И така дет се вика не се стърпях и го извъртях. Макар и сам. На
който не му се чете да прескочи на снимките от линка в края на
поста. Съжалявам че на тях няма колоездачи, но така се получи,
а те илюстрират маршрута в най-общи линии.
Не бях карал от близо две седмици и доста ми се караше, така
че реших да извъртя маршрута сам. Нямаше голям наплив на
кандидати за каране /може би за случая и по-добре - после ще се
разбере защо/ и реших да си изясня участъка от Русамски ливади до
Пасарелски манастир, за да съм наясно за следващ път. Оказа се че
си изясних и доста неща около флората в района /това тръни,
шипки, коприва, ниски клони на дървета/.
Очакваше се следобяд да има бури и затова реших да тръгна по-рано.
Позамотах се със закуска и багаж и към 7:50 бях на линия заедно с
постоянния спътник от вида HT2 - приведени във форма за щурмуване
на баири /и разни обрасли места както се оказа/. Тръгнах по пътя
който бях открил месец преди това и си бях харесал доста / със
сигурност доста хора няма да са на моето мнение като видят
снимките - може би за изкачване няма да е най-желаният/ и така
по него до подножието на Половрак. Тук е момента да спомена, че
за този маршрут човек трябва да има доста вода със себе си - 2л
е добре, но може и да се окажат малко. Ако се изкачи Половрак и
се спусне в подножието му има чешма. Аз обаче скосих малко по на
ниско върха и я изпуснах /ако се зареди там с вода би било
по-добре за нататък/. Излязох на пътя по които се излиза на този
за Габра /съответно Русамски ливади/. Път - хубаво ама всеки дето
кара джип решил, че може да си прокара свой.
Забутване в шубрака номер 1 :
Унесох се в спускане и неусетно се озовах в дирите на някой
собственик на гореспоменатото превозно средство. Излязох на
някаква кошара сред гората. Дотам добре ама после - навсякъде
гора и една слаба диря от стъпкана трева. Естествено запознах се
с първите коприви и ниски клони. И така в крайна сметка след
доста благословии спрямо изследователския дух на прокаралия пътя
се озовах на една ливада точно над пътя който търсех. По
нормалния начин трябваше да изляза малко по-наляво по добре
разработен черен път. Извод - има ли разклонение - по-вляво, но
не е абсолютно сигурно, че няма да се озовете заобиколени от
гора и пътя е само назад до разклонението.
След това си следвах пътя за Габра до Русамски ливади - там е
сравнително равно с малки изкачвания и спускания. Към края на
тези ливади в близост до гората пътят се разделя на две. Лявата
част е за към Габра, а дясната изкачваща се нагоре е целта в
случая. Преди когато съм ходил до Габра /става въпрос за
каменоломните всъщност/ и не съм виждал още картата бях тръгвал
по този път и все си мислех, че не води никъде, защото се губи
сред поляна с шипки и се озовавах пред гора. Оказа се че съм
хващал югоизточна посока, а е трябвало югозападна. Както и да е
тук следва :
Забутване в шубрака номер 2 :
На 15км от Лозен по километража ми /на снимките малко след
брезата на която има синя маркировка/ още един път прокаран от
някой с джип/ решил човека да покара из дивите гори/, който
отиваше вдясно покрай гората. Реших че може да е прокаран наскоро
и да води към Манастира. Да ама не - след може би близо километър
започна да се катери някъде из хълма, а аз знаех че трябва да се
спускам, а не да се катеря. Тръгнах обратно към разклонението -
по този път близка среща с ниски клони и някоя шипка.
Тръгнах към познатата поляна с шипките. Тук е мястото да ,
спомена, че някой добър човек беше завързал по дървета и храсти
найлонови сини ленти /какъвто е цветът на маркировката на картата/
и те започват от разклонението, където пътя отива насам и към
Габра. Интересното и не лошо хрумване бяха забодените по клони
СИНИ бутилки от минерална вода - явно са свършили лентите. При
всички положения така импровизираната маркировка беше много
полезна. Е не се размина и тук без станалото обичайно за деня :
Забутване в шубрака номер 3 :
Малко по-кратко от предходните. В един момент след поредната синя
лента и бутилка не можах да видя други "знаци" /трябва доста да
се поогледате - има лента/. Имаше нещо като импровизирано
разклонение доколкото може да има нещо такова сред всичката
висока трева и шипки. Вдясно имаше утъпкана трева между две ниски
дръвчета и отиваше към гората, но като погледнах не видях по
нататък нещо синьо и продължих направо, където също имаше утъпкана трева, а и аз оставих диря та стана една. След 100-150м спускане из бабуни, висока трева и предимно шипки с които се запознах по отблизо, след като не видях и помен от "маркировка" се заех с обратния път и неизбежната в случая дисциплина планинско бутане /Mountain Butting - MTB/ или пък споменатата от колегата Antares в някои негови постове - free push. И така до гореспоменатото
"разклонение" и там вдясно.
Тук вече след повторен оглед видях "знаците" и съвсем малко по
надолу вече имаше ясен път през гората преминаващ в пътека.
