Днес най -после няма да вали, писна ми всеки ден да се прибирам кален. А, обадиха ми се да отскоча до Слатина, по работа. Добре!
"Скъпа, така и така ще ходя натам, ще отскоча и до Кремиковския манастир, че е наблизо. Почти месец мина от кръщенето на малката, а още не сме взели кръщелното свидетелство!"... ... ...
Еее, най -после го взех! Втори път карам до тук, този път успешно. Хм, от къде ли да се прибера? Я, да мина този път през Билото! Колко е приятно да си караш покрай/през рекички. Яяяя какво стръмно стана тука , добре , че билото вече се вижда. Уауууу.... каква гледка...я Мургаш как хубаво се вижда! А сега- през Елешница или...абе я по Билото. Страхотен път. Ту нагоре, ту надолу , хоп горичка, леле какви гледки. А! Къде ми изчезна червената маркировка? Няма значение, ето я зелената- значи към Локорско, по веселата пътечка.
Уха, зимата като карах тук нямаше толкова трева и храсти. Ех, тая вода как свърши баш в жегите, добре, че в Локорско има бирка...Хубава студена бирка! Астика дали имаше? Ааааа! Тоя пък камък как се е скрил в тревата! За тази година май ми е първо падане.
Тук трябва повечко концентрация, стига мисли за бира! Мноооого харна пътечка , ама пак свърши бързо. Я, кръчмето не бачка, дай да видя какво има в овощната градина на Войняговци. Бля, кисели недозрели вишни. Ще се пие вода на чешмата. Хм, нещо се смръчкало небето, дано устиска още малко. Недей да валиш. Бря , гърми. Още седем километра, хей колелце можеш ли да се движиш с 30 -35 км/ч?
Хайде ще успея само още километър...ааа пак заваля... Пак на същото място.Пак ще се прибера кален.
"Хей, жена прибрах се! Как са децата? Взех кръщелното!".