Това, че не дойдохте, е било правилен избор.
Изскочи сутринта една работа и тръгнах много късно, сега пък се наложи да се върна твърде рано. Намерих къде зад вр. Руен е била едно време "Главата". От нея сега са останали само
вратът и ченето. Това няма нищо общо със снимките, които съм виждал и ако не е надписът с блажна боя от преди 100 години, че тва е "главата", едва ли бих обърнал някакво внимание на тва нещо, камо ли да губя един ден да ходя да го търся в нищото.
Бях чел някъде, че горната част, с носът, очите и една плоча като каскет, вече ги няма, но не ми се искаше да повярвам. Вече вярвам.
Покрай липсата на глава, сега на юг от вр. Руен няма нищо за гледане и пътеките са отчайващи. Толкова тръни и шипки разбутах, че там вече само с полицейска заповед може някой да ме закара. Единствените следи от човешко присъствие там са едни
покрити с коприва руини от
незнайно какви постройки.
Видях и 4 пепелянки, една от които - на асфалтовия път в с.Руен. Тая година май са доста повече от обичайното! Умната!
Накрая се сурнах наобратно през Римския Мост, само за да установя, че и тая пътека вече е гадна за каране - изровена, камъни, шума, клони, шипки... Тук-таме бива, ама като цяло не става.
Стария черен път между с.Куклен и манастира "Св. Св. Кузма и Дамян" в момента го разширяват, ще стане като магистрала като го асфалтират, но засега е само ПРАХОЛЯК и строителна техника.
За няколко часа - толкоз. Поне установих, че
костенурките обичат сянка.
Изумен съм колко диви места има толкова близо до Пловдив! Имах GPS, военни топографски карти на района, уж всичко беше наред на картите, а наоколо имаше само шипки, трънаци, паяци, мухи и змии и на моменти се чувствах все едно съм се изгубил, макар да знаех къде съм. Много странно "каране"...

Q. b. f. f. f. s.