Въпросната пътека наистина интересна /тук таме камък и паднало
дърво/ и наистина кратка се спуска точно на Пасарелския манастир.
Същият в сравнение с по-големите манастири е по-скоро като
параклис, но това са подробности. И така изскачам аз от пътеката
и се озовавам в ... окосена трева и откъм Манастира, някакъв
човек въоръжен с ... коса ми вика :
- Не гази тревата бе! Махай се оттам!
- Не гази тревата бе.
В интерес на истината бях в окосената част и не бях нагазил в
откосите трева, които се сушаха. И затова след като съм спрял
на място викам :
- Не газя тревата.
- Не гази тревата бе!
След което сърдитият тип замина по-надолу говорейки си с две
възрастни туристки с които явно се познаваше. Останах малко и
направих снимка на изоставената сграда срещу Манастира, която
предполагам е била помощна - най-вероятно стопанска сграда. След
което си хванах колелото с ръка и го пренесох през окосеното. На
Манастира трябва да има вода, но при такова посрещане не ми се
задържаше дълго да проверявам, а имах и малко останали запаси.
В интерес на истината човека си е прав за себе си - друг е
въпроса, че аз се изтърсих от гората без да знам някои
подробности. Слязох по надолу и се извиних за незнанието си и
се оказа, че на него му е писнало от разни типове с коли да му
газят тревата която коси около Манастира. Затова и си паркира
колата малко под Манастира за да не могат да се качват близо до
него. До последно беше убеден, че идвам от Пасарел и съм се
покачил някъде отстрани, за да му изпогазя тревата :
- Извинявам се за тревата, но всъщност не съм я газил.
- Ти сигурно идваш от Пасарел и си минал некъде отсрани, ама
не гази тревата бе момче. Колко неразбрани хора има - ти му
казваш то не те слуша и си ходи къде си иска. Аз затова съм
паркирал тука колата да не могат да ходат с коли нагоре.
- Аз идвам от Лозен. Тука се спуснах по една пътека през Русамски
ливади, която .....
С горд тон :
- Ти не ми обяснявай за пътеки. Аз съм бил тука ловец с години.
Що съм преходил тука, що различни животни съм изтрепал. Всичко
ми е ясно. Преди имаше път ама сега всичко е обрасло. Ти как
стигна до тука?
- Има пътека прокарана от туристите и може да се мине по нея.
- Сигурно си бутал надолу с колелото.
- Не карах си надолу. Нали това е пътя за Пасарел.
- Да.
- Извинявам се още веднъж. Всичко добро.
- Нема нищо. Ама не газете тревата. Аз тука не мога .....
Пресякох реката и след малко се озовах на разклонението за
Манастира / с табела / и на по-голям и добре утъпкан път. Огледах
се - вдясно ми се стори, че пътя се катери в планината и реших :
Забутване в шубрака номер 4 :
Да тръгна вляво. Пътя си беше добре утъпкан и вървеше покрай
реката. На едно място видях едни хора с кола и ремарке - "беряха"
колчета за домати, фасул и др. градински растения. Интересното е
че колата беше така обърната все едно идваше от посоката в която
отивах. Успокоен от това включих високите предавки и се юрнах
смело напред към ..... храсталака. След малко по пътя започнаха
да се появяват повечко камъни от сипеи. След още малко вече си
карах в камъни някои от които доста едрички. Позаиграх се из тях
ама в същото време се замислих :
- Бах тоз туристически маршрут. Че и за велосипедисти.
Защото знам, че не на всеки ще му е интересно да кара из камънака
като мен. После видях и СТЕНАТА - на Язовира. Е те тук трябваше
да ми просветне, че нещо не е наред ама не - давай Гюро през
просото. Упорито продължих докато пътя не стана пътека и пътеката
не стана ОБРАСЛА пътека. Както покрай всяка река има буйна
растителност така и тук. Дет се вика : вземи тая коприва. Та така
хапнах разни клони и в буквалния, и в преносния смисъл. Заплетох
се из разни гъсталаци и усетих свежия допир на копривата. Ама не
някаква дребна коприва / моля ви се тя е за аматьори/, а коприва
в разцвета на развитието си - метър, метър и нещо. И така след
исвестно време се изправих пред стената на Язовира в цялото и ...
Абе висока е - нема качване с велосипед. От ляво река, бетонна
преграда през нея по която може да се мине и от другата страна
един бая височък и стръмен хълм и растителност в изобилие. Вдясно
там където бях още по-интересно - пак хълм, пак висок и пак
стръмен / приближаваше се към 90-те градуса /, а растения - рай
за ботаниците. Много си я харесвам тая наука ама нещо с велосипеда
не ме влечеше в посока нагоре да изследвам флората на района. И
така обратнооо и пак /няма да изреждам повторно - по-нагоре е
описано/. На връщане видях мястото където може да обърне кола с
ремарке /
/. Хубавото в това поредно залутване / да имаше и хубаво / беше гледката към стената на Язовира и камъните разбира се - поне за мен де.
Пак стигнах разклона за Пасарелския манастир и оттам по пътя и
малко по шосето та до Пасарел.
