Един Weekend по Врачански

[EmZo]

Weekend по Врачански - 16/17.02.08

[kotka12]

страхотно сте си изкарали
снимките са много хубави
и красотата на заснежения Балкан е уникална
ако вече си се стоплил - ето ти една

[TOYAGA]

Симпатично... ако ги нямаше рамките на снимките и поне 50% от запетайките в текста...

[Redhat]

Симпатично... ако ги нямаше рамките на снимките и поне 50% от запетайките в текста...

Рамките верно са малко кичозни, ама запетайките съдават една задъханост на текста, все едно ей сега е качил баира и разказва...

@EmZo: Добро каране. Трябва да вземем да ви навестим в резервата

[EmZo]

@TOYAGA: критиките се приемат. Със запетайките явно имам някакъв проблем. Но като се има предвид, че познавам човек 4 курс студент, който има като практика, да преподава в средно училище и буквално не може да напише, едно изречение с по малко от 3 елементарни правописни грешки смятам, че е поносимо.

@RedHat: Винаги сте ни добре дошли. По принцип имаме планове за една много приятна двудневна разходка Своге - х. Лескова (спане) х. Лескова - х. Тръстеная - Седемте престола, накъде май месец и се надявам, да организираме нещо по организирано, съобразно възможността при желание, да дойдат и хора от София, но за това ще пиша по-натам. За него ще пиша по-натам. Това не пречи при желание да се направи и нещо друго, на по-ранен етап разбира се.

Снимките има още доста какво да се желае от тях, но тепърва ще се подобряват да се надяваме, все още свиквам с тънкостите, на новата машина. Мисля да осъвършенствам, фокуса на бързо движещи се обекти и да добия някои навици, с които още не съм свикнал. Например навтората от снимките от втория ден макар, че си взех определено количество преднина, нямах достатъчно време, да спра, да извадя фотоапарата от раницата, да го включа, да си направя настройките, да фокусирам и да снимам, обекта. Сега ще си търся кобур, за олеснение на движението point & shoot, че докъто ги извадя от тая раница...

[тучо чучо]

Добрееее, много добре!
Гледам, Вальо е надобрял надолу.
Аааа, това са козлета/ярета, не агнета.

[Silvestroff Gabrovo]

EMZO страхотно ми хареса пътеписа ти,разбира се и снимките са излезли доста добре.Да взема да си върна визитата,като дойда по Врачанско.

[Sharky™]

Хубави снимки... БраФо

[EmZo]

Още един изключително приятен weekend по врачански - 12.03.08

[THEZOGGO]

Колега от тези снимки които си направил има 10 -15 от които направо се чудя това в България ли е, и как може да има толкова красиви места в нашата държава. Страхотни снимки

[EmZo]

29/30 Март - Отново Очин Дол + малко XC по селски

[did]

EmZo, шапка ти свалям!

Имаш един плюс, макар че 2000 плюс плюс, пак прави 2000.

надявам с етова лято да ти покажем нови места из нашия вилает, да ти е кеф mосле да коментираш.

[4getcredo]

Отново малко стилистични забележки... Тоя фон (черното с бялото в средата) затруднява доста четенето ... избоди ми очите направо.

По останалото нямам забележки

П.С. По Очин дол също ми изтекоха очите...

[RedHawk]

Ами може да се каже че сте си изкарали идеално.

EmZo :
"...Плана обещаваше целодневно приключение, по непознати сокаци, с възможност за замръкване в планината, губене, пренасяне на велосипеди през драки и гъсталаци и други прекрасни неща..."

Може да съм мазохист или луд ама е те такива неща много ги харесвам.

Пожелания за още по приятно изкарване и все такива хубави маршрути.

[botroid]

EmZo : "...Плана обещаваше целодневно приключение, по непознати сокаци, с възможност за замръкване в планината, губене, пренасяне на велосипеди през драки и гъсталаци и други прекрасни неща..."

Може да съм мазохист или луд ама е те такива неща много ги харесвам.

Казаното от EmZo е напълно нормално за планинското колоездене и не е нужно да си мазохист или луд, за да харесваш такива неща.

[sherpite]

супер

[EmZo]

20. 04. 08 беше повече от прекрасен ден. Приятна компания, спускане по три абсолютно различни пътеки, чудесно време, предизвикателно и със сериозна денивелация изкачване през току що раззеленила се, но все още ухаеща на пролет планина, шкембе чорба, изобщо налице са ключовите елементи за пълно щастие!

@RedHat Пропусна нещо наистина прекрасно! Очакваме те да наваксаш!

[bokicha]

....
...последното фото е страхотно...
/не пренебрегвам другите/..

[THEZOGGO]

Ae лягайте си вече ве ;П

[EmZo]

Айде пак:

11.10.2008: Своге - х. Лескова - "Седемте престола" - Враца



Събота - 11 октомври - един чудесен есенен ден, телефона ми ме събуди призори. Нарамих раницата, изкарах велосипеда си и се отправих към ЖП гара Враца. Там се срещнах и с другите двама ентусиасти, за каране из любимата Стара планина - Сашо и Вальо. Качихме се на влака и поехме към началната точка на нашия маршрут - Своге. От там след кратко нагласяне на облеклото, водните запаси и други дреболии, започнахме с леко въртене към разклона за село Огоя. Беше приятно хладно, а малко над нас имаше и мъгла. След с.Реброво, когато преминахме през с.Батулия, бате Райко ни озари с усмивката си, обещавайки един прекрасен ден. Продължихме по тихия и спокоен път, през село Бакьово с приятен лек наклон нагоре. Красотата от настъпващата есен, правеше въртенето още по-приятно. Малко след село Огоя спряхме за почивка и хапване, тъй като бяхме приключили с първата част от маршрута - загряващи 32 км. асфалт и трябваше да се отклоним по черен път, с по-сериозна денивелация за х. Лескова. След като хапнахме няколко сандвича, тръгнахме по черния път, който водеше към хижата. В началото, той не бе с голям наклон и се въртеше, направо с песен. Минахме покрай храст със сочни горски къпини и просто нямаше как да не го уважим. Малко по-нататък навлязохме в гората и наклона започна да става сериозен. Последва епична борба с красивия старопланински баир, след което се озовахме на х. Лескова. Тук за пореден път се сблъсках с теорията на относителността на Айнщайн. 8-те километра от с. Огоя до х. Лескова ми се сториха многократно повече от 32-та от Своге до Огоя . Тук направихме и по-сериозна почивка, хапнахме по още няколко сандвича, разменихме няколко думи с ловците, които обитаваха хижата и тъкмо се връщаха от лов, за съжаление с жертва - едно сърне ! Побързахме да поемем по своя път и с пресни сили довършихме своето изкачване излизайки на билото откъдето се виждаше връх Мургаш. След известно каране, отново навлязохме в гора, която беше още по красива от настъпващите есенни процеси! Черен път преминаващ под тунел от дървета обсипан от непрекъснат дъжд от листа с прекрасни топли цветове, които образуваха красив килим под гумите на велосипедите ни. Последва дългоочакваното спускане през гората, което ни изведе на асфалтов път, който продължи до манастир "Седемте престола". Там спряхме, което беше неизбежно с оглед на това, че предлагаха шкембе чорба. След похапването и почивката продължихме по добре познатия път, през красивото искърско дефиле, преминавайки през село Елисейна, Зверино и Черепишки манастир. Когато достигнахме село Лютиброд, вече беше тъмно. Със сетни сили поехме последното изкачване за деня - 6 километра до с Челопек. Огромната луна озаряваше пътя ни, правейки изключително красиви и романтични и последните километри от днешния маршрут. От с. Челопек се спуснахме към Враца, а когато пристигнахме часовника показваше 21:30, километража 107 км и картата на фотоапарата ми бе пълна с нови спомени. Приключи още един прекрасен ден.

Всички снимки - Те тука те!

[nahi]

Ееех тая Лескова!
По- скоро, района около хижата!

Въпрос:
Има ли хижар там, защото след като Пушкин почина, нещата не бяха добри?

[Silvestroff Gabrovo]

ЕЕЕЕЕ Емо, ти се появи най после.Закри ли сезона, работата имам в предвид. Гледам не сте си изгубили времето. Получило се е много благо каране, браво за което.При нас имаше Мазалат, също добре изкаран ден. Кога ще се видим пак за да повъртим.

[EmZo]

@nahi За съжаление не мога да дам сигурна информация защото, докъто бяхме там имаше само ловци и не сме ги разпитвали. До колкто знам хижата е частна и е купена от някаква мутра. Странното беше, че имаше табели които казваха, че това е резерват "Чукава" и лова е абсолютно забранен, пък те необезпокоявано си пореха с джипове, кучета и пушки.

@Silvestroff:

При първата отдала се възможност, ще ви погостуваме за разходка из габровския Балкан. Особено ми се кара Габрово - Бузлуджа - Бедеците - х. Българка - Плачковци!

[Yavkata]

Разминали сме се в Батулия Групичката ни превали билото от към Подгумер. Ако беше чукнал едно съобщение можеше да ви направим компания до Лескова

[Silvestroff Gabrovo]

Само се обади кога идваш, и сме те уредили с карането.

[EmZo]

П-Р-И-Б-И-В-А-Н-ЬЕ!!! (Едно незабравимо каране)



Всички снимки ТУК

Дължина на маршрута: около 78 километра.
Обща денивелация: около 4700 метра.
Денивелация на изкачване: около 2400 метра.

Всичко започна със стандартното за повечето ни карания изкачване около 20 километра по асфалт, от Враца до хижа Пършевица. След като вече бяхме загрели и в пълна форма за подвизи, направихме кратка почивка пред хижата. През следващите 100-200 метра, преминахме през тясна пътека виеща се през гората над мандра Пършевица. Излязохме на открито и след, като бяхме загрели краката трябваше да сторим същото и с ръцете. Последва 30 – 40 минути бутане което ни отведе почти до най-високата част на врачанската планина – връх Бегличка Могила. От там се разкрива приказна гледка, чак до връх Ком. Тук наслаждавайки се на величествената картинка, хапнахме по 1-2 сандвича и се приготвихме за спускане. Следващата част не може да се опише, тя трябва да се опита! От около 1400 метра се слиза на около 300 – с. Очин Дол. Това спускане предлага на веднъж най-разнообразния терен, който съм виждал. В началото си преминава през открит и много стръмен склон, пресичайки го косо. Пътеката е криволичеща и по-тясна от две педи, а когато погледнеш на ляво ти се завива свят. Изгубиш ли контрол, после връщането в изходно положение ще коства много усилия и време. След този участък се навлиза в гора, наклона остава същия само, че този път голямата дупка ти се пада от дясно и има дървета които те успокояват, че ще можеш да спреш търкалянето навреме. После отново се излиза на открито, този път наклона е по-малък и е изцяло в посоката на движение, тясна пътека с камъни и прекрасни завои. След като им се насладиш, пак навлизаш в гора и тук започва аграрната част! Караш върху нещо като сипей със средно големи, до големи камъни, тук там някой обратен завой и много приятен наклон. После отново открита част и луда полянка с няколко прекрасни скока. След нея се навлиза в черен път. Тук е и най-скоростния участък, като камъни не липсват. Всичко това завършва с още няколко прекрасни скока. След 200-300 метра се озоваваш на центъра на село Очин Дол.
След като се насладихме изцяло на спускането, спряхме в Очин дол за по лимонада.
Последва една прекрасна скоростна пътечка, с игриви завои до шосейния път по искърското дефиле. Тук приключи и първото ни спускане за деня. Продължихме няколко километра по дефилето, до с. Елисейна. От там започнахме и второто изкачване. Последваха 12 километра по асфалт с приятен наклон до манастир Седемте престола. Тук хапнахме неизбежното шкембе и се разделихме с трима от групата. Останахме трима – разумните хора се отправиха обратно към с. Зверино. След като заредихме, продължихме с още около 12 до с. Осеновлаг. Преминахме през селото, поехме по прекрасен черен път – няколко километра, приказен есенен тунел. Порадвахме се на красотата и отбихме вляво от пътя. От тук ни очакваше едно епично бутане. Преминаваш бутайки през гора и излизаш на открит склон. В близката далечина виждаш как склона се изравнява и си казваш: „лесна работа”. Стигаш до това място и виждаш следващия склон. Продължаваш да буташ. Главата ти е почти на нивото на кормилото, отново виждаш края на склона на примамливо разстояние, стигаш до заветното място и ... виждаш следващия склон! След като циклихме така около час и половина излязохме на билото на Ржана, почти на нивото на връх Козница (около 1600 м.) Минаваше 18:30, вече започваше да пада здрач, а нас ни очакваше спускане от около 1500, на 300 метра над морското равнище. Карахме известно време по билото и не след дълго се озовахме в изходната позиция на нашето спускане. След като се оправихме, започнахме нашите финални подвизи. Беше към 18:40 и ставаше тъмно. Надявахме се да не пукаме гуми. Навлязохме в гора, вече видимостта беше доста ограничена. За съжаление силния ми халогенен фар, остана в другата част от групата с която се разделихме. Последва доста интересно спускане през скоростен чакълест път. Добре, че си носех и челник. Не, че светеше на повече от две педи пред кормилото ми, но все пак беше нещо. Чувството да караш с около 50 на моменти, в тъмно е невероятно! Задната ми гума удари зверски някакъв по-голям камък... казах си „това беше, прещипах я!” Спрях и я погледнах. Всичко беше наред, на пръв поглед. Тръгнахме отново и след около 100 метра усетих, че наистина съм я прещипал. Вече беше наистина тъмно. Спряхме и започнахме да я сменяме в мрака. Добре, че си носех челника! След това продължихме при пълен мрак по стръмния чакълест път. Беше забавно – трима човека с едни мижав челник. Слава богу нямаше повече инциденти и не след дълго се озовахме на асфалтовия път от с. Игнатица за с. Зверино. Оказа се, че и колегата е спукал гума, спряхме и я припомпахме. Слава богу, успяхме да стигнем навреме в с. Зверино, от където си хванахме влака за Враца. Бяхме по-доволни от всякога. Отново избушихме дивомера!

Всички снимки ТУК

[4getcredo]

Браво, браво, Емо!! Този район е особено благоприятен за замръквания. Правя и официална заявка да ме водите към Очин дол.

[Silvestroff Gabrovo]

Емо Страшни сте, нямам думи. До година ще ни водиш там. Няма тън мън, няма няма време и други такива.

[nicky bike]

Емо Страшни сте, нямам думи. До година ще ни водиш там. Няма тън мън, няма няма време и други такива.

[vlassadar]

Ехаааа, карането е било супер, догодина, ако не тази, вече е време да опозная и вашия край, все пак ми е под носа. "Избушихме дивомера" ... яко