lanzz написа:носталгията по един по-елементарен и по-бавен начин на живот.
Корените на стремежа към това, което наричаш бавен и елементарен живот, според Бауман е просто вечния стремеж да се избяга от несигурността. И честна дума като се замисля и съм искрен пред себе си, наистина това се корени и в моите стремежи да избягам сред природата. Планинското колоездене е един чудесен начин да се начеше крастата и да се осигури поне за момент връщане към тази атмосфера. Груповото XC осигурява едно почти идентично усещане с това на малките общности с тая разлика, че връзките и взаимните зависимости са временни. DH пък засилва индивидуалния момент, където живота ми е само и единствено в собствените ми ръце и крака и само аз контролирам посоката и скоростта. А в груповия DH виждам аналог на ловните групи на малките общности, по правило съставени от момчета/мъже, които търсят преживявания осигуряващи им високи дози адреналин едновременно с усещането за сигурност породено от чувството за принадлежност към групата.
В случая, който описваш, обаче, говорим за копнеж по примитивните затворени общности, където наблюдението от страна на общността и взаимната зависимост осигуряват до голяма степен държането на страха от несигурност под контрол. Обаче техническия прогрес, индивидуализацията и еманципацията правят връщането назад към такъв модел мисия невъзможна. Затова не считам мисълта на Вонегът за нещо повече от романтизъм. Точно затова считам колхозите и кибуците за безплодни опити на лявата идея за връщане към такъв живот. Със сигурност има хора, които копнеят за спокойната люлка на колективизма, осигуряваща им норми, които им осигуряват спасение от несигурността. Обаче тия хора са малцинство и ще намаляват все повече с победния марш на консуматорското общество. Неотрибализма като концепция също е донякъде решение, но му липсват стабилните връзки на малките общности, защото е ефимерен, а връзките в него нестабилни и неотрибалистките общности като правило са флуидни, а не солидни. Мtb-bg е един доста добър пример за такава общност, а последните нововъведения са точно опит за някакъв взаимен контрол на юзърите.
А чалгарите са типичен пример за чеда на консуматорското общество, които търсят своето щастие в ритми връщащи ги на ниво близко до това в примитивните общности. Ритми, които обаче не им налагат контрола на общността. Общо взето доста добър баланс между двете противоречиви концепции, съответно отлична идея за продукт. Затова казвам, че чалгарите са обречени на щастие, защото се връщат назад към примитивния модел. Което обаче ги обрича и на други неща, за които малко от тях си дават сметка.
Edit:
http://www.dnes.bg/article.php?id=43683

:rofl::rofl::rofl: