В крайна сметка си намерих дружина за бревета, Стефан от Сливен/Пловдив, който е участвал миналата година и се е справил чудесно, съдейки по събраните точки, които са го отвели чак на първото място
Денят за мен започна на куцук: първо, о ужас, установих че съм си забравил вкъщи обувките, които тъкмо ги бях изпрал и им бях сложил нови парчета

, после на главния път за Сливен на един колега му хвъркна шапката и аз в желанието си да я хвана докато вятъра я подмяташе по натовареното шосе едва не направих авто катастрофа, а после трябваше и да догонвам групата (колегата въобще не разбрал, че вятъра му духнал кепето, но 120км по-късно си го получи отново). Малко по-късно на прашния надлез на входа на Нова Загора спуках гума на гигантски мутирал бабешки зъб
През целите 210км ни брулеше неистов северен вятър. Района около Сливен си е доста ветровит, а вчера сякаш беше нарочно екстра така. При контролата на Енина станахме свидетели на малко прашно торнадо. Когато трябваше да изкачваме баир срещу вятъра се питах "този бревет за удоволствие ли е или перверзен мазохизъм?" Добре че бях с байк, иначе с моите 60кг разминаванията с камиони при страничен вятър щяха да бъдат доста страшнички (а и дупките по пътя). Спомням си едно турбулентно разминаване в твърдишкото поле, където покрай мен префуча колона от три автовоза
Слава богу, към края на деня вятърът поутихна и карането стана вече съвсем друго, къде по-приятно. След като пристигнах обратно в базата си събрах багажа, казах чао на колегите които на следващия ден щяха да се мъчат на 400км, и в 19ч си тръгнах обратно за Пловдив. Повече никакви бревети за мен - за този сезон поне де
ПС: Цанко, ти и Веско имате специални поздрави от колеги, с които сте се мъчили във Франция миналата година
ППС: Вчера останах с впечатлението, че машинистите много се кефят на велосипедния спорт. Винаги когато се разминавахме с влакове, пътнически или товарни (подбалканското шосе на много места върви успоредно с шосето) те ни свиркаха
МОЩНО за поздрав. А ние махахме обратно (аз също подрънквах със звънеца). Веднъж обаче влакът идваше в гръб (не го виждахме) и когато свирката изгърмя на метри зад нас, в нашата малка групичка ни изскочиха ангелите. В първата секунда си помислих, че някакъв огромен камион ни настига и се е приготвил да ни прави на пихтия от месо, потни жилетки и сплескан алуминий
