да споделя и аз малко личен опит..може да е полезен за някого
значи 1во да уточня че не съм чистил никога до сега колелото си омазано до ушите с кал...по-скоро степента на окалване може да се опише като нещо "средно" или "нормално"
малката тайна за мен е предварителното пастиране на рамката и някои други по-големи, и заслужаващи си, части и повърхности на байка
за целта използвам професионална восъчна отделителна паста, предназначен за "изливането" на изделия от полиестерна смола, като например
Formula Five
за мен това пастиране не е просто ей така за гъзария...напротив, след това спестява доста труд а и има и някои превантивни действия
след карането поизчиствам байка от по големите количества натрупала се кал и го оставям с останалата вече по-малко кал, без да съм я размазвал или разнасял преди това, просто както си е била на пръски или малки бучици, за да може да си засъхне така
като е изсъхнала вече на другия ден с една четка, бояджийска с по-къс косъм, изчетквам калта от байка като тя пада много лесно отлепвайки се буквално
след това един леко влажен парцал...след т'ва сух и готово....като нов си е
малко "капване" на лубрикант тук там на някои възлови места, ей тъй профилактично, измиване и смазване на веригата и всичко е на шест
няма мокрене
няма пръскане
няма проникване на водата по знайни и незнайни дупчици, ставички, резби, лагери, втулки и т.н. и т.н.
няма след това бърсане и по-основно смазване на всички открити движещи се части
няма да има клеясали резби и нежелани ражди появяващи се тук там
няма и нежеланото проникване на вода в лагери и омесването й с греста довеждайки до неопределена рядка лайняна смес с неясно предназначение