За нещата от живота!!!

[Reactor]

Само любовта оцелява

Какво ли трябва да се случи на човек,за да осъзнае и наистина вникне в истинския дълбок смисъл на тези думи...........
Всъщност,дано не се случва нищо.Дано хората успеят да разберат смисъла им без това да се налага и провокира от външни фактори.Но за това някои казват – Съдбата си знае работата.

Беше Неделя – 18.11.2007 година.Мръчкав,дъждовен макар и не студен но все пак един от онези дни,които подтискат и задушават цялата ни същност.Бях на работа и след приключване на рутинните си задължения се преоблякох,яхнах си любимото колело и както винаги тръгнах по вече до болка познатия маршрут към дома.Макар,че времето както споменах по горе не бе никак приятно,аз се чувствах щастлив както винаги се чувствам когато карам.Приближавах едно голямо кръстовище в квартала,карах по тротоара необезпокояван от никой,бройках секундите на сфетофара,които отмерваха оставащото време за зеления сигнал разрешаващ преминаването на пешеходците и се движех така,че когато стигна до мястото за пресичане,сигнала за мен да е вече зелен.Така и стана.Сигурно през това време съм си мислил като се прибера как ще се затопля под душа,ще седнем с жена ми да вечеряме,ще се насладя на студената чаша бира.Приближих края на тротоара,сигнала за пешеходците вече беше зелен,слязох от бордюра,тръгнах да пресичам по пешеходната пътека.Преминах първата лента от автомобилното платно без да подозирам,че това ще е единственния и последен миг който ще фигурира в моите спомени за този ден...............
Два часа и половина след този миг се събудих в една голяма известна столична болница,без да знам къде съм,нито защо съм там и изобщо всъщност кой съм.
По късно ми беше обяснено,че ме е блъснала кола именно на същата пешеходна пътека.
Последствията бяха: Натрошен глезен,спукани ребра,травма на главата и два часа и половина безсъзнание,травма на кръста,множество болезнени натъртвания.Последва тежка операция на глезен,лечебни процедури и все още продължаващи стоматологични интервенции.Грижите за пациентите в болницата в която бях попаднал,не бяха по различни от грижите към изгубени или бездомни животни в приют за такива.И това беше първия миг в който усетих и наистина осъзнах присъствието и истинската роля на любовта в живота на хората.На тази неосъзната,всесилна,себеотдаваща се и самопожертвувателна любов.И всичко това беше събрано в едно крехко създание в лицето на моята жена Таня.Присъствието и грижите и за мен в болницата граничеха с усилията на удавник борещ се за поредната и може би последна глътка въздух.След като се прибрах у дома трябваше да разбера и осъзная,че без чужда помощ аз няма да мога да отида до тоалетна,да се изкъпя,храня,дори не можех да се обърна в леглото от едната на другата си страна без странична помощ.
Таня се превърна във всяка моя ранена и неработеща част от тялото ми.Тя беше моите крака,ръце,всичко което ми беше нужно за да продължавам да живея и оцелявам в ситуацията.Водеше ме в тоалетната,къпеше ме.Бях безпомощен като дете.
Тази жена беше до мен във всяка една секунда,плучавах от нея всичко от което се нуждаех точно в мига в който наистина се нуждаех без да се налага да искам или казвам каквото и да било.Заточиха се дълги изпълнени с болка и проблеми дни.Таня ходеше на работа,всеки божи ден тичаше по застрахователи,полицаи,болници,адвокати и по какви ли още не административни простотии характерни и традиционни за нашата “Мила” родина.И не стига всичко това,ми всяко едно от тези неща бе свързано с плащане в брой и пари,които ние нямахме готови за такива неща,но благодарение на което пък разбрахме кои бяха истинските ни приятели.
Редом с всичко това пазаруваше,готвеше,чистеше,переше и се грижеше за дома.
И всичко тава в мразовитите зимни дни на последния месец на годината.Напълно безропотно,без да се оплаче поне веднъж.

Един прекрасен ден аз и зададох може би най тъпия въпрос който сигурно съм задавал някога през живота си:
- Как успяваш и откъде намираш сили да се справяш с всичко това?
Едва ли е нужно да цитирам отговора.Той бе кратък,простичък и искрен.Една единственна дума:

ЛЮБОВ.

Една единственна дума описваща най силния,неизчерпаем и чист източник на енергията необходима за нашия живот,развитие,успехи и оцеляване в този свят.
Енергията която лекува всичко,прощава всичко и дава живот на всичко живо във вселената.
Така,както малкото новородено дете,благодарение на грижите породени не от задължението а безусловна родителска любов към него пораства,прохожда и оцелява до мига в който вече е човек,който може сам да се грижи за себе си,така както домашния любимец е щаслив и каквито и бели да прави,винаги ще живее у дома,далеч от студа,жегата и глада на улицата благодарение на любовта с която сме го взели да се грижим за него,така както слънцето с неизменната си любов огрява и подържа живота на земята,благодарение на същата тази любов и аз сега съм здрав,жизнен,мога да се движа безболезнено и да карам колелото си по пътеките в планината и да се наслаждавам на всеки миг от живота си така,сякаш нищо не се е случило.
За всичките грижи,за цялата болка която моята жена изживя с мен и за това,че ги получих безрезервно дори и когато не ги заслужавах,за това,че порастнах и осъзнах истинското значение на изречението “Само любовта оцелява” се прекланям пред нея и и благодаря,че преди всичко ми беше най добрия и верен приятел не само в тези
тежки за мен месеци но и през целия ни съвместен живот.

БЛАГОДАРЯ ТИ MOUSE!!!

[vitorino]

[PtD]

[Мъро]

Живи и здрави да сте и двамата Дано този инцидент не ти остави физически/психически белези.

[codename47]

Добре че си жив и здрав сега, в такива моменти се усеща колко бързо могат да се променят нещата и как ако преди си се чувствал безсмъртен изведнъж се оказваш доста нищожен по независещи от теб причини и добре че са другите около теб... Радвам се че вече си на крак и можеш отново да караш, за пресичането да имаш вече 3 наум и един въпрос.......с каска ли беше тогава?
ааа и какво стана с шофьора-нещо обезщетение? Каква е процедурата?

[Reactor]

:agree: Добре че си жив и здрав сега, в такива моменти се усеща колко бързо могат да се променят нещата и как ако преди си се чувствал безсмъртен изведнъж се оказваш доста нищожен по независещи от теб причини и добре че са другите около теб... Радвам се че вече си на крак и можеш отново да караш, за пресичането да имаш вече 3 наум и един въпрос.......с каска ли беше тогава?
ааа и какво стана с шофьора-нещо обезщетение? Каква е процедурата?

Процедурата ще ти я кажа подробно като излезем да караме,че колко трябва да пиша тук,не е истина.Ето тук съм описал малко подробности свързани със застраховките.Каската ми беше в раницата,защото ми беше студено на главата и бях с шапка и качулката на якето.Знам,грешка.Затова вече навсякъде с каска.

[Alpina]

Радвам се, че имаш такъв човек до себе си

[kotka12]

да сте живи и здрави
вие сте щастливи хора

[chrome]

:agree: Добре че си жив и здрав сега, в такива моменти се усеща колко бързо могат да се променят нещата и как ако преди си се чувствал безсмъртен изведнъж се оказваш доста нищожен по независещи от теб причини и добре че са другите около теб... Радвам се че вече си на крак и можеш отново да караш, за пресичането да имаш вече 3 наум и един въпрос.......с каска ли беше тогава?
ааа и какво стана с шофьора-нещо обезщетение? Каква е процедурата?

Процедурата ще ти я кажа подробно като излезем да караме,че колко трябва да пиша тук,не е истина.Ето тук съм описал малко подробности свързани със застраховките.Каската ми беше в раницата,защото ми беше студено на главата и бях с шапка и качулката на якето.Знам,грешка.Затова вече навсякъде с каска.

то каската хубаво ще я слагаш но при такива условия като "Мръчкав,дъждовен макар и не студен но все пак един от онези дни,които подтискат и задушават цялата ни същност.", няма гаранция че няма да ти се случи отново подобна история, както бях писал преди време карането на колело в градски условия особенно пък столични не е за всеки, особенно пък вечер на дъжд... според мен водача на колата изобщо не те е видял, лошото е че и ти не си го видял...

[Silvestroff Gabrovo]

Радвам се за теб колега.Нямаш си на идея колко добре те разбирам.Миналата година бях в подобно положение,сега до някъде се играе продължението на моя трилър.Вече всичко е наред,днес ме пуснаха от хирургията.Евала че си успял да намериш точния човек,малцина се справят с този важен избор.Ще си позволя и тук да кажа на жена ми БЛАГОДАРЯ ТИ.

[eurolit3]

Имаш късмет че има кой да е до теб! Много е гадно да те блъснат така,на няколко пъти се отървавам от такива,не пожелавам това на никой! Оздравявай!

[ilinkolov]

За съжаление на човек са му нужни подобни приключения, за да осъзнае истински тези неща :-/

[Ozzie]

Full respect!

[hellstorm]

Приятел,ти си роден под щастлива звезда.Нека любовта бъде винаги с вас.Малко са хората,които ще направят това.Всичко най-хубаво пожелавам на двама ви.

[rEsPeCT]

Кофти историйка с хубав и поучителен край!
Обичайте се;-)