възмУтена лелка/бабка в градския транспорт по някоя селска линия или бог
знае какъв, но със сигурност колоездачомразец, и в която Колелото ми почина:'О
(разказ по истински случай)
Всичко започна, както винаги, един слънчев ден, по-точно вторник 22.07.2004 ,
тъй като в неделя бях решил че вече трябва да покарам из хълмовете около с.Лозен,
неизвестно защо наречени от някого планина. Защо е започнало във вторник ли?
Ами след като ми хрумна да карам в Лозен ми хрумна че трябва да си разчастя
вилката за да изцедя малко водица и да махна гадната заводска смазка, която
както се оказа в понеделник не беше нищо повече от абразивна каша.
Събудих се необичайно рано под топлите вторнишко-слънчеви лъчи. В 10:20.
Както всеки път когато не съм в час се разходих из апартамента за да установя
дали се е случило нещо без мен. Единственото беше брат ми, който къртеше на
дивана в хола. Направих един сандвич и О! Чудо! Хляба свърши. Извадих една
тениска изглеждаща сякаш я е дъвкал носорог, но чиста, навлякох я и хукнах да
купувам хляб. Всъщност влачех се. След незнам си минути на лице бяха 4 санвича,
брат ми - събуден. (Ако те интересуват подробности - на лице имах паста за зъби,
а сандвичите бяха на масата.) Към 12 часа, най-слънчевото време от слънчевия ден,
връчих на брадъра Камилата (за непросветените - sprint camel), яхнах любимия стар
твърдак и потеглихме.
След 1 час тътрене стигнахме селото и хванахме първата
пътечка която видяхме. Като се замисля: това си беше ручей, но никой не го бОлеше
курбела за това. Не ни хареса. Хич. Върнахме се до една по-по-стръмна пътека и я
погнахме. След 100тина метра, където се намираше най-блаизката сянка решихме след
дълъг размисъл, че в тая жега не може да се кара. Полегнахме (на 90 градуса, не
45 както много хора предполагат). След около час - пак нагоре. След поредица
яхвания и un-яхвания и бутане и още един дълъг размисъл и общо изминато разстояние
не повече от 500 м. взехме друго важно решение - време е за ядене! Последва
обичайното излежаване. Поради натрупалото се огромно количество МЪРЗЕЛ (ОБИЧАМ ТАЗИ
ДУМА И СМИСЪЛЪТ Й !) и факта че е вече 17:0Х часа поехме наопаки. И стана жално.
Карайки нанадолу по някое време чух странни звуци, а като се обърнах: човек тичащ
надолу по пътечката, а в дерето се свлича колело. А аз си мислех че това си е мой
специалитет
.Това колело определено има странни свойства - винаги пада така, че
енергията на удара да се поеме от някоя от командите. Така се окза и в този случай.
На излизане от селото се окза че не могат да се превключват скоростите. Защо ли ???
И кво? толко много глупости за една строшена команда?
Е, и мен ме мързеше да пиша толкова, ама...
.....................................
След 50 минути умуване и връткане на болчета и гайчета разкарах кръгчето показващо
предавката и си баца ОК.
Продължавайки към Sf вече към края на нанананананадолнището забелязах че по инерция се
движа с 45 км/ч и се увеличава. Сетих се че максималната скорост, която показва
компютъра е към 58 км/ч и реших да я подигна малко. Развъртях се и ... 69.0 км/ч
ама нанадолното свърши и туй то. Накефих се на резултата и реших пак да мина от там и да
се засиля от по-рано. Необходимо и недостатъчно условие за оцеляването ми при такава скорост
бе най-малкото да си поизправя каплите. Усещането беше като возене в чавдарка (тия старите)
по павиран път с множество дупки.
Сряда е. 18:00 е. Започнах със задната капла. Мотива: да могат накладките да се доближат
достатъчно близо до шината за да спита и задната спирачка най-после.(През последните 5
години от 7 годишният живот на колелото не беше работоспособна.) 21:00 е. Каплата е леко
крива. Сложих гумите и я зарязах.
В четвъртък сутринта сложих гумата на рамката и я понапомпах. По някое време извадих картата
на София и след кратко разглеждане се впуснах да търся новата барака в която се помещава
Дженко. (Понеже той има боклуци на кило реших че там ще намеря чаркала за командата си.)
По път се отбих и до женския пазар за накладки. Улових 2 бройки за по 60 ст. и се запътих
към младост 2. Маршрута ми беше нещо като София - Батак през Видин.
Намерих бараката. Както винаги трябваше дъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъълго
да чакам. Разбира се, нямаше това което търся, но първо синът му, а след това и Дженко
направиха това, което аз правих във вторник. И резултата беше съшия - още ми е разчастена
командата.
(Стой още малко, скоро свършвам.)
Веднага след като се прибрах сложих накладките, опънах жилото и спирачката пак беше спирачка.
Странна интересност. Оставаше само да я пробвам и навън. След малко плюскане и много лежане
го направих. Беше същото дърво като предната. Пробвах я карайки в парка. На едно място
имаше бордюр, но не ми се спираше, въпреки че вече имах още една спирачка. Скочих.
Приземих се. Усетих нещо странно, но продължих да бързам надолу. Колелото се затресе като по
Лозенското нанадолнище. Помислих че трябва по-скоро да поизправя и предната капла, защото
току-що я батисах съвсем. Междувременно забелязах дясната команда да стои в положение на
включен най-малък венец, а я бях оставил на някой от средните. Завъртях палеца там където си
беше, ама той инат - върна се. Помислих че освен каплата съм батисал и обтегача. Продължих
надолу. Стигнах долу. Карайки по-бавно направих още един опит да превключа скоростите.
Без успех. Този път помислих че не е обтегача, а жилото и проследявайки го с поглед на
тръбата заварена за челната тръба и тази на средното забелязах нещо черно, пръстеновидно.
Погледа ми веднага спря на черното нещо. След кратко взиране установих че нещото е нищо.
Или по-точно празното пространство между двете части на тръбата. Напуши ме много як смях
и смеейкисе се насочих да си ода. Докато се влачех ме вална и един дъждец и ми стана още
по весело. Тогава се сетих и за предния път когато карах колело със счупена рамка. Един
вираж. Тогава беше по-забавно защото беше счупена тръбата в която влиза кола на седалката
и веригата падаше. И не валеше!
(ако на тати не му се занимава да влачи по заварки скоро в пазара ще видите много много
евтини неща)
Малко след като се брибрах веселбата продължи - на вързалката за колелото (100маненото въже)
и се разпаднаха пластмасите...
И като си помисля че е само четвъртък...................
Мир на праха му......
Proud member of the "Brown Paper Bag Team(tm)"