Определено начинът на мислене се променя доста при различните периоди и случки от живота - първото падане, тежкото падане, промяната в соц. положение, възрастта.
За мен планинското колоездене е средство да избягам от лошата страна на цивилизацията, да се доближа до природата, да бъда свободна, да разчитам сама на себе си и най-важното - да опозная себе си.
Хм. Какво ми е взел? Страха ми взе, да си призная, това беше най-страшното. Иначе някоя друга синка и драскотина... Лелките от лифта ме питаха как ще нося рокли така
Заради заниманията ми със различни спортове още на тази възраст има моменти, когато се чувствам потрошена. Знам какво ще е като остарея и точно затова знам, че няма да получа друг шанс да изживея тези дни. Capre diem - seize the day!
Shit happens независимо от това какво правиш, тогава защо да не правиш това, което обичаш?
Но! Човек трябва да си зане границата и възможностите и както PtD каза само веднъж
PtD написа:Ще го кажа само веднъж:

P.S.
TOYAGA написа::D

Mлади говеда...
Тва ми прозвуча не много на място
