Благодаря ви за мненията!
За съжаление не знам откъде да започна...
Митко (4getcredo), съжалявам че ще го кажа, но не си ме разбрал правилно. Като казах, че нито животът, нито щастието ми са в този форум, имах предвид това, че в последните години той ми носи много по-малко, отколкото ми взима и ако някой си мисли, че липсата му би била някаква огромна загуба за мен лично, не е съвсем прав. И съвсем не говоря за отношението финансови приходи/изразходвано време. Престоят ми тук вече е свързан почти само с работа и почти никакво удоволствие, но досега поне смятах, че може би има смисъл от нея.
Всъщност смисъл винаги има, но признавам, че след изчитането на днешните страници изпитах горчивина - не от чуждото мнение, било то и отрицателно (както вероятно ще си помисли някой), а от това, че очевидно между посетителите във форума (какъвто в крайна сметка съм и аз) явно вече има едно твърде съществено разделение. И твърде дълбоко. Явно при предишната подобна дискусия не съм разбрал достатъчно ясно някои послания и може би погрешно се опитвам и досега да поддържам форума в състояние, което да е добро за колкото се може повече хора (както и с планираните и вече започнали да се осъществяват промени - както бях казал, наред е една много "груба" промяна в пазара, както и някои по-дребни неща).
Изказаха се всякакви мнения за един или друг тип разделение - да ги няма тия и тия, да има форум за отбрани (мен не ме причислявайте там, не желая) или пък да се контролира по един много сериозен и всеобхватен начин информацията във форума. Всички тези идеи, доколкото разбирам, са свързани с преценката за това кой колко знае, кое мнение е издържано по някакви високи критерии и кое не е и т.н. Това са неща, които аз не мога да направя! Признавам си го и го казвам съвсем открито. Без да искам да ви засегна по никакъв начин, но за мен идеите, които са свързани с административни решения за знанията и нивото на хората, означават да се превърне знанието в нещо, което се налага със сила; означава знаещите да разчитат да се извисят не просто с интелекта си, а с помощта на принуда над останалите. Както и да е, отплеснах се малко, но това е защото тематиката стана някак много обща.
Както казах, очевидно има много дълбока разлика между вижданията на различните хора във форума. Когато беше създаден преди доста години, форумът бе просто място, където читателите на сайта да могат да поговорят на тема планинско колоездене. Не съм го създавал с никаква по-конкретна и възвишена цел. С разширяването на аудиторията на сайта се разрастна и тази на форума. Той започна да живее свой живот и започна да създава собствена информация. Трудно е да се каже дали съм подпомагал това развитие, не съм го и спирал - това беше естественияj ход на нещата. След което естественото развитие продължи, аудиторията на сайта и на форума се разрасна още повече и съотношението на различните групи хора в него, както и в самото занимание планинско колоездене, започна да се променя - тук започнаха да възникват проблемите. Проблеми, породени от това, че всеки по-отдавнашен член на форума си имаше и има свое виждане какъв е идеалният форум, но тези виждания не съвпадат и няма как да съвпаднат, за съжаление. За мен е съвсем логично, че колкото повече хора има във форума, толкова повече мнения ще генерират те и толкова по-различни ще са. Което няма как да не затрудни и намирането на точно определена информация от точно определени източници с точно определени качества. И броят (а понякога и съотношението) на неиздържаните от определена гл.т. мнения също ще расте за всеки конкретен човек, тъй като се увеличава броя на хората, различни от него.
Това, което аз виждам е, че много хора искат форумът да е... трудно ми е да формулирам какво, защото би било неточно, но... нещо, в което човек да чете като в книга или списание, т.е. да имя ясно и точно определена и стриктно контролирана информация. Вече казах, че при създаването му идеята ми съвсем не беше такава, но признавам, че аз самият имам „вина” за наличието на такива настроения у мнозина. На първо място с това, че съм се опитвал да организирам и подреждам информацията в него и изобщо че съм се вслушвал именно в идеите за подобен тип високоинформационен форум и за подобряване на информация. На второ място с това, че допуснах в един доста дълъг период да имам двойни стандарти, т.е. да не прилагам написаните от самия мен правила в името на ценната и стойностна информация. Дет се вика, за това сам съм си виновен!
Прави сте, че нещата трябва да се поставят съвсем ясно. Но според мен не сте прави, че има само две опции, особено пък в дългосрочен план.
За мен форумът е място за споделяне на мнения. Място за приказки. Ако щете го наречете и говорилня, въпреки негативния смисъл на думата. Място, в което хората, които го посещават, да си бъбрят при спазване на определени правила. Мястото за целенасочено и последователно подобряване на информацията за мен е сайтът. Именно към него смятам да насоча в бъдеще по-голямата част от ресурсите си, включително и финансови, така че да го подобрявам още повече и да разширя кръга от хора, пишещи там.
С това не омаловажавам форума, не го подценявам и не го противопоставям на сайта, но трябва наистина да изясним едно нещо: сайтът е това, за което на мен биха ми стигнали ресурсите (от всякакъв вид) и желанието да го развивам като
чист информационен източник. Идеята ми за форума в началото беше и сега е, че не бива да се развива едностранно, т.е. само в една точно зададена посока. Форумът е място с много хора и следва да се развива според желанията и нуждите но повечето хора. Ако повечето хора искат да създават знание и полезна информация, аз как ще ги спра? Ако повечето хора не могат или не искат да създават такава информация, т.е. имат други интереси, пак не мога да ги спра, освен ако не ликвидирам форума. А пък когато има достатъчно и от двете групи хора - такива, които смятат информационната посока на развитие за най-важна, и други, които желаят просто да поприказват неангажиращо, се получава сегашното положение.
Може би съм допуснал грешка, като се опитах да се съобразя с твърде много хора и виждания, вместо да се придържам към първоначалната идея, но аз лично не мисля така. И не мисля, че съществуват само тези две опции за след пет години. Нито пък че тези два резултата могат да бъдат постигнати само по два начина.
Това са ФОРУМИ. За мен това означава максимална свобода и широта на мненията (но само по дискутираните въпроси, а не относно личностните качества и "годността" на останалите посетители) и такъв облик, какъвто го създават повечето посетители, а не какъвто го диктувам аз. Донякъде обаче!
Защо донякъде? Защото живеем в България, където нищо не е съвсем наред. По принцип от нашия форум не ми остава абсолютно никакво време да чета чужди форуми. Но днес си направих този труд, включително и за да прочета правилата им. Разбира се, от такъв бегъл преглед не мога да направя изводи за форумната политика на тези места – личи си, че някои от тях са развити повече като информационни източници, а други повече като места за разговор, което води до известни разлики. Забелязах както задълбочени мнения, така и най-обикновено бърборене. Но не и такава непоносимост между тези две неща, каквато виждам у нас. Направи ми впечатление и друго – в правилата им никъде няма забрана за некадърно написани мнения – има само препоръка и пожелание хората да пишат културно и смислено. За сметка на това обаче има безкомпромисно написани забрани за всякакъв вид заяждане, обиди и т.н. и явно се спазват, защото дори и най-острите реплики, които намерих, са нещо смешно в сравнение с обикновените наши.
Причините за тези разлики между „там” и „тук” са много и всеки би могъл да намери различни такива. Личното ми мнение е, че разликите се дължат на манталитет, брой посетители и брой компетентни такива, което пък се свързва и със самия пазар и броя на платежоспособните потребители на него, свързва се и с наличието на достатъчно други достъпни източници на информация, така че хората да има къде да четат, а после само да си говорят. Ето тук е едно от разковничетата – у нас има желания на форума да се придадат функции, които са неспецифични! От място за разговор да се превърне в място за обучение. В място за доказване и показване на знания. Държа да подчертая дебело, че предишното ми изречение не е с негативен оттенък. Считам за съвсем естествено човек да демонстрира знанията си и да се гордее, когато ги притежава в по-голямо количество. Въпросът е как, къде и защо го прави, какво очаква в замяна и т.н. Според мен в това отношение нещата при нас са изкривени и то доста. Както казах, моят принос за това изкривяване явно също не е малък.
Какво правим оттук нататък? Мога да говоря само за себе си:
1.Нека стане съвсем ясно, че форумът е място за събиране и разговор на хора, обединени от интереса си към планинските велосипеди. Нямам възможност да развивам този форум в посока на нещо, което не е форум. Нямам желание (нито възможност) да преценявам стотици мнения на десетки хора за това дали са полезни или не, дали са верни или не, дали и за кого са умни или тъпи и накрая да „го отнасям” заради подобна преценка, която няма как да е еднаква за всички.
2.Като се знае горното, всеки човек с интерес към планинските велосипеди е добре дошъл да си поговори с други такива човеци, стига да спазва зададените правила. Тези правила могат да се разделят на две групи. Едната част от тях цели да няма обиди и заяждания, т.е. да има нормална среда за общуване. Другата част цели да се отсее голямата простотия, каквато не липсва в България. Всъщност двете неща често са доста свързани.
3.Ще продължавам да правя промени, за които смятам, че ще подобрят организирането на информацията, както и такива, които евентуално биха повишили качеството й, но по един естествен път.
4.Казвам го ясно на всеки: според мен знанието и интелектът са нещо, което се показва, а не се налага; нямам нищо против който и да е да се извисява с познанията си, но това не му дава право да се държи с околните по неуважителен начин и ако очаква толериране на подобно поведение в замяна на знанията си, няма как да му го осигуря. Всеки е свободен да пише или да не го прави. Ако някой смята, че другите не уважават особено старанията му, знанията му, интелекта му, информацията му, той не е задължен да пише и толкоз. Но да очаква от модераторския екип да му осигурява уважение от другите или пък среда, в която той безпрепятствено (според неговите разбирания) да споделя мнението си – не виждам как да стане.
