримата сме единодушни, че карането беше страхотно. Освен този извод достигнахме и до други: следващия път ще се върнем по пътеки - спускането по тях май е по-безопасно, защото вниманието е изострено докрай и се кара бавно! А по българските пътища човек трябва винаги да очаква всякакви изненади - това шосе е чисто ново, на 1 или 2 години, но въпреки това се намери тази яма да ни развали прибирането.
За следващото нощно каране, каквото със сигурност ще има, очакваме повече хора.

:8D:
Скоро ще пусна и снимки