Даа така е - да имам карта с мен и да си седи в раницата. Сега
като гледам маркировката на картата тя не води по пътя. Не се
пресича реката а има пътека от страната на Манастира, която по
нататък излиза на черен път и се отива в Пасарел без да се излиза
на шосето. Това добре ама като си спомня храсталака около реката
и като знам какви интересни растения / тук визирам коприва/ и
животни / комари де / се срещат там все си мисля, че специално
в този случай по-добре стана, че не погледнах картата. Като
споменах комари - добре са се развъдили. По сенчестите и усойни
места хубаво ама се ритат там и някои са напъдени и по слънчевите
такива. Абе зад всеки храст ви дебне банда от едри, нахални и
доста гладни гадини и не пробират. А по сенчестите места са в
стихията си - спрете ли за повече от 10 секунди ще са ви "опитали"
поне 30-ина от злите твари.
По пътя към Пасарел настигнах двете туристки / това ме навежда
на мисълта, че наистина е добре дето съм се "разминал" с
пътеката/. И те бяха избрали пътя. След кратък разговор и размяна
на обичайните любезности продължих към Пасарел.
За тези които са от София или поне не от Лозен - Пасарел е
крайната цел. Заведения - Бира, Шкембе, кебапчета и други
кулинарии и напитки. После кой откъдето е. Ама мен ме чакаше и
катерене и спускане към Лозен. Започваше и да се заоблачава и
прогърмяваше от време на време та си взех напитки за из път и
се готвех за потегляне. Та да спомена че в Пасарел бях на 29,5км
считано от Лозен / заедно с лиричните отклонения из девствените
гори / - демек предварителните ми преценки се оправдаваха. Пред заведението някакъв младеж с балканче - по моя преценка 10-12 годишен ме попита за какво ми е тая дупка на седалката. За да не изпадам в ситуация да обяснявам за простатата при мъжете и защо е важно да се грижим за добрата и кондиция му казах, че просто такъв и е модела. Той ми сподели, че наблизо в някаква местност си имали писта за спускане ама била за балканчета като неговото и вмх-ове, а не за такива "бегачи" като моето. За тях имало друга писта. Питах го дали се състезава и той каза, че вече са правили състезание и той е победил. Ама като карал на състезанието свалял фара и чантичката за инструменти. Казах му че на състезанието няма и смисъл да е с
тях. Похвалих го за успеха, казах му едно 'Чао' и хванах баира,
че път ме чакаше. И тук :
Забутване в шубрака номер 5 :
Като се излезе от селото покрай Църквата и гробището откъдето
минава и маршрута "Палещото слънце" има хубав черен път, който
след километър и нещо си има отбивка за "стария" път между Лозен
и Пасарел откъдето минавам често. Да ама нали го бях подкарал на
залутвания та в духа на деня реших да пробвам "Алея Списаревски"
/ пътека - по точно популярен туристически маршрут, който минава
през мястото където е паднал капитан Димитър Списаревски със своя
Месершмит при защитата на София от Американските Бомбандировачи
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0% ... 0%BA%D0%B8
и отива до връх Половрак /. Откъм Лозен съм ходил често и я знам,
освен това е добре маркирана, но не съм стигал по нея до Пасарел.
И така след църквата на няколкостотин метра нагоре поех по често
използвано разклонение в ляво, което между другото си бях заплюл
отдавна. Мислех си че ако се забия натам и се объркам ще се спусна
на нивото на яз. Пасарел и ще загубя денивелация и пак бутане сред
баири и храсталаци, и ооопаа оказах се прав. Донякъде имаше ясна
маркировка, че и табели. Да ама някъде из вилната зона се оплетох
и още малко щях да се бухна в язовира. След като покарах малко в
близост до него по пътека правена от рибари и си изясних, че целта
ми не е да му правя обиколка се върнах. Не до маркировката, а до
добре утъпкана козаро-туристическа пътека отчетливо водеща във
вертикална посока /какво ли друго да очаквам след като бях стигнал
нивото на язовира/. Последва познатото вече MTB или Free Push до
поредната ливада с височка трева. Газене през тревата и така до
пътя от който се отделя търсената алея. По нея катерене - МТВ,
Free Push, мушици дето влизат в очите, комари и всякакви други
екстри. Така до високото - местността "Влаковете". И от там на
теория пък и на практика си бях почти в нас. Каска, наколенки,
седалка надолу и стил свободно падане - опа стремглаво спускане
с укротяване на скоростта на моменти.
И така завърши поредната приятна среща с планината. Да приятна,
защото дори и да не личи от изписаните редове се забавлявах на
ниво, както впрочем всеки път когато съм сред природата. Е разбира
се много по-приятно щеше да бъде ако беше споделена с друг
ентусиаст, или двама пък защо не и повече. Но и това ще стане
разбира се. Сега маршрутът е доста по-ясен, така че е готов за
повторно покоряване.
Ето го и снимковият материал :
http://picasaweb.google.com/rhawk577/Lo ... el31052008
. Всъщност не вярвам да е трудно да намерите пътеката. В момента, в който пътят почва да изчезва сред шипките
Светльо, супер разказ!! 
Разбирам те много добре, защото и аз съм ги хапвал тия места 