5.И още веднъж: по света има много форуми и всеки сигурно е различен, като разбира се могат да се обособят и различни типове. Това, което е моята идея за форум, се свързва преди всичко с доброволността – човек вижда какви са правилата, вижда какви са хората, преценява си дали да участва, дали да пише или само да чете, дали и на кои писания да обръща внимание. И в крайна сметка дали да прави всичко това при зачитане на зададените правила или не.
Когато го прави според правилата, този човек има всички шансове да успее да повлияе на форума в желаната от него посока. Когато не спазва правилата, дори целта му да е добра, средствата стават лоши и резултатите се изкривяват.
Дотук приключвам с общата тематика, т.е. с огледа на цялостната картинка.
Имам обаче да кажа и доста конкретни неща, защото желая да съм открит и искрен с всекиго. Хубаво е да гледаме нещата отгоре, но е хубаво да ги гледаме и в по-конкретен план, защото обобщението е едно, а реалните камъчета, които обръщат каруцата, са друго. Аз може и да съм администратор на форума, но не съм някакво същество без нерви и емоции и не мога до безкрай да задържам свои реплики, само за да не давам лош пример или да не наруша мира и спокойствието. Затова ще ги нахвърлям тези неща отделно, кратко и фрагментарно, без никаква специална подредба, просто щрихи, в които вече дори не влагам негативни емоции (както би било на друго място и по друго време):
Bikerider ме обвини в пристрастие и двоен стандарт, задето съм изтрил включването му спрямо sss. Ще напомня само, че поне няколко пъти съм трил подобни включвания на мои приятели, в моя защита, така че съвестта ми е чиста в това отношение.
Приемал съм писанията на TOYAGA към мен като лични нападки. Ще помоля bikerider отново да прочете тези писания... дали пък наистина нямат такъв личен характер? Ако наистина смяташ, че зад тях се крият добри намерения, нямам какво повече да кажа.
Явно всичката работа по форума до момента е била напразна, щом проблемът е организационно-технически. За щастие аз не мисля така. И не смятам проблемите за организационно-технически.
Форумът не е мой, та да духате супата. Но не е и на никой друг отделен човек, нали така? И все пак аз съм този, който се налага да определи целите и същността на този форум, защото аз нося и отговорността за него в един или друг смисъл – опитах се да го направя с дългия текст по-горе.
Един от основните проблеми според мен е, казвам го най-открито, честно и ясно, че в България много хора, когато не са съгласни с нещо, когато не стане тяхното, започват усърдно да пречат, при все че могат просто да заемат една неутрална позиция и да не се занимат. Донякъде разбирам подбудите за това, но по никакъв начин не мога да уважавам такова поведение. Не приемам чуждото мнение като пречене, но и безцелното или дори целенасоченото заяждане с нищо не помагат. И, простете ми, но не мога да възприема нарушаването на правилата като някакъв тип помощ или коректив - то просто създава повече работа, без да успее да промени тези, към които е насочено.
Не взимам с насмешка ничии опити да помогне за форума. ОБАЧЕ в определени случаи не виждам нито сериозност, нито личен пример, нито готовност за спазване на правилата и за неправене на неща, които по всеобщо мнение влияят зле на форума. Това е съвсем нормално. Всеки се опитва с наличните средства да промени средата така, че да е удобна за него. Разбирам това. И не твърдя, че аз съм различен, макар че в последните години ми се наложи да се променя много и да предприема много действия, които не са ми присъщи, вярвайки си, че го правя за доброто на форума, което и добро и за мен в крайна сметка. И държа да подчертая, че този абзац не се отнася за мненията, изразени в тази тема – тук виждам достатъчно сериозност.
---
Всеки път, когато стане нещо такова, си казвам, че за последно пиша подобни фермани. Дори отнасям насмешки и подигравки заради това, че най-добронамерено се старая да изложа позицията си, вместо да тропна с крак и да кажа „Това е положението, оправяйте се!”. Но този път се надявам ферманът наистина да е за последно. Надявам се, че достатъчно ясно съм формулирал идеята си за форума и ще се старая да имам по-последователна политика в бъдеще.
Знам, че няма да стане. Това е жив „казан” от хора. Днес преобладават едни, утре може да са други. И точно хората променят същността на нещата. За някои настоящият ми пост може би изглежда като край на форума. За други може да се окаже начало.
Надявам се, че не съм засегнал никого с мнението си и се извинявам, ако се е получило така. Извинявам се и за това, че през годините може би съм ви подвел. Макар целите ни да изглеждат еднакви, явно не са съвсем. А за средствата да не говорим.