Тръгвам от най-дясна лента на един светофар, като пред мен имаше само завиващи на дясно коли... минах кръстовището (което е Yобразно) и завивайки леко на ляво за да се класирам пак в най-дясната лента и един камион почна да ме избутва към тротоара, като на това платно имаше и кофи... погледнах зад мен и видях един моторист, който също се беше засилил да минава от там, където и аз исках и намалих, да му направя път, иначе щяхме и двамата да бъдем притиснати от камиона, които явно не ни виждаше... както и да е моториста намали и изпревари от другата страна, аз си продължих и също изпреварих камиона, след като минахме кофите и изведнъж някой ми свири от ляво - моториста си вдигна стъклото и с палец на горе ми каза "браво"
Почувствах се много проятно, защото просто бяхме в мъртвата зона на камиона и за мен той не беше особено виновен, понеже знам, че от другата страна редовно има коли, които прявят 3-та лента в място за 2... но причината беше, че моториста се израдва на това, че се опитах да го пусна и поне според мойто разбиране би трябвало да е станал поне малко по-толерантен в отношението си към велосипедистите, макар, че той явно си е и такъв, понеже също ме пусна да мина...
Както и да е, това не беше идеята на темата ми, а следното и моля прочетете го цялото, опитал съм се да го опиша макар много разтегнато, но с повече подробности
След 2 светофара аз спирам на червено най-отпред, щастлив от факта, че деня ми е започнал без каквито и да е нерви по придвижването ми, даже обратното и ставам свидетел на следната ситуацуя - Та намирам се на кръстовището на Константин Величков и Тодор Алвксандвов, стоейки на светофара на първия бул. в посока к.в Разсадника един *** ****** **** * *** ** * * ***** (да се чете като най-ужасното определение за човешко съществе) имащ детска седалка отзад на колелото, в която илаше не по-голямо от годинка - годинка и половина бебе, се промувша между колите и продължава при току що светнал червен светофар и на 2-те положения (направо/адясно и отделен за на ляво) и навлиза бавно но решително е кръстовището, в което колите от ляво чакат още 3 секунди до светване на зелено, а тези от дясно летят на право и има едни, завиващи на ляво, на които им остават още 3 секунди за да завият - отива срещу непреодолима стена от летящи коли.
В момента, когато застава в средата, тръгват и колите от лявата му страна и се получава така, че на 30-50см от главата на детето профучават коли
Аз стоя и не мога да повярвам че има такъв родител и треперя за това, че всеки момент може да ми се наложи да се обаждам на бърза помощ.
Всичко минава за щастие без инцидент, макар че на 2 пъти си беше чудо, че не се стигна до такъв.
На следващия светофар хо настигам бесен и пак виждам как почва същия опит, но този път колите тръгват и от двете страни едновременно и го спряха и използвах момента да му извикам "Ти луд ли си?" Той се обърна и вина "Какво искаш бе"
Питах го как може да е толкова тъп, че да кара така с дете отзад - отговор "Ще карам и ще минавам както си искам от където си искам"
Теглих му една и когато светна зелено си го изпреварих най-културно и продължих напред решен, че не искам да се разправям повече и не искам да ставам свидетел на това как кара.
Супер ама след 100 мерта ме изпреварва и набива спирачките, докато се прибира, така че да стои под гъл пред мен, докато ме изпреварваше бях погледнал че има колона коли но сравнително далече и за това просто изкочих в лявата лента, , при което, докато минавах покрай него той протегна ръка да ме удари
успя само блузата да докачи и вече не знаех какво да правя. При положение че е с дете отзад, то той не може да остави просто така колелото на земята, но реших, че най-глупавото нещо от моя стрна ще е да обърна и да се разправям с него, заради което просто продължих напред, колкото мога по-бързо, за да не го изкарвам повече извън нерви, за да не вземе да се случи нещо с детето.
Докато се набирах не знаех какво трябва да направя, за да спра този човек. Явно е, че всяко мое действие, щеше да доведе до опасно положение за детето. Не исках да оставя нещата просто така, но го направих и се отклоних от пътя, за да не съм му пред очите.
КАК МОЖЕ ДА ИМА ТАКИВА ХОРА ПОДЯВОЛИТЕ И ТЕ ДА ПОСТЪПВАТ ТАКА С ДЕЦАТА СИ???
Предполагам, че това е ежедневен негов маршрут и в момента си мисля, че утре може просто да застана от страни, да го снимам какво прави, да се обадя на КАТ, но какво ще помогне това? Какво могат да напарвят те? Може ли такъв човек да бъде спрян.
Защото макар и с некомпетентно мнение - аз смятам, че той не заслужава да се движи по пътя и изобщо на нещо друго освен собствените си крака и то само, ако с него няма дете.
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